Валверде.
Той бе мексиканец от доста знатен произход, станал жертва на тиранина Санта Ана, изгонен от своята родина и заселил се в Съединените щати. Положението му на изгнаник, останал без средства, бе крайно тежко.
Дон Игнасио, някога богат земевладелец, сега бе принуден да дава уроци по испански език на случайни ученици. Между тях бе и Флоранс Керней. Изучавайки езика, той обикна дъщерята на дон Игнасио Валверде.
Като се раздели с Крис Рок, младият герой тръгна бавно по брега на Мисисипи, с наведена глава и поглед, забит в пясъка, като че внимателно разглеждаше безбройните раковини. След това изведнъж с учудване загледа блестящата вода на реката. Всъщност много малко го интересуваха раковините на Мисисипи, а още по-малко го интересуваше речта, която трябваше да произнесе на събранието на „патриотите и приятелите на свободата“. Той изцяло бе пленен от силната страст, която изпълваше сърцето му.
„Във всичко това има нещо странно — мислеше си Флоранс, — аз се готвя да се сражавам за страна, на която съвсем не симпатизирам и да се боря срещу друга, който не само че не мразя, но искам и да изуча. Изминах хиляди километри, въодушевен от най-мирни и приятелски чувства, а сега трябва да отида в Мексико като враг, с оръжие в ръка! Принуден съм да отида в родината на тази, която завладя сърцето ми! Да, ето истинската причина: не успях да спечеля любовта й… В това се убедих тази сутрин. Но защо ли мисля за нея? Луиса Валверде се интересува от мен толкова, колкото от креолите, които се навъртат край нея като пеперуди около цвете! Само един от поклонниците й има известен успех. Това е Карлос Сантандер. Този човек е подлец и мерзавец, но Луиса не може да прозре в него измамника.
По дяволите! Как съм могъл да се влюбя в тази мексиканка след всичко, което чух от нейните съотечественици. Тя просто ме е омагьосала. Колкото по-скоро се освободя от нейния чар, толкова по-добре за мен. Тази тексаска история ще ме спаси. Ако Луиса не сподели моите чувства, то аз, борейки се против родината й, ще мога донякъде да унижа нейната гордост. Ах, Тексас, ако виждаш в мое лице защитник, то причината за това не е любовта ми към теб, а желанието да залича от сърцето си един горчив спомен. Така е — почти извика Флоранс, мога да нарека щастлива срещата ми с Крис Рок. Искам да се избавя от пленяващата усмивка на Луиса и сякаш небето ми изпрати покровител, който ми предлага да стана началник на доброволците! Защо да се откажа от такъв добър шанс? Това е рядка сполука. Продължавайте, Крис Рок, продължавайте! Направете всичко, каквото можете. И ако бъда избран, Тексас ще спечели един защитник, а Луиса Валверде ще се лиши от един обожател.“ Когато свърши своя вътрешен монолог, Флоранс Керней вече беше стигнал хотела, едно великолепно здание, където живееше. Като влезе в салона, той седна, за да обмисли своите по-нататъшни действия.
II
Събранието на доброволците трябваше да стане в кръчмата на ул. „Пойдрас“. Наетият за случая салон можеше да събере около триста души. Близо двеста се отзоваха на призива, а половината от тях бяха твърдо решени да тръгнат против Санта Ана.
Според съвета на тексасеца Флоранс Керней дойде на събранието по-рано. Крис Рок бе вече там, обиколен от неколцина другари — чистокръвни тексасци, които след дългите борби за свободата на младата република се бяха върнали в Ню Орлеънс не само да се развлекат, а и да спечелят нови приятели. Младият ирландец им бе представен като приятел, който можеше да докаже това с по едно питие за всички. Керней би сторил това с голяма готовност, ако още при влизането си в салона не бе забелязал, че привържениците на противната партия раздават не чаши с вино, а долари. Личеше, че другата група бе решена на всичко, за да наложи своя кандидат.
Керней не само че не видя своя съперник, но не успя да узнае даже името му. Можете да си представите учудването на младия ирландец, след като в салона влезе мъж, който той отлично познаваше: това бе неговият съперник в любовта му към Луиса Валверде, Карлос Сантандер, придружен от свои верни хора. Керней не вярваше на очите си, знаейки че този човек бе близък не само с дон Игнасио, но и с други мексиканци. Как може Сантандер да стане предводител на отряд и да отмъсти на мексиканците за нахлуването им в Сан Антонио, столицата на Тексас? Вярно е, че изгонените мексиканци останаха врагове на Санта Ана и затова кандидатурата на Карлос Сантандер не бе нещо невъзможно. За да възтържествуват над диктатора, за да може партията да вземе властта, те биха помогнали, ако се наложи, и на заклетите им врагове.
Кандидатурата на Сантандер се видя на Керней повече от странна. Но сега не бе време за догадки. Едва успял да размени предизвикателен поглед със своя съперник, председателят призова присъстващите за внимание След кратка и прочувствена реч той предложи незабавно да се започне изборът.
Това предложение единодушно бе прието. Започна спокойна работа. Изборите се проведоха по най- примитивен начин. Имената на кандидатите се написваха на листчета, които се раздаваха на присъстващите.
Когато всички дадоха гласовете си, съдържанието на шапката се изсипа върху масата. Председателят преброи бюлетините в присъствието на двама секретари. За известно време настъпи тишина, рядко прекъсвана от кратките бележки на председателя и шепота на секретарите. Най-сетне председателят обяви резултата: Флоранс Керней бе избран за капитан с 33 гласа повече.
Тези думи бяха последвани от гръмко ура, в което най-силно се чуваше гласът на Крис Рок. След това великанът, промъкнал се през тълпата, здраво стисна ръката на своя нов приятел, който ставаше от този миг негов началник.
Победеният използва суматохата и незабавно се измъкна с посърнал вид.
Оставаше да се избере поручик и подпоручик. След тях идваше ред за подофицери, трябваше да се организира пълен команден състав. След края на изборите общ възторг обхвана всички. Като град се посипаха поздравите, звъняха чаши, произнасяха се речи: с една дума, празникът бе в своя разгар. Нищо не бе забравено, даже не закъсняха да се пошегуват със Санта Ана и неговия дървен крак. Разделиха се, след като изпяха една патриотична песен.
III
Като се сбогува с новите си другари и напусна кръчмата, Флоранс Керней се спря, без да знае накъде да тръгне.
„Дон Игнасио навярно ще ме чака и ще поиска да ме види, въпреки че дъщеря му да не желае това. Приех неговата покана, но сега не мога да се възползвам от нея… Ах, ако знаех по-рано… След това, което видях днес, много по-добре ще е да отида в хотела и да се откажа завинаги от среща с нея“ — помисли Флоранс.
Но вместо да се върне в хотела той продължаваше неподвижно да стои, без да може да вземе някакво решение.
Коя бе истинската причина за това колебание? Единствено това, че мисълта му бе заета с нещастната му любов към Луиса Валверде. „Какво ли я интересува дали ще отида у тях на вечеря или не?“ Получил предната вечер покана от дон Игнасио, Флоранс Керней побърза да отговори положително. Обаче по-късно той стана очевиден на една сцена, която го накара да съжалява за своето решение. Завари Карлос Сантандер да шепне на ухото на Луиса любовни думи, които накараха младото момиче силно да поруменее. Флоранс нямаше право да държи на Луиса сметка за поведението й. По време на уроците бе виждал дъщерята на своя учител не повече от десетина пъти. Понякога те водеха съвършено безинтересен разговор за времето, за испанския език, за Ню Орлеънс, в който и двамата бяха чужденци. Само веднъж момичето се отнесе с по-голям интерес към думите му, когато той сподели, че се готви да отиде в Мексико. Разказа всичко, каквото бе чувал за мексиканските разбойници, също за красотата на мексиканките, като забеляза доста наивно, че животът му там ще бъде по-сигурен, отколкото сърцето. Керней долови, че Луиса особено внимателно се вслуша в тая фраза.
— Да, дон Флоранс — отговори тя меланхолично, — вие ще видите в Мексико много неща, които ще оправдаят вашето очакване. Моите съотечественички са наистина красиви, даже твърде красиви. Щом, ги
