поставените последваха по-главните. В началото не забелязах, че съм останал сам.
Аз останах, защото не можех да си представя къде другаде можех да бъда. Рано или късно някой ще дойде, си казах. Той е мой, докато те си го поискат. Отвих тялото и погледнах раните му, които можех да позная и само с докосване в тъмнината, и го покрих отново. След това седнах до леглото, положих глава върху него и мисля, че съм заспал.
Събудих се в угасващата светлина на деня. Никой не беше идвал. Въздухът бе натежал от горещината. Те трябва да дойдат скоро. Тялото му няма да издържи на това. Но от него не идваше никакъв дъх на разлагане. Той изглеждаше така, сякаш спи.
Животът в него винаги е бил по-силен, отколкото в другите хора. Докоснах го, за да усетя сърцето му, но напразно. Дъхът му не овлажни огледалото. И все пак някъде дълбоко в него душата му може би все още стоеше, готова да си тръгне, но все още тук. Заговорих на нея. Не на ушите му. Знаех, че те няма да ме чуят. Заговорих на всичко онова от него, което можеше да ме чуе.
— Върви при боговете, непобедими Александър. Дано Реката на Мъчението бъде нежна като мляко към теб и те окъпе в светлина, а не в огън. Нека убитите от теб ти простят. Ти даде на хората много повече живот, отколкото отне. Бог е направил бика да се храни с трева, но не и лъва. И само, и единствено Бог ще отсъди чие е правото. Ти никога не живя без любов. Нека я откриеш и там, където отиваш.
При тези думи си спомних как Калан пееше в своя украсен с цветя ковчег. Помислих си: „Той удържа на думата си, че ще се върне. Той отложи заради Александър прераждането си. Той е тук, за да го преведе през Реката — той, който мина спокойно през огъня.“ Поуспокоих се, след като разбрах, че моят Александър няма да бъде сам.
Изведнъж в това спокойствие, към стаята се приближи огромна врява. Птолемей и Пердикас нахълтаха вътре заедно с група войници и царските телохранители. Пердикас извика:
— Залостете вратите! — и те ги затвориха с трясък.
В коридора се чуваха викове и тежки удари. Онези отвън разбиха резето и влязоха. Пердикас и Птолемей извикаха на хората си да защитят тялото на Царя от предатели и претенденти. Аз бях почти смачкан, докато те обърнати с гръб заобиколиха леглото.
Войните за подялбата на света бяха започнали.
Тези хора се биеха, за да го притежават, сякаш той беше някаква вещ, някакъв символ, като Митрата или Трона. Обърнах се към него. Когато го видях, че продължава да лежи спокойно и неподвижно и да понася всичко това без обида и възмущение — тогава разбрах, че той наистина е мъртъв.
Те се биеха яростно и хвърляха копия. Изправих се, за да го предпазя и едно от тях закачи ръката ми. Белегът ми остана и до ден-днешен — единствената рана, която някога получих заради него.
Не след дълго те започнаха да преговарят и излязоха, за да продължат спора си навън.
Превързах ръката си с едно парче от кърпа и зачаках, защото не е правилно той да бъде оставен сам. Запалих нощната лампа, поставих я както винаги до леглото и останах да бдя над него до сутринта, когато балсаматорите дойдоха да ми го отнемат и да го напълнят с неувяхваща смирна.
БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА
Всички държавни актове на Александър, изложени в книгата, се основават на исторически източници, като най-драматичните от тях са и най-автентични. Беше невъзможно да намеря място за всички главни събития, дори само от неговия претрупан живот, или пък да покажа нагледно пълния размах на неговия гений. Тази книга се опитва да осветли живота му само от една определена страна, с определени акценти.
Всички животописи, достигнали до нас, говорят благоприятно за „умереността“ на неговия полов живот. Нито едно от тях не намеква, че той е бил аскет. Ако беше, можеше, разбира се, да бъде предположено, че е бил импотентен. По онова време християнският идеал за целомъдрие все още не е бил роден. Очертава се една обща представа за сравнително ниска полова активност — съвсем не изненадващо, като се има предвид, че той е изразходвал на други места такава огромна енергия — съчетана със страстна способност да обича и да се привързва. Ние знаем съвсем малко за неговите любовни истории, отчасти защото те са били едва няколко, отчасти защото той е подбирал много внимателно. Нито един от неговите партньори не го е въвличал някога в скандал.
Според фактите може определено да се твърди, че Хефестион му е бил любовник, макар че Това никъде не е упоменато изрично.
Съвременните историци с добре обосновани доводи поставят под съмнение описанието на Плутарх за връзката му с Барсина — вдовицата на Мемнон106, след падането на Дамаск, и за детето му от нея. А липсват каквито и да е други сведения той да е имал любовница. Багоас е единственият човек, изрично упоменат в източниците като ероменос107 на Александър.
За първи път Багоас е споменат от Курций:
Днес е широкоразпространено заблуждението, че всички евнуси ставали отпуснати и затлъстявали. За да се коригира това, не е необходимо човек да се връща по-назад от осемнадесети век и тогавашните прочути оперни кастрати, чиято, романтична и красива външност станала причина да бъдат много преследвани от светските дами. Един портрет на най-великия от тях — Феринели, направен в ранната му средна възраст, разкрива едно красиво и чувствително лице и фигура, на която биха завидели много от днешните тенори. Биографът, д-р Бърни, който пише по-късно за него, казва: „Той е висок и слаб, но изглежда много добре за своето време. Освен това е пъргав и с благородно потекло.“
Историята за последните дни на Дарий се появява само при Курций. Тя е ярка и детайлизирана, съвсем различна от пристрастията и предубежденията, с които Курций се слави — и поради това вероятно е автентична. Ако приемем, че е така, то последните сцени са могли да бъдат описани на някой по-ранен хроникьор само от някой от евнусите на Дарий, които са били единствените свидетели на онова, което е станало. Логично е да предположим, че това е бил самият Багоас. Със сигурност той е бил познат на всички историци — съвременници на Александър, поради привилегированото си място в двора.
Историята споменава Багоас и около шест години по-късно, когато анекдотът за целувката в театъра е предаден и от Плутарх и от Атеней. Фактът, че мястото на случката е в Кармания, е дълбоко показателен. Там Александър е бил само с онези, които са го последвали в Индия и при прехода през пустинята. След всички тези превратности, Багоас не само продължава да се радва на обичта му, но очевидно вече е много харесван дори от ксенофобски настроените македонски войници, което само по себе си е изненадващо. Александър винаги се е отплащал с доживотна вярност на всяка преданост и привързаност към него и това изглежда най-вероятното обяснение за такава дълга обич.
Произходът на младия евнух е неизвестен. Но предположението, че той е от знатно потекло не е произволно. Такива момчета, за чиято външност са се грижили добре и не са били повредени от недохранване или лишения, един път заробени, винаги са били подлагани на най-големия възможен риск от проституиране. Ученикът на Сократ, Федон108, е най-известният случай.
Последното споменаване на Багоас е непоправимо изопачено от Курций. Всеки може да си го тълкува както си иска. За късмет на репутацията на Багоас, ние имаме първокласните свидетелства на архитекта Аристобул, който действително е възстановил гробницата на Кир по поръка на Александър. Той твърди, че Александър я посетил, когато отишъл за първи път в Персеполис, видял с очите си ценните погребални дарове и наредил на Аристобул да ги опише. Това описание е запазено от Ариан
