Персийското момче

Когато казали за смъртта на Александър на Сизигамбис — Царицата-Майка на Персия, тя се сбогувала със семейството си, затворила се без храна, и починала пет дни по-късно.

Царската Митра на Персия, чието използване от Александър предизвикало толкова много спорове, няма никаква прилика със съвременните църковни тиари или митри. Тя стояла на главата като шлем и имала големи наушници встрани и периферия отзад. Отгоре имала заострена като връх корона, която сатрапите носели сплескана — да я носи изправена имал право единствено Царят. Митрата е била заобиколена с диадема от пурпурна панделка.

При описанието на Александър под внимание за взети и събития, които нямат място в тази книга, както и такива, за които Багоас не би могъл да знае. Днес трябва да се има предвид и това, че едва век след смъртта му, една шепа философи се осмеляват да повдигнат едва-едва въпроса за моралността на войната. По времето на Александър проблемът е бил не дали, а как да се води война. Достоен за внимание е и фактът, че историците, които са настроени най-благосклонно към него — Птолемей и Аристобул — са били тези, които са го познавали лично. Те са писали след смъртта му, без никакъв друг подтик или изгода, освен да му отдадат дължимото.

Когато преценим неговите недостатъци (тези, които по неговото време не са били смятани за достойнства), ние се изправяме пред факта, че нито един друг човек не е привличал през своя живот толкова страстна обич и вярност от толкова много хора. Техните основания за това си струва да бъдат разгледани внимателно.

Източници за читателя — неспециалист

Най-доброто е от Ариан, който е черпил информация главно от загубените мемоари на Птолемей и Аристобул, и е писал с високо чувство на отговорност. Плутарх110 е колоритен, но не си е направил много труд да прецени доказателствата, с които е разполагал и не трябва да се приема безрезервно.

Правилни имена

Разбира се, че е съвсем неправдоподобно един персиец да изговаря персийски имена в тяхната гръцка форма. Но тъй като на персийски те биха били неузнаваеми и непроизносими за повечето читатели (например Дарий на персийски е Дарайавауш), аз си позволих да запазя формата на обичайната им употреба. Роксана се произнася с ударение върху първата сричка.

,

Информация за текста

© 1972 Мери Рено

© 1993 Венцислав Войков, превод от английски

Mary Renault

The Persian Boy, 1972

Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2007

Публикация:

Mary Renault The Persian Boy

Copyright Mary Renault All rights reserved

First published by Longman 1972

Published in Penguin Books 1974

Reprinted 1976 (twice), 1978, 1980, 1981

Мери Рено

Персийското момче

Преводач Венцислав Войков

Издава „Константин книги“ 1993

Всички права запазени

ISBN 954-8477-01-7

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2887]

Последна редакция: 2007-05-24 07:02:08

,

1

Кир II Велики. (неизв. — 530 г. пр.Хр.) — древноперсийски цар (559–530 г. пр.Хр.) от династията на Ахеменидите, основател на персийската държава. Разделя държавата на сатрапии и въвежда монетната система. — Бел. прев.

2

Основното население на Мидия — ранноробовладелска държава в северозападната част на Иранското плато и южната част на днешен Азербайджан със столица Екбатан (дн. Хамадан) — Бел. прев.

3

Една от четирите столици на древна Персия (от около 600 г. пр.Хр.), разположена на река Укну (дн. река Кархе) в югозападен Иран близо до гр. Дезфул. — Бел. прев.

4

Артаксеркс III (358–338 г. пр.Хр.) — персийски цар. Син на Артаксеркс II (404–358 г. пр.Хр.) — Бел. прев.

5

Багоас (неизв. — 336 г. пр.Хр.) — египетски евнух, везир на Артаксеркс III. — Бел. прев.

6

Най-старата от столиците на Персия, в днешен югозапален Иран, близо до гр. Шираз. — Бел. прев.

7

Дарий III Кодоман (336–330 г. пр.Хр.) — последният персийски цар от династията на Ахеменидите. Бел. прев.

8

Сатрапия — военно-административна област в Древна Персия. Съществували са 20–24 сатрапии. — Бел. прев.