кумиш толкова време?
Атмосферата тутакси стана по-малко напрегната. Радиотелеграфистът се зае с работата си, драскаше нещо в бележника, който извади от калъфа на радиостанцията.
В пруста влезе някой. Не не един човек, няколко души. На вратата застана Стефан, зад него стояха Диск и още двама от неговия „отряд“. Грожни пак се размърда неспокойно.
— Казах да дойдете само вие — обърна се към Диск майорът. — Защо водите всички тези хора?
Диск направи жест, сякаш искаше да отпрати дошлите с него мъже. Майорът го спря. Махна с ръка и каза:
— Хайде, добре, щом и без това са вече тук, ще прочета пред всички заповедта на нашето върховно командуване.
Той изчака новодошлите да се разположат удобно. Съзрях зад прозореца още един от нашите. Вече имахме числено превъзходство. Майорът извади спокойно от джоба си лист хартия и бавно го заразгръща, докато в същото време плъзгаше поглед по всички присъствуващи.
Разгъна листа и зачете:
— Заповед на върховното командуване — той спомена номера на заповедта и датата — към офицерите, подофицерите и редниците от нелегалната армия, бореща се за свобода.
Той замълча, пак погледна събраните в стаята, изпъна се и изкомандува:
— Мирно!!!
Най-напред скочиха нашите, „Вярусите“ станаха с известно закъснение. Майорът измери с поглед всички, като че правеше преглед, усмихна се, поизчака един миг и извика:
— Свободно!!!
Това беше уговореният знак. Нахвърлихме се като вихър върху бандитите. В стаята настана суматоха.
Нито един от бандитите не успя да извади пистолета си от кобура или да вдигне автомата си. Командата „Свободно!“ противоречеше поразително на това, което стана. Яките мишци на нашите момчета, заели добри позиции в стаята ги сграбчиха в здрава хватка. Решаващи бяха части от секундата, помогна ни пълната изненада. Уплашените бандити се съпротивляваха отчаяно. Светкавичните, силни удари предопределяха изхода на борбата на живот и смърт. Неумолим ръкопашен бой, страхотно усилие на мускули и воля…
Грожни, мъж с невероятна сила, вдигна едната ръка на Стефан нагоре и за малко не се освободи от неговата хватка. Стефан държеше здраво, не пускаше мощната лапа на бандита, мъчеше се да я извие, но напразно. На помощ му дойде Сташек, който заедно с началника вече се беше справил с Гриф. Строшената маса изтрещя, те рухнаха на пода. Миг на несигурност… и белезниците сухо изщракаха върху китките на бандита.
Казек и Злом вече бяха обезвредени, но дърпаха конвулсивно ръце от белезниците, с които беше скочил към държащите ги колеги радиотелеграфистът.
В суматохата не забелязах кога Стария е излязъл от стаята. След малко той се върна заедно със Сташек и Войтек. Водеха Якса и ятака, който се опитал да избяга.
Радиотелеграфистът предаде сигнал за групата в Нови Тарг. Сега идваше редът на мрежата от помагачи на бандата, които й бяха помогнали да действува толкова дълго. Нашите хора се пръснаха от Нови Тарг по конспиративните квартири, търсеха оръжието, търсеха онези, които биха могли да създадат нови банди.
Бандитите бяха обезвредени без изстрели, без използуване на оръжие. Вече нямаше да прогонват спокойния сън от очите на мирните жители на Подхале.
Поздравявахме се един друг. Завършен беше още един раздел от нашата борба.
„Бандата «Вяруси» престана да съществува“ — това бяха последните думи от краткия рапорт на Стария след приключване на акцията. Открих този рапорт в четвърти том от досието на шестдесет и втора страница. Прочетох го още веднъж, като донесение от бойното поле. Макар да бяха минали всъщност малко години, това време принадлежеше на далечната история.
Завръщахме се в Краков, слънцето се беше изкачило високо, позлатяваше добре познатата ми панорама на планината. Струваше ми се, че тази сутрин то свети по-ярко от обикновено.
Информация за текста
© 1967 Мариан Реняк
© 1987 Лина Василева, превод от полски
Marian Reniak
Niebezpieczne sciezki, 1967
Сканиране, разпознаване и редакция: MesserSchmidt, 2007
Публикация:
Marian Reniak
NIEBEZPIECZNE SCIEZKI
Wydawnictwo Ministerstwa Obrony Narodowej
© Wydawnictwo Ministerstwa
Obrony Narodowej, Warszawa, 1967
© Лина Василева, превод и послеслов, 1987 с/о Jusautor, Sofia
Ч 884
Превела от полски ЛИНА ВАСИЛЕВА
Редактор ЕМИЛ ЕЛМАЗОВ
Художник ПЕТЯ ГЕНЕВА
Художествен редактор ГИЧО ГИЧЕВ
Технически редактор ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА
Коректор ГАЛЯ ГЕРГОВА
Формат 84x108/32. ЛГ—VI/566. Дадена за печат на 30. IV. 1987 г. Подписана за печат на 14. X. 1987 г. Печатни коли 11,50. Издателски коли 9,66. УИК 10,623. Издателска поръчка № 53. Техническа поръчка № 71113. Код 24/95364/5627 — 59 — 87 Цена 1,50 лв.
Печатница на Военното издателство
Военно издателство
София — 1987
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2876]
Последна редакция: 2007-05-15 19:57:12
1
Отмъстителния. (Б. пр.)
2
Ветераните. (Б. пр.)
3
Огъня. (Б. пр.)
