— Това е глупаво, Карлос. Все още имаме време да заемем отбранителни позиции. Ти можеш да се качиш на покрива, Костенурката да се скрие зад ресторанта, а аз…
— Прекалено стар съм да се катеря по покривите — прекъсна я Ледения.
— Не можеш да не правиш нищо!
— Защо? — отвърна спокойно Ледения. — Обикновено това е най-доброто.
— Какво ти става, Карлос? — запита Мишката. Внезапно впери напрегнат поглед в него. — Ще се присъединиш към тях ли?
— Съмнявам се, че ще ме приемат.
— Тогава какво смяташ да правиш? — настоя тя.
— Не знам.
— Имаш около десет минути да предложиш някаква идея.
— Нямам никаква.
Тя се намръщи.
— Какви ги дрънкаш, Карлос?
Той се обърна към нея.
— Ако аз не знам какво ще направя, тогава и тя не го знае.
— Не става по този начин, Карлос. Тя вижда много варианти на бъдещето и се опитва да манипулира нещата така, че да се сбъдне този, който тя иска.
— Като не знае какво смятам да предприема, на нея ще й е по-трудно да манипулира нещата — отговори Ледения. — Може би тя ще иска да кихна, когато посягам към оръжието си, а може би не — но ако дори аз не знам какво или как ще го направя, това ще я затрудни при подреждането на събитията.
— На твое място щях да се тревожа за Оли Трите юмрука и Гробаря Смит.
Ледения просто вдигна рамене.
— Те са само убийци.
Мишката го изгледа, после се върна в къщата.
Той извади тънка касторианска пура от джоба си, запали я и продължи да се люлее в стола. Слънцето надникна иззад ресторанта. Ледения хвърли кос поглед към пътя, като се упрекваше, че не си е взел шапка да предпази очите и главата си.
И тогава две фигури — един човек и един определено нечовек, се появиха на хоризонта. Докато се приближаваха, той видя, че извънземният е облечен в сребристо и има или една ръка в повече, или една в по-малко. И вече знаеше, че това е Оли Трите юмрука. Другият беше в тъмнокафяво и зелено, като човек, свикнал да се слива с околността, но нямаше съмнение, че е Гробаря Смит.
— Застанал съм на прозореца на салона — долетя гласът на извънземния. — Ще държа на мерник човека.
— Не стреляй, докато не ти кажа — рече Ледения. — Опитаме ли се да повторим действията на Вечното хлапе от вчера, ще остане само купчина мъртви тела и дебели птици.
— Още два трупа и ще можем да си тръгнем в безопасност — отвърна Лъжекостенурката.
— Тези момчета не са толкова глупави. И са свикнали да работят заедно. Единият от тях ще ме приближи, но другият ще остане извън обсега и ако нещо се случи на партньора му, ще взриви цялата къща.
Като че ли го чуха, защото Гробаря Смит спря на около седемстотин метра, а Оли Трите юмрука продължи да се приближава със своята тромава походка.
— Достатъчно — извика Ледения, стана от люлеещия се стол и слезе на улицата. Извънземният се бе приближил на около петдесет метра.
— Познавам те — Оли Трите юмрука спря и се взря в него с нечовешките си очи. — Ти си Мендоса.
— И аз те познавам.
— Не съм те виждал много отдавна — продължи извънземният.
— Навъртах се тук-там.
— За малкото момиче ли работиш сега?
Ледения поклати глава отрицателно.
— Просто работя.
— Дошли сме за нея.
— Знам.
— Мислиш ли да застанеш на пътя ни?
— Не, ако мога да го избегна.
— Тогава се мръдни встрани.
— Смятах, че първо можем да поговорим.
— По-накратко тогава.
— Знаеш ли, че Главореза е мъртъв?
— Разбира се, бяхме на Калиопа, когато го убиха.
— Тогава за кого работите?
Оли Трите юмрука се усмихна с много извънземна усмивка.
— Не мога да ти кажа това, Мендоса. Може да решиш да я закараш там сам и да поискаш наградата.
— Дори не съм си и помислял за това — отвърна на усмивката му Ледения.
— Не си се променил, Мендоса.
— Разбира се, че съм. Вече не работя за Демокрацията.
— За кого работиш тогава?
— За себе си.
— И какво общо има това с малкото момиче?
— Ще я откупя от вас.
Оли Трите юмрука се намръщи.
— Не виждам никакъв смисъл в това, Мендоса. Ти и без това я притежаваш.
— Никога не си бил най-умният ловец на глави на Вътрешната граница. Премисли го добре, Оли.
Извънземният помълча малко.
— Предлагаш да ни платиш, за да си тръгнем ли?
— Точно така.
— Защо?
— Защото не искам да ви убивам и защото тя ще ми помогне да си възстановя всичко, което ви платя.
— Няма да убиеш мен, Мендоса — увери го извънземният. — Не си толкова млад вече.
— Но имам приятели.
Оли Трите юмрука веднага се стегна.
— О?
Ледения кимна.
— Девет. Във всяка сграда от града и оръжието на всеки от тях е насочено към тебе.
— Не ти вярвам, Мендоса.
Ледения махна към осемте трупа на улицата.
— Да не мислиш, че съм свършил всичко това сам?
— С теб беше Вечното хлапе. Той може да го е направил.
Ледения отиде до тялото на Джими Острието и го обърна с крака си.
— Може ли да се справи с всичките осем наведнъж, включително и с Острието?
— Не — отговори Оли Трите юмрука. — Не и с Острието.
— Тогава може би ще приемете предложението ми.
— Къде е Вечното хлапе сега?
Ледения кимна към магазина за семена.
— Там, вътре, с пистолет, насочен към главата ти.
Извънземният отново се ухили.
— Почти ти повярвах, Мендоса. Но ако Вечното хлапе е жив, за нищо на света няма да пропусне шанса
