си да се изправи срещу мен. Следователно е мъртъв и ти си сам.
— Прав си — призна Ледения. — Той е мъртъв. Но не съм сам.
— Достатъчно говорихме. Вече е време да взема малкото момиче.
— Два милиона кредита — изтърси Ледения.
Извънземният впери поглед в него.
— Тази цена щеше да е от значение преди година. Сега тя струва доста повече.
— Но ако приемете тези два милиона, ще си отидете с тях в джоба. А ако не ги приемете, ще ви погребем заедно с другите — Ледения махна с ръка към труповете на ловците на глави.
— Не се страхувам от теб, Мендоса.
— Никой не е казал такова нещо. Въпросът е дали ми вярваш.
— Не мисля.
— Предлагам ти два милиона кредита, ако кажеш, че ми вярваш — рече Ледения. — Това са доста пари, за да избегнем битката.
Оли Трите юмрука го изгледа продължително.
— И два милиона за партньора ми.
— Просто вземи парите и му кажи, че момичето не е тук.
— Той знае, че тя е тук.
— Доста опасно знание.
— Какво имаш предвид?
— Ами всеки ловец на глави, който знае, че тя е тук, умря заради това. Всички, които вярват, че тя е някъде другаде, са все още живи.
— Да не би да предлагаш да го убия? — попита с поредната си неразгадаема усмивка Оли Трите юмрука.
— Нямаш нужда от партньор, ако тя не е тук — отвърна Ледения. — А и няма да има с кого да делиш парите.
— Винаги съм казвал, че си най-интересният човек, когото някога съм срещал, Мендоса.
— Ще го приема като комплимент.
— Кажи ми — продължи извънземният, — щеше ли да ми направиш това предложение, ако беше по- млад?
— Вероятно. Така доживях до средна възраст.
— Много интересно предложение, Мендоса — повтори Оли Трите юмрука, след като помисли малко. — Май трябва да се допитам до партньора си.
— Ще чакам тук. Не искам да се намесвам във вашето обсъждане.
— Първо трябва да видя парите — заинати се извънземният.
— А как да съм сигурен, че няма да ме убиеш и да ги вземеш, а после да продължиш да преследваш момичето?
— А аз откъде да съм сигурен, че въобще имаш парите?
— Ще се наложи да се доверим един на друг.
— А може би просто ще те убия.
— Опитай, ако искаш — отговори Ледения. — Но наистина има оръжие, насочено към теб.
— Сега вече е само едно, а?
— Вече е само едно — потвърди Ледения. — Но е достатъчно. Ако бях на твое място, щях да си помисля внимателно, преди да направя нещо, за което няма да доживея да съжалявам.
Извънземният остана мълчалив и неподвижен за известно време.
— Три милиона кредита общо за двама ни.
— Дадено. — Повикай го при нас.
— Аз ще му занеса парите.
Ледения поклати глава.
— Трябва да знам дали е съгласен да си тръгне без момичето, преди да платя на когото и да е от вас.
Оли Трите юмрука като че ли помисли по въпроса, после махна на Гробаря Смит, който закрачи към купчината сгради.
Ледения гледаше как мъжът се приближава по прашния път, като се опитваше да запази ума си напълно празен от мисли и планове, да избегне дори намек за решение какво смята да направи в следващия момент.
— Какво става тук? — попита остро Гробаря Смит, когато стигна на около двеста метра от тях.
— Това е Мендоса — каза Оли Трите юмрука. — Помниш ли го?
— Мислех, че е мъртъв — Смит продължи да върви към тях. Премигна срещу ярката слънчева светлина. — Променил си се, Мендоса.
— Той ни направи интересно предложение — обади се отново извънземният.
— Така ли?
— Да. Предложи ни три милиона кредита да…
Когато Смит насочи вниманието си към извънземния, Ледения извади ръчното си оръжие и простреля ловеца на глави в гърдите, после се хвърли на земята, претърколи се още веднъж и стреля в Оли Трите юмрука. Извънземният се хвана за корема и падна настрани.
— Добре — извика Ледения, като се изправи с усилие на крака и се обърна към пансиона. — Вече може да излезете.
Мишката се появи първа на вратата.
— Не мислех, че още си толкова добър с оръжието! — възкликна тя.
— Обзалагам се, че и никой друг не го мислеше — подхвърли многозначително Ледения и започна да изтупва прахта от себе си, като дишаше тежко.
Пенелопа и Лъжекостенурката излязоха от къщата и се приближиха до Мишката.
— Е, вече можем да тръгваме — въздъхна Мишката.
— Не може да е толкова просто — възрази Ледения и погледна към малкото момиче. — Нали?
Пенелопа срещна погледа му и внезапно страхът изчезна от лицето й.
— Не — каза тя.
Изведнъж Ледения усети пронизваща болка отзад в левия си крак — лазерен лъч изгаряше панталона и плътта до костта. Той падна на земята и хвана крака си с две ръце, сетне обърна глава да види какво става.
Оли Трите юмрука се бе надигнал и държеше лазерен пистолет в свободната си ръка.
— Ти ме излъга, Мендоса — прошепна дрезгаво той. После насочи пистолета към Пенелопа и се опита да задържи ръката си неподвижна. — Сключихме сделка. Ако аз не мога да я имам, никой друг не ще я има.
— Застреляй го! — изкрещя Пенелопа и се затича към Мишката.
Мишката инстинктивно я прегърна, а пистолетът на Оли Трите юмрука и безшумното оръжие на Лъжекостенурката стреляха едновременно.
Оли Трите юмрука изръмжа още веднъж, претърколи се и умря. Мишката падна на колене, върху тялото й се виждаше малко димящо петно.
— Пенелопа? — опита се да фокусира поглед тя.
— Обичам те, Мишке — каза тъжно момичето, без сълзи или признак на истерия.
После отстъпи леко назад и Мишката се строполи на земята.
— Съжалявам — обади се Лъжекостенурката. — Тя умря, за да те спаси… Трябваше да стрелям по- рано. Грешката е моя.
Ледения, все още държейки крака си, се обърна към малкото момиче и извънземния.
— Ти си същият глупак като нея! — изграчи той. — Кажи му чия е грешката, Пенелопа.
— Обичах я — рече малкото момиче.
— Тогава защо не каза на Костенурката да стреля по-рано? Знаеше какво щеше да направи той.
— Ти си виновен! — извика Пенелопа, а лицето й се сгърчи от детска ярост. — Ти я накара да спре да ме обича!
