Жената разсеяно погали русата главица и погледна през прозореца към труповете на улицата.
— Не ти се сърдя, Пенелопа — каза накрая тя с измъчен глас.
— И все още ме обичаш?
— Винаги ще те обичам.
— И все още сме партньори и винаги ще бъдем заедно?
Мишката въздъхна дълбоко и продължи да гали русата главица.
— Не ми отговори — обади се малкото момиче.
Мишката я прегърна силно, но не каза нищо, а по лицето й се четеше болка.
32
Спусна се нощ.
Ледения дръпна един люлеещ се стол пред входа, така че да може да види последните два кораба на фона на тъмното небе. Пенелопа спеше в салона, а Лъжекостенурката стоеше до нея, за да я пази.
Мишката, която се разхождаше неспокойно из целия пансион, най-накрая се присъедини към Ледения.
— Мислех си за това, което каза — започна тя меко.
— И?
— Тя е бягала през целия си живот. Никога не се е задържала на едно място достатъчно дълго, за да може някой да я научи кое е добро и кое лошо.
— Знам.
— Тя не е зла — добави бързо Мишката. — По принцип не иска да нарани никого. Но не знае как да действа. — Замълча за миг. — Мислела е, че върши услуга на Вечното хлапе, като го оставя да умре.
— Сигурен съм — съгласи се Ледения. — Но крайният резултат е, че той е мъртъв.
— Нужни са й напътствия, това е всичко.
— И ти ще й ги дадеш, така ли?
— Ще се опитам.
— И какво ще стане, ако тя не се съгласи с това, на което я учиш?
— Трябва само да съм търпелива и да обяснявам, докато разбере — отговори Мишката.
— Децата не се отличават с търпение — изтъкна той. — Повечето от тях просто плачат, малка част чупят разни неща. А това може да разруши цели светове.
— Не мога да я убия, Карлос. Тя ме обича.
Ледения втренчи поглед в тъмнината, мина доста време, преди да проговори отново.
— Тогава по-добре никога не я напускай, дори и за миг. И никога под никакъв предлог не й давай повод да се съмнява в твоята обич. Или във факта, че е най-важното нещо в твоя живот. — Той отново млъкна. — Единственото важно нещо в твоя живот.
— Тя никога няма да ме нарани, Карлос.
— Тя е просто дете и й липсва възпитание да се справя с живота. Ще има своите съмнения и страхове, ще е ревнива като всяко друго дете — само че тя няма да осъзнава чувствата си. — Той се обърна към Мишката. — Другите деца всекидневно желаят ужасни съдби за своите родители или братя и сестри. Това е нормална част от растежа им. Разликата е там, че каквото си пожелае тя, се сбъдва.
Мишката не отговори.
— И ще трябва много да внимаваш с Лъжекостенурката — продължи Ледения.
— Защо? Той я боготвори.
— Наричаш това същество „той“ и си му дала име — „Лъжекостенурка“. Забравила си, че е извънземно със своите извънземни усещания и мотиви. Неговото поведение е любезно, почти сервилно, но е убило Главореза Янки съвсем хладнокръвно. А и без никакви колебания застреля Джими Острието.
— Просто я защитаваше.
— Знам… но то също ще оказва своето влияние върху Пенелопа, а откъде си сигурна, че не убива по някой човек всеки ден преди закуска?
— На мен ми изглежда много внимателен и загрижен — отвърна Мишката.
— Виждала си го само в присъствието на малкото момиче, което боготвори. Не знаеш нищо за вярванията и етиката му, освен че убива хора по причини, които смята за убедителни.
— Какво искаш да направя? — попита остро Мишката. — Да ги убия и двамата?
— Убий малкото момиче, а извънземният не е от значение. Но ако я оставиш да живее, отърви се от него и колкото по-бързо го направиш, толкова по-добре.
Тя го изгледа, без да мигне.
— Труден човек си ти, Карлос.
Той тъкмо щеше да отговори, когато небето се освети от светлините на идващ кораб.
— Колко далеч е според тебе? — попита Ледения, когато накрая корабът изчезна от погледа им, вероятно за да се приземи на повърхността на планетата.
— На около седем или осем километра, точно като останалите.
— Който и да лети в него, явно е засякъл другите със сензорите и е решил, че това е космодрумът… Е, имаме време до разсъмване.
— Защо няма да дойде веднага? — попита Мишката.
— Защото не знае дали не сме минирали пътя или не сме заложили капани навсякъде — отвърна Ледения. — Не, той ще изчака, докато може да вижда къде отива.
После отново погледна към небето.
— Освен това неговият партньор още не е дошъл.
— Откъде знаеш кой е и че има и партньор? — изненада се Мишката.
— Защото видях убитите от Вечното хлапе, Оли Трите юмрука не бе сред тях — обясни Ледения. — Оли е прекалено добър, за да изгуби следата ни, а има договорни отношения с Гробаря Смит. — Той се усмихна мрачно. — Именно тези двамата очакваме.
— Може би трябва наистина да минираме пътя — предложи Мишката. — Имаме достатъчно време — още четири-пет часа остават до зазоряване.
— Не разполагаме с необходимото. Освен това няма никакво значение.
— Защо?
— Защото тези двамата са най-добрите в бизнеса. Те няма да допуснат глупавата си грешка втори път.
— Втори път? Каква е грешката им?
— Същата като твоята — той се отпусна назад в люлеещия се стол и зачака корабът на Гробаря Смит да се спусне през атмосферата на планетата. — Мислеха Пенелопа Бейли за малко безпомощно момиче.
33
На Убийствен рай зората се пропука внезапно. Един миг преди това бе тъмно, а в следващия — вече не. След още един миг десетки хищни птици се спуснаха и започнаха своя пир върху мъртвите тела, пръснати по улицата.
— Идват — обяви Пенелопа вътре в пансиона.
— Ще кажа на Карлос — чу се и гласът на Мишката.
— Няма нужда — обади се Ледения от своя люлеещ се стол на прага. — Буден съм.
Мишката се появи на вратата и погледна към дългия прашен път.
— Не мога да ги видя все още.
— Вероятно са на около три километра от нас.
— Какво мислиш да правиш? — попита Мишката.
— Ще импровизирам.
— Искаш да кажеш, че просто ще си седиш тук?
— Точно така.
