бедрата, напълно спокоен.
— Знам кой си — обади се един от мъжете.
— Тогава знаеш и защо съм тук.
— Ти не си ловец на глави — обади се една от жените. — Нямаш никакъв интерес към момичето.
— Интересът ми към нея е същият като вашия: финансов.
— Не искаме да се бием с теб — продължи жената. — Защо просто не си отидеш, докато можеш?
— Нямам къде да отида.
— Сигурно не смяташ, че можеш да се справиш с осмина ни наведнъж?
— Изброявам само седем — отговори спокойно той. — Един от вашите приятели засега се държи доста разумно.
— Той не ми е приятел — обади се мъжът, проговорил пръв. — Но не се безпокой, ще дойде.
— Мислите да разделите наградата на седем ли? Ако ли не, нямам нищо против да отидете в едно от онези полета и да уредите нещата помежду си… А аз ще продължа да стоя тук и да чакам победителя.
— Всъщност ние го обсъдихме по междукосмическото радио и тъкмо това мислим да направим — ще останат достатъчно пари дори и да ги разделим на седем.
— Или на осем, ако желаеш да се присъединиш към нас — добави друг мъж.
— А приятелят ви, който се задава? — осведоми се любопитно Вечното хлапе. — Или двата кораба, които още не са кацнали?
— И на тях предложихме, но те отказаха. Загубата си е тяхна. И твоя, ако упорстваш да стоиш на пътя ни.
— Всичко, което аз губя, са пари. А ако вие не се върнете веднага на корабите си, ще загубите живота си.
— Ти си луд! — възкликна жената, а трима започнаха да образуват полукръг. — Наистина ли мислиш, че можеш да се справиш със седем въоръжени ловци на глави?
Вечното хлапе се усмихна убедено.
— Наистина ли мислиш, че не мога?
Докато говореше, той извади и двата си пистолета, завъртя лазерния в полукръг, а със звуковия стреляше на бързи интервали. Две жени и двама мъже паднаха на земята почти веднага, а третата жена се хвана за корема и се строполи в агония, превита на две.
Другите двама мъже извадиха пистолетите си — единия звуков, а другия старомоден метателен, и започнаха да стрелят, докато си търсеха прикритие. Вечното хлапе нито приклекна, нито потърси прикритие, просто стоеше изправен, без да обръща внимание на куршумите и звуковите вълни около себе си. Внимателно вдигна лазерния пистолет, прицели се и уби двамата. Тогава съвсем небрежно се обърна към ранената жена, прицели се между очите й, докато тя отчаяно се опитваше да хване собственото си оръжие, и стреля. Жената застина неподвижно без никакъв звук.
Едва сега осмият ловец на глави — мъжът, който се влачеше отзад, се приближи до Вечното хлапе.
— Не беше лошо — обади се той. — Никак не беше лошо.
— Доста добре, ако питаш мен.
— О, не знам — продължи небрежно мъжът. — Четирима от тях бяха мъртви и един твърде зле ранен, преди още да разберат, че битката е започнала.
— Когато си изправен сам пред седем, не чакаш някой рефер да даде знак със знамето. Ако не бяха готови, проблемът си бе техен.
— Напълно съм съгласен. Всъщност мисля, че трябва да съм ти благодарен. В края на краищата ти ми спести усилията аз да ги убивам.
— Приемам, че не ти харесва идеята за подялба — усмихна се Вечното хлапе.
— Работя сам.
— Може би трябва да се замислиш дали искаш и да умреш сам.
— Мога да кажа същото и за теб.
— Можеш, но няма да те послушам.
— Не, предполагам, че не. Двамата доста си приличаме, ти и аз.
— Така ли мислиш?
Мъжът кимна.
— Не ми пука нито за парите, нито за момичето, както и на теб. Хора като нас живеят заради самото състезание, заради самата конкуренция.
— Или умират за нея.
— Или умират за нея — съгласи се мъжът. — Ти си Вечното хлапе, нали?
Хлапето кимна.
— Чувал съм за тебе.
— А аз не знам дали съм чувал за тебе.
Мъжът се ухили.
— Доста нов съм в бизнеса, но името ми е Джими Острието.
— Знаеш ли, чудех си дали си в тази група — Вечното хлапе махна към мъртвите ловци на глави, слънцето блестеше в оръжията им. — Но от това, което знам за теб, реших, че не си.
— Репутацията ми ме изпреварва. Поразително.
— Очаквах с нетърпение да те срещна.
— Надявах се да се видим някой ден на по чашка и да си разправяме истории — отговори Острието и въздъхна. — Но предполагам, че така е по-добре.
— Доста по-добре — съгласи се Вечното хлапе, а над главите им закръжаха лениво няколко птици.
— Забелязах, че на мен не ми каза да се връщам обратно в кораба си — рече развеселено ловецът на глави.
— Защото не искам да го направиш.
— Точно такива хора харесвам! — разсмя се Острието. — В някой друг живот бихме станали страхотни приятели.
— Е, първо ще получиш другия живот — отвърна Вечното хлапе. — И може би когато накрая се присъединя към теб, ще станем приятели в края на краищата.
— Надявам се. Закъдето ние сме се запътили, мисля, че всеки има нужда от всичките приятели, които може да спечели.
Той хвърли поглед към пансиона.
— Малкото момиче вътре ли е?
Вечното хлапе кимна.
— Сама ли е?
— Няма значение. Първо трябва да се справиш с мен, а ти няма да успееш.
— Ще видим — Острието направи крачка напред.
Вечното хлапе посегна към звуковия си пистолет, но Джими Острието направи бързо движение с лявата си ръка и три дълги грозни стрели се забиха в гърдите на Вечното хлапе. Той остана неподвижен за момент, после погледна невярващо кръвта, която започна да обагря туниката му.
— Проклет да съм — прошепна и усмивка се прокрадна на устните му. — Случи се най-после.
След това падна на земята.
Джими Острието отиде до тялото и го обърна по гръб. Дълго задържа очи върху момчешкото лице, после въздъхна и се насочи към пансиона. Направи едва две стъпки, когато Лъжекостенурката се показа на прозореца и насочи оръжието си. Чу се тих жужащ звук и Острието се строполи почти върху тялото на Вечното хлапе.
Ледения излезе на прага и огледа касапницата, последван от Мишката, Пенелопа и извънземния.
— Безсмислени загуби — промърмори Ледения.
— Той се жертва заради нас — произнесе напевно Лъжекостенурката. — Беше благороден човек.
— Грешиш и в двете преценки.
— Не разбирам.
— Първо, в това нямаше нищо благородно. Искаше му се да го убият и се опитваше да го предизвика повече от столетие… и най-накрая успя. И второ, не бе саможертва от негова страна.
