Ледения.
— Не.
— Ако оживяваш дори само в един, е достатъчно — намеси се Мишката. — Просто ни кажи как да накараме това бъдеще да се случи.
— Все още не знам — отвърна развълнувано Пенелопа. — Но знам, че искам да бъда с тебе, Мишке. Моля те, не ме карай да се качвам горе.
Жената я изгледа продължително, после вдигна рамене и въздъхна.
— Как мога да давам заповеди на една гадателка? — усмихна се тя накриво.
Пенелопа се втурна към нея и силно я прегърна.
— Благодаря ти, Мишке. Обичам те.
— Знам — прегърна я и Мишката. — И аз те обичам. Именно затова се притеснявам толкова за тебе.
— Май виждам още един — обади се Вечното хлапе, като излезе навън. — Може и да е птица, обаче… Не, кораб е. — Отново замълча, но този път за по-дълго. — Изглежда, че ще кацне на север. Което означава, че ще ни приближат от двата края на града.
— Може би просто трябва да заключим вратите и да ги оставим да се състезават за привилегията да се изправят срещу теб — предложи Ледения. После стана, отиде до вратата и заслони очи с ръка, за да огледа небето.
— Значи ще се изправя срещу Джими Острието — размисли върху предложението Вечното хлапе и се изплю в прахта. — По дяволите, искам да са повече от един… Може би ще ни атакуват по групи.
— Ако знаех, че е толкова важно за теб, щях да съобщя координатите ни на военните крайцери на Демокрацията — каза иронично Ледения.
— Чудя се с колко мога да се справя, преди да ме убият? — продължаваше да мисли на глас Вечното хлапе.
— Не с достатъчно — отвърна Ледения.
Внезапно Лъжекостенурката мина през фоайето и застана до Вечното хлапе на вратата.
— Какво правиш тук? — попита убиецът.
— При липса на инструкции от страна на Гадателката — отговори извънземният и извади странното си безшумно оръжие — избрах да заема позиция тук, до тебе.
— Не знам, смятах да се изправя сам пред всеки, който се появи.
— А Ледения?
Вечното хлапе изсумтя презрително.
— Той не обича да си цапа ръцете. Вероятно ще изгледа битката отвътре, а после ще обере славата за всички онези, които аз убия.
— Звучи ми много добре — рече сухо Ледения.
— Освен това — продължи Вечното хлапе — ти трябва да стоиш при малкото момиче, в случай че някой мине през мен.
— Тя ще ме извика, ако има нужда от мен — отвърна извънземният.
— А ако не те извика?
— Тогава никога не е имала нужда от мен.
— Радвам се, че още един освен мен разбира с какво си имаме работа тук — намеси се Ледения.
— Винаги съм знаел с какво си имаме работа — каза тържествено Лъжекостенурката. — Именно затова съм тук.
— Тогава ти си най-големият глупак от всички.
— Защо мислиш така? — попита любопитно съществото.
— Мишката не разбира какво е тя, а на Вечното хлапе не му пука. Но ти — ти знаеш и въпреки това се опитваш да й помогнеш.
— А ти защо си тук?
Ледения вдигна рамене.
— Иска ми се да зная.
— Тогава кой е по-големият глупак? — продължи Лъжекостенурката. — Аз, който разбирам мотивите си, или ти, който дори не си започнал да осъзнаваш своите?
Ледения се замисли върху тези думи.
— Може би си прав — призна кисело той.
Вечното хлапе излезе по средата на улицата.
— Вие двамата решихте ли си спора кой е по-големият глупак?
— Да — отвърна Ледения. — Мисля, че сме квит.
— Добре, тогава се прибирайте вътре.
— Не — отказа спокойно извънземният.
Вечното хлапе се обърна към него.
— Работя за Мишката и ми се плаща да защитавам малкото момиче. И тъй като днес те виждам за пръв път, мисля, че нищо не ти дължа. Отдавна чакам този момент и ако се наложи да те убия, за да имам своята възможност срещу тях, няма да се поколебая да го направя.
Мишката се изправи на входа.
— Остави го на мира. Аз ще ти кажа кого да убиеш.
— Точно така — съгласи се убиецът. — Но никой не ми казва кого да не убивам. Дори и ти.
— Е, тогава може би трябва да ти се припомни кои са лошите — тя посочи към полето зад сградите. — Врагът е ей там.
— Точно сега враг ми е всеки, който се опитва да ме спре да направя това, което искам — отвърна той.
На вратата се появи и Пенелопа, все още с Мариан в ръцете.
— Влез вътре, Костенурко. Ако не го направиш, той ще те убие.
— Щом такова е твоето желание, Гадателко — извънземният се обърна веднага и влезе в пансиона.
— Имал съм любими животни преди — отбеляза Ледения, — но никое от тях не бе толкова добре обучено.
— Стига толкова жлъч, Карлос — рече Мишката. — Ще си уредим споровете по-късно. Ще ти повторя това, което казах на Вечното хлапе: врагът е ей там.
— Вече не е — прекъсна я Вечното хлапе, когато шестима души се зададоха по прашния път на около осемстотин метра. — Ледени, махай се от улицата ми.
— Желанието ти е заповед за мен — каза иронично Ледения и прекрачи прага, като хвърли кратък поглед на север. — Между другото, не искам да нарушавам идилията ти, но изглежда още двама твои приятели се приближават от другия край на града.
Пръстите на убиеца хванаха дръжките на пистолетите.
— Колкото са повече, толкова по-весело ще е.
Изведнъж Ледения забеляза, че Мишката все още стои до него.
— По-добре влез вътре — каза й той. — Ти дори не носиш оръжие.
— Наистина ли ще го оставиш да се изправи сам срещу всичките осем?
— Казах ти и преди, че ще го направя. Освен това такова е и неговото желание.
Той проследи приближаващите хора.
— Ще са тук след около две минути — извика той на Вечното хлапе. — Надявам се, че си готов.
— Готов съм от двеста години — отговори Вечното хлапе, а хубавото му младо лице се озари от усмивка на надежда.
31
Осем ловци на глави — петима мъже и три жени, стигнаха до сградите, които оформяха малкия град, с около минута разлика един от друг. Само един се влачеше отзад, на стотина метра след другите. Останалите седем спряха срещу пансиона и впериха поглед във Вечното хлапе, който стоеше пред тях с ръце на
