малък пистолет в гърба му.
— Мендоса! — изненадано възкликна Свирача. — Ти пък какво търсиш тук?
— Ей сега ще ти обясня. Преследва ли те някой?
Чандлър поклати глава.
— Навсякъде е пълно с трупове. Ти ли ги очисти?
— Той.
Старецът посочи все още безчувствения Индианец.
— А кой е той?
— Джими Двете пера.
Свирача се намръщи.
— Не разбирам защо и Индианеца е дошъл тук.
— Наели са го да убие Оракула.
— Е, май не е особено опасен конкурент засега.
Чандлър побутна Праед Тропо и затвори вратата.
— А него защо доведе? — попита Ледения, вторачил се в Синия дявол.
— Оглеждаше труповете, когато се качих на етажа — обясни Свирача. — Рекох си, че един жив щит няма да ми е излишен. — Той изгледа Оракула. — Същата ли е, за която я мислеше?
— Да, това е Пенелопа Бейли.
— А каква е тази черта на пода? Силово поле?
— Да. Как се досети?
— Вече бях сигурен, че е затворена насила тук. Само че допреди минута не знаех как са го постигнали. Чувал съм, че ние още не разполагаме с технологията на силовите полета. Но както виждам, никой не изгаря от желание да мине през чертата… Хъм, това ли сполетя Индианеца?
Ледения кимна.
— Надрусал се е с алфанела и се хвърли с главата напред.
— Е, поне ми е разчистил пътя дотук — призна Чандлър.
— Щеше и сам да се справиш, ако се беше наложило.
— Съмнявам се. Не знам откъде ги е връхлетял, но аз избрах такъв път, че щяха да ме гръмнат като едното нищо.
— Имам нови нареждания за тебе.
— Тъй ли?
— Можеш ли да я убиеш?
— Не виждам какво ще ми попречи — подсмихна се Свирача. — Не се безпокой за силовото поле, намерих един страхотно мощен генератор два етажа по-надолу. Ако той захранва полето, мога да го изключа.
Ледения се вгледа в Оракула — тя пак се бе пренесла мислено някъде другаде в пространството и времето.
— Ти дори не знаеш как работи генераторът — обърна се той към Чандлър.
— Не знам какво е силово поле — отвърна наемният убиец, — но от генератори не се плаша. Почти същият беше монтиран в коболианския кораб, който имах преди време.
Праед Тропо бе отстъпил предпазливо на няколко крачки от Чандлър и накрая Ледения му каза:
— Не шавай. Не искам да те убия, но няма да се поколебая, ако ме принудиш.
Синия дявол бавно се върна на мястото си до Свирача.
— Хайде, да правим каквото ще правим — предложи Чандлър. — Все някога ще открият онези трупове.
— Може да се случи твърде скоро — обади се Оракула съвсем спокойно.
— Е, какво ще кажеш? — обърна се Свирача към Ледения.
— Още се опитвам да проумея какво става.
„Вече си мислех, че всичко ми е ясно. Но защо и Праед Тропо е тук?“
— Мендоса, нямаме цяла нощ на разположение — нетърпеливо го подкани Чандлър.
— Дай ми само една минута! — сопна му се старецът и застана срещу Оракула. — Добре. Само той може да те освободи, а Джими ти беше нужен, за да му разчисти пътя. Но защо и аз съм тук? Каква е ролята на Праед Тропо?
Тя се усмихна многозначително.
— Няма начин да е скалъпила всичко — възрази Свирача. — Дори да е искала Индианеца да се надруса, после как е предвидила какво ще му щукне?
— Тя си подбира бъдещето — натърти Ледения. — Решила е ние четиримата да се съберем в тази стая… но още не знам защо…
Праед Тропо направи светкавично движение и Чандлър, който се бе вторачил в Оракула, изпъшка и хвана с лявата си ръка почти отрязаната китка на дясната. От нея бликна тъмночервена струя.
— Убий го тоя гадняр! — изчегърта гласът му, а Праед Тропо вече бе насочил нож към Ледения.
— Не мърдай! — заповяда старецът. Държеше умело скрит допреди секунда пистолет. Синия дявол се подвоуми и реши да не рискува. — Пусни ножа!
Чандлър бе коленичил и се опитваше да спре кръвта. Ледения си позволи за миг да погледне Пенелопа, която ги наблюдаваше с неестествено спокойствие.
„Изобщо не си изненадана. Знаела си, че точно това ще се случи. Но не виждам смисъл. Докара тук двамата най-опасни убийци в галактиката и единият е полумъртъв, а другият вече е сакат. Защо?“
Чандлър откъсна парче от туниката си и го уви около срязаната си китка, а потокът псувни от устата му не секваше.
„Така. Той е още жив. Искаш го жив, но безопасен. Защо? Какво съм пропуснал?“
— Ей сега ще се превържа и сам ще го пречукам! — изръмжа Свирача, който още се занимаваше с ръката си.
— Ще го пречукаш? — чу се дрезгав глас зад Ледения. — Кого ще пречукаш?
Старецът побърза да отстъпи, а Индианеца се надигна несигурно на колене.
— Ще го пречукаш… — повтори Двете пера, сякаш думата не означаваше нищо за него.
Зениците му се бяха свили като главички на карфици.
— Джими, не мърдай — предупреди го Ледения.
— Трябва да я убия — измънка Индианеца, стана и се олюля.
— Ние сме твои приятели — побърза да каже старецът.
— Аз нямам никакви приятели — прошепна упоеният мъж. — Не те познавам. — Изведнъж погледът му се спря на Чандлър. — Ама тоя го знам кой е! Иска да ме изпързаля. — Той посегна към звуковия си пистолет. — Не можеш да ме изпревариш, Чандлър! — кресна диво. — Пръв дойдох! Аз ще й видя сметката!
Пръстите му вече стискаха дръжката на оръжието и той вдигна ръка, за да се прицели в Свирача.
Ледения насочи своя пистолет към Двете пера.
— Кротувай или си труп! — изрече заплашително.
— Моя е, мамка ви! — кресна Индианеца, а по лицето му се стичаха сълзи. — Аз я намерих, не вие! Аз ги повалих ония Сини дяволи! Няма да ме прекарате!
Той се клатушкаше, но успя да завърти оръжието си към Чандлър, а показалецът на Ледения се сви около спусъка.
Тогава последното липсващо парче пасна в мозайката.
Старецът вече не можеше да предотврати изстрела, но само нищожна частица от секундата преди това отклони ръката си към стената. И Двете пера застреля Чандлър.
— Не! — яростно кресна Оракула, когато Свирача падна по лице на пода.
След секунда лъчът от пистолета на Ледения се заби между очите на Индианеца. Старецът се обърна към Праед Тропо.
— Не прави глупости и може да преживееш тази бъркотия. Е, Пенелопа, все пак познах, нали?
Тя го удостои с кимване.
— Твърде много варианти трябваше да прехвърлиш, а? — продължи Ледения. — Имаше нужда от
