Свирача, защото само той можеше да изключи генератора. Но Индианеца трябваше да го изпревари, защото иначе Свирача нямаше да стигне дотук незабелязано.
— Така е.
— Ами ако не се бях сетил, какво щеше да стане? Щях да убия Джими, за да отърва Чандлър, а после Праед Тропо щеше да се справи с мен, нали?
Жената кимна отново, но очите й вече се взираха в безбройните вероятности.
— Но аз съм един куц старец. Нямаше как да се измъкна жив оттук. Ето това не можех да схвана — защо и Праед Тропо трябва да е в стаята. Той или друг от Лорхните можеше да ме довърши и по-късно.
— Нищо не разбирам — обади се Синия дявол.
Ледения се обърна към него.
— Трябваше да осакатиш Чандлър, без да го убиеш. Той беше най-опасен и пак щеше да се отърве от тебе, дори останал с една здрава ръка. Но щеше да разбере, че не може да си пробие път навън срещу цялата охрана. Затова щеше да избере единственото решение — да освободи Пенелопа и тя да предизвика бъдещето, в което двамата да избягат оттук. — Пак се взря в Оракула. — Той щеше да си въобразява, че те води при Тридесет и две, за да си прибере остатъка от парите, но сигурно щеше да го сполети инфаркт. Познах ли?
— Инсулт — поправи го тя ведро. — Сърцето му беше във великолепно състояние.
— Праед Тропо — заговори старецът, — сега разбираш ли какво се случи? Всичко това — той посочи труповете на Чандлър и Джими Двете пера, — стана, защото тя искаше да избяга. Затова и аз, и ти сме тук. Ние с тебе не сме врагове, а само пешки в ръцете й.
Синия дявол си замълча.
— Не бива да я пускаме на свобода — нито сега, нито когато и да било. Жесток каприз на съдбата я е направил това, което е, а бъдещето й е ужасно. Но тази жена е твърде опасна, за да й позволим да се развихри в галактиката. Виж какво успя да постигне, въпреки че е затворена зад силово поле!
— Да — промълви най-сетне Праед Тропо. — Тя никога няма да бъде освободена.
— Ти наистина си разумно същество.
— Но ще има и други, които ще дойдат да я убият. А тя ще ги манипулира, както постъпи с нас. Следващия път може би ще успее да се измъкне.
— Ще се погрижа да няма следващ път — обеща Ледения.
— Как?
— Ще кажа на Тридесет и две, че тя е мъртва. Ако й попречите да се свърже с външния свят, нищо няма да му подскаже, че съм го излъгал.
— Това означава, че трябва да те оставя жив — промърмори Праед Тропо.
— Не виждам защо да не ме пуснеш. А и да се инатиш, имам взривно устройство. Няма да се поколебая да го включа. Ще пръсне цялата ви идиотска сграда на парчета, но Пенелопа ще измисли как да оцелее. — Той даде време на Синия дявол да вземе решение. — Предпочитам да живея. А ти?
Съществото го изгледа изпитателно и промълви:
— Върви си с мир.
— Благодаря ти.
— Не можеш да напуснеш района, без да те арестуват — продължи Праед Тропо. — Ще се погрижа да те придружат. — Стигна до вратата, но се обърна. — Не излизай оттук, докато се върна, иначе не отговарям за живота ти.
— Разбрах.
Синия дявол затвори вратата зад себе си.
— Сбърках — каза Оракула, когато остана насаме с Ледения. — Мислех си, че съм готова да се изправя срещу галактиката, но не е така. Ще трябва да почакам, докато дарбата ми достигне истинската си зрялост.
— Пенелопа, ти никога няма да напуснеш тази стая.
Жената се усмихна.
— Щом се почувствам готова, това ще стане. Когато бях момиченце, ти ме подцени. Тази вечер аз те подцених. Предполагам, че и двамата повече няма да допуснем тази грешка. — Тя въздъхна и завъртя глава. — Трябваше да предвидя… Но имаше толкова променливи величини — какво и кога ще направи Индианеца, къде ще застане Чандлър, кога ще се престраши Праед Тропо, кога ще се събуди Индианеца. — Тя се засмя неочаквано. — И все пак почти успях. Оставаше само половин секунда.
— Да, замалко щеше да избягаш — съгласи се Ледения.
— Следващия път ще бъда по-точна.
— Няма да имаш подобна възможност.
— За тебе няма да има друга възможност — поправи го тя кротко. — Ти си грохнал старец. Но аз съм съвсем млада. С всеки ден набирам сили, а там, навън, ме чака цяла галактика.
— Остави я на мира — промълви Ледения.
— Не мога. Вглеждам се в бъдещето и съзирам велики възможности, които ти не би могъл дори да си представиш. Някой ден ще се махна оттук и ще ги постигна.
Праед Тропо се върна в стаята с още шестима Сини дяволи.
— Готов ли си, Мендоса?
Ледения кимна и тръгна към вратата.
— Почакай — спря го Пенелопа.
— Слушам те.
— Искам да ти благодаря.
— За какво? — озадачено попита старецът.
— За това, че ме изненада. Човек трябва да се учи от грешките си, а никой досега не бе успял да ме завари неподготвена.
— Надявам се да ти е харесало — изрече Ледения присмехулно.
— Не — отвърна тя замислено. — Не ми хареса. И няма да допусна да ме изненадат втори път.
Думите й сякаш увиснаха като тъмен облак в стаята, когато Ледения излезе.
Информация за текста
© 1992 Майк Резник
© 1996 Владимир Зарков, превод от английски
Mike Resnick
Oracle, 1992
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
ОРАКУЛА. ХРОНИКА НА ЧОВЕШКИЯ ВИД, №3. 1996. Изд. Лира Принт, София. Биб. Фантастика. Роман. Превод: [от англ.] Владимир ЗАРКОВ [Oracle, Mike RЕSNICK]. Формат: 125x195 мм. (20 см.). Страници: 256. Цена: 330.00 лв. ISBN: 954-8610-09-4.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/601]
Последна редакция: 2007-06-30 22:47:59
1
Маркиз Куинсбъри (истинският!) е въвел първите правила в бокса. — Бел. ред.
