— Знаете какво искам.
— Е, според мен и двамата знаем какво не искате — заключи тя. — Но понякога мисля, че и вие не знаете какво точно желаете.
— Не искам да се връщам сред Хората. Там има толкова много…
— Не ви разбрах.
— Толкова много нови същности, толкова много неща за научаване.
— Всички тези знания ще умрат ли с вас, или смятате да ги закодирате и да ги прехвърлите някъде в бъдещето?
— Разпитаха ме за всичко. Изцедиха ми всичките знания. — Ленъкс замълча. — Хич не ви пука дали ще умрат с мен или не.
— Не мисля така.
— Можете да ми направите много неща, но да ме излъжете изобщо не можете.
— Не ми е работа запазването на това, което знаете — каза Нора. — Но наистина съм загрижена.
Ленъкс не отговори.
— Хайде, господин Ленъкс — подкани го Нора. — Ако искате да излезете от тази стая, трябва да ми сътрудничите.
Ленъкс издаде нисък рев, който можеше да мине за чуждопланетен еквивалент на смях.
— И смятате, че можете да ме държите затворен тук дори минута повече, отколкото доброволно бих останал, така ли?
Той удари стената с масивния си юмрук и направи огромна дупка в нея.
— Ще се наложи да впиша щетите на сметката ви — каза Нора.
— Хайде, почвайте.
— Със сметката ли?
— Знаете какво искам да кажа.
— Да, знам… но се съмнявам дали ще можете да се справите. Значително сте се променил от първата операция насам.
— Разбира се, че съм се променил! — изрева Ленъкс и звукът на гласа му я накара да подскочи. — Долавях и най-скритите чувства на всички живи същества на Артизмо. Усещах предсмъртната агония на листата, паниката на дребните животни, които се опитват да се измъкнат от хищниците. Улавях екстаза на съвъкупляващи се Ястреборози, дори преживях огромните мъки при раждането на ново живо същество. Как може да не съм се променил!
— Разбирам.
— Едва ли. — И Ленъкс я изгледа враждебно. — Не искам да се връщам сред Хората.
— Не знам дали ще получа позволение за такава операция — заяви тя с недвусмислен тон. — Много от вашите реакции и възгледи вече не са човешки. За добро или за зло, ние като че ли сме неразделно свързани с вас и вие с нас. — И тя изведнъж се усмихна. — Впрочем, ако се интересувате, уволнихме психиатъра, който ви смяташе за напълно нормален.
— Оня дребния? С посивялата руса коса?
— Точно така.
— Трябваше да го изям, когато ми беше паднал.
— Коментарите ви от този род не са харесали особено на нашите психиатри — изтъкна тя кротко. — За да задоволим нуждите ви, се налага да ровим в кофите за смет.
— Тогава направете операцията и край.
— Не е толкова просто. Както казва доктор Нгони, всеки път, когато се подлагате на операция за трансформиране на тялото, те правят толкова много промени и приспособления, че това ограничава възможностите им при следващата подобна операция.
Той я изгледа въпросително.
— Можете да понесете само още две или три операции — поясни Нора. — Или трябва пак да се върнете сред Хората, или да останете това, в което сте се превърнал. Така че сме ограничени във възможностите да ви превърнем в нещо друго. Има една хлорна планета, където бихме искали да ви пратим, но доктор Нгони не може да ви направи хлорнодишащо същество независимо от цялото си умение. По същите причини не можем и да ви пратим в заледен метанов свят. Фактически в този момент има само един свят, където ще бъдете полезен и на мен, и на нея, и ще направим всичко, за да получим разрешение за операцията.
— И къде ще ме пратите?
— Не бързайте толкова, господин Ленъкс. Мисията ви този път ще бъде доста по-различна от предишните две.
— Е, и какво?
— Опитвам се да ви обясня, че ако се подложите на още една операция и ви пратим на Тамерлан, вероятно ще изкарате следващата една година като единственото разумно същество на тази планета. Това може да бъде доста самотно и тревожно занимание.
— А в каква раса ще се превъплътя?
— Тъкмо там е проблемът…
24.
Тамерлан беше интересен свят. Нещо повече, беше много ценен.
Хората местеха главните си щабове от Земята, която беше отдалечена в спиралния ръкав на галактиката, към огромния Делурос VIII, разположен на по-централно място. Истинската експанзия на Хората в галактиката започна именно от Делурос и съседните му светове. Републиката се зае да ги присъединява, след това се разпростираше все по-далеч главно в две посоки: към Външната граница — отдалечените светове на Галактическата периферия, и към Вътрешната граница — световете, по-близки до галактическото ядро.
Департаментът по картография трябваше не само да картографира галактиката и световете в нея, а и да планира всеобщата стратегия за експанзията на Републиката. Посоките на експанзията обикновено следваха ясно очертани пътища, базиращи се на търговските магистрали и на евентуален въоръжен отпор. Но Пионерският корпус откриваше тук и там по някой свят, отдалечен от отъпканите пътеки, който според картографите беше достоен за изследване.
Тамерлан беше такъв свят — малка планета, обикаляща около безлична звезда от клас О, дълбоко към Вътрешната граница. Защото той имаше големи запаси от ядрен материал, а това беше много необходимо на Републиката.
Преди един-два века тя сигурно щеше да направи десант и да си вземе каквото й е необходимо, но тъй като към нея се присъединяваха все повече и по-интелигентни раси, Хората се грижеха за имиджа си. Дори да бяха единствената най-могъща раса по онова време в галактиката, те бяха стотици пъти по-малко на брой от другите раси и прибягваха към сила само в краен случай.
Ако Тамерлан се окажеше лишен от разумен живот, нищо нямаше да попречи на Републиката да очертае там периметъра си и да почне добива на суровини. В случай че имаше разумен живот обаче, тогава това беше работа на Департамента на извънземните работи и на Дипломатическия му корпус. Не успееха ли да постигнат споразумение, под един или друг предлог щеше да се стигне до намеса на военните.
След три години обстойни проучвания най-добрите ксенопсихолози на департамента все още не бяха успели да определят дали най-високоразвитата форма на живот на Тамерлан е разумна или не. И докато това не беше установено със сигурност, отделни клонове от департамента и дори цялото правителство на Републиката спореха така яростно и с толкова противоречиви намерения, че всички планове за Тамерлан бяха замразени до получаването на безспорно доказателство, дали на планетата има разумен живот или не.
В края на краищата цялата работа бе прехвърлена в ресора на Нора Уолъс. Първата й стъпка беше да хване и да пожертва три от въпросните същества, а след това да ги предаде на екипа на доктор Беатрис Нгони. Когато се разбра, че Ленъкс може да бъде превърнат в Чекрък, както бяха кръстили съществата, тя бързо получи необходимото финансиране — за това трябваше да благодари на успешните предишни мисии на Ленъкс, и нареди да се пристъпи към действие.
