Ленъкс изчака, докато Чекръкът се понаяде. Беше останала около една трета от птицата. Съществото се оттегли и той демонстративно се доближи до остатъците. Чекръкът спря и го изгледа, но не показа никакви признаци, че се кани да го спре, и Ленъкс с благодарност изгълта остатъка от плячката.
Остана близо до него още близо два часа, но той вече не му обръщаше внимание, така че накрая Ленъкс реши да се върне на своята територия.
Стигна там точно преди да се стъмни и откри, че някой друг Чекрък е прибавил допълнителни шарки към една от мрежите му. Откри поредица от свързани триъгълници и като обходи всички паяжини, разбра, че същата шарка беше прибавена към всяка от тях.
Това означаваше ли, че някой е заел територията му и му е оставил съответното съобщение? Не му беше ясно.
Прекара нощта край една от мрежите си в очакване нашественикът да изчака утрото, за да дойде и да провери какъв отговор ще получи. Но сутринта не дойде никой.
Той се зае да обиколи паяжините си и усети трептенията на малко животно, уловено в някоя от тях. Побърза натам и се озова пред един Чекрък, застанал между него и гризача, който яростно се бореше да се освободи.
Близо пет минути те останаха неподвижни един срещу друг. Чекръкът не направи опит да го прогони, нито пък показа някакви признаци, че се кани да убие и изяде гризача. Накрая Ленъкс не можа повече да издържи на напрежението и се търкулна напред.
Чекръкът веднага се отъркаля настрани и остави Ленъкс свободно да отиде до мрежата. Това беше една от най-първите му паяжини, само пет линии, изтеглени в пролуката между две дървета, като петолиние без ноти.
Ленъкс уби гризача и когато започна да го яде, осъзна, че Чекръкът е допълзял по-наблизо и тъче същите триъгълници, които преди бе видял на другите си паяжини. Онзи не направи опит да му отнеме остатъците от гризача, само отстъпи назад и започна внимателно да го наблюдава.
„Знаеш, че няма да те нападна, какво очакваш от мен?“
Само за да види какво ще стане, Ленъкс обви езика си около неизядената част от животното и я подхвърли към него, а той я изяде на една хапка.
След това Чекръкът се доближи пак до него и затъка поредица от свързани ромбове върху паяжината.
„Защо сега ромбове, като преди бяха триъгълници? Това означава нещо… но какво?“
И внезапно му просветна.
„Ако това означава нещо, значи той общува с мен! Съобщението се промени — от триъгълници на тези свързани ромбове. Какво ли ми казва сега, което не ми е казал преди?“
Ленъкс се загледа в ромбовете, после в Чекръка, който стоеше на няколко стъпки встрани и изглеждаше сит.
„Той ми благодари!“
Ленъкс се сети за другите паяжини, които бе открил, за сложните шарки, които рядко се повтаряха. Спомни си за Чекръка, когото беше срещнал предния ден, как къса паяжината му, защото тя няма никакъв смисъл, и как после не му обръща внимание, когато той не отговори на посланието му.
„Наистина! Аз съм тук неграмотният селски идиот. Те се опитват да говорят с мен и когато не им отговарям, ме съжаляват и престават да се интересуват от мен!“
Той се върна към паяжината и изтъка нищо неозначаваща шарка. Този Чекрък отговори също като предишния, скъса я и изтъка нова, обаче този път Ленъкс започна внимателно да я проучва. Не знаеше как да тълкува шарките, ала след като бе споделил храната си с Чекръка, бе убеден, че той ще остане при него достатъчно дълго, докато го научи. Това щеше да бъде дълъг и трудоемък процес, щеше да учи нов език, но новите езици бяха една от специалностите му и той не се съмняваше, че и този път ще се справи.
След единадесет седмици Ленъкс се сбогува със своя учител и тръгна да установи връзка с останалите Чекръци. Те притежаваха нещо, от което Републиката имаше нужда, и искаха да бъдат сигурни, че ще сключат възможно най-изгодна сделка.
Той спря до първата срещната паяжина и изтъка на нея следното съобщение:
„Привети. Казвам се Ленъкс. Доведи всичките си братя утре сутринта. Имаме да говорим за много важни неща.“
Обиколи съседните територии и остави същите съобщения, а когато се върна, с приятно чувство откри следното:
„Ще бъдем тук, брате Ленъкс.“
26.
— Какво сте направили с него? — запита Анджела Стоун.
— Нищо, което той да не е искал — отговори Нора Уолъс.
— Защо не мога да го видя?
— Не иска да ви види. Просто уважавам молбата му.
— Искам да го чуя от него!
— Той не е способен да говори, госпожице Стоун.
— Какво? — извика Анджела изумена.
— Няма гласни струни.
— Но той обича да говори! Струва ми се, че дори повече обичаше да изнася лекции, отколкото да пише. Как сте могли да му ги отстраните?
— Решението беше негово — отвърна Нора. — Вече не може да говори нито на вас, нито на когото и да било.
— Все пак искам да го видя.
— Не мисля, че ще е разумно.
— Вие какво знаете! — просъска Анджела. — Аз не съм само негова бивша жена, но и литературен агент. Имам професионални причини да го видя.
Нора Уолъс въздъхна дълбоко.
— Ако ви заведа при него, ще намерите един плужек без ръце и крака, без очи, уши и ноздри, същество, което общува единствено посредством половинметровия си език. Храни се с живи животни, отказва да яде убити. Двигателните му способности се състоят в търкаляне по пода от едната страна на празната стая до другата. — Тя млъкна за миг. — Сигурна ли сте, че искате да го видите?
— Може ли да съществува такова създание? — усъмни се Анджела.
— Разбира се. В съответните условия на съответстваща планета той може да функционира много по- добре от мен и от вас. — Нора погледна посърналата жена, която стоеше пред нея. — Няма да крия: вече нищо човешко не е останало у Завиър Ленъкс, нищо, по което да различите мъжа, когото някога сте познавала. Той няма желание да вижда нито вас, нито което и да било човешко същество. Единственото му желание е отново да бъде преобразен.
— Щом не може да говори, как разбрахте това?
— Инсталирахме компютър, на който може да пише със забележителния си език.
— И той говори с вас по този начин, така ли?
— Комуникацията с него е изключително ограничена. Съобщи, че мисията му е завършила успешно. Оттогава единственото, което пише, са кратки фрази, които повтаря до безкрайност.
— И какво повтаря?
— Първо: „Никакви посетители“, и освен това: „Променете ме“.
— Може би иска да стане пак човешко същество.
— Няколко пъти го питах. Единственият му отговор е „Усмирителна риза“, което според мен означава, че връщането в човешко тяло би означавало за него да навлече усмирителна риза.
— Още колко преобразявания може да понесе?
— Може би едно, а може и две. Просто не знаем. Той е пионер, никой преди него не е преживял това, което преживява той. С изключение на мозъка, сърцето и белите дробове от предишния Завиър Ленъкс не е останало нищо непреобразено.
