— Как се справя?
— Няма да крия нищо от вас, госпожице Стоун. Ако се заемем още веднъж да го преобразим, това ще е последно. Всеки път, когато се връща, той е все по-малко склонен да сподели с нас информацията, която е придобил. При последната си мисия почна да води преговорите в полза на новата си раса срещу Републиката. Променя се всеки път — не само физически, а и психически. Безспорно намира начин да се адаптира към всяка планета и да се внедри във всяко общество. Струва ми се обаче, че ако го подложим на психологически тест — впрочем опитахме, но той се противопостави, — няма да можем да му дадем оценка според човешките стандарти. В същото време смятам, че е абсолютно здрав в умствено отношение екземпляр от расата на Чекръците. Всеки път, когато се внедри в чуждопланетно общество, губи по нещо от човешкия си облик. Това, изглежда, се корени в желанието му да научава нови неща и в способността му да преодолява всякакви препятствия, които се изправят пред него в новия му свят.
— Вие унищожихте едно забележително човешко същество! — каза остро Анджела. — Ако имах някакви изгледи за успех, щях да ви обвиня в убийство.
— Никога нямаше да успеете — възрази Нора. — Решенията бяха негови, не мои. Какъвто и да е, в каквото и да се е превърнал, то е резултат от избора, който е направил сам за себе си.
— Все още можете да го преобразите пак в Завиър Ленъкс.
Нора поклати глава.
— Можем да го превърнем във физическо подобие на Завиър Ленъкс, когото познавате, макар че това би било незаконно без негово съгласие, а той никога няма да се съгласи. Но дори да се съгласи, няма да бъде Завиър Ленъкс. Ще бъде създание, което мисли нечовешки мисли на нечовешки езици, видяло е и е правило такива неща, от които повечето Хора биха полудели. Самите преобразявания са достатъчни, за да превърнат нормално човешко същество в опасно луд индивид. Помислете само: да легнеш под ножа като някакво същество и да се събудиш от упойката без някои сетива и органи, без способностите, които си имал цял живот. Същевременно си придобил нови органи и способности — те дори не могат да бъдат описани на същества, които не ги притежават. — Тя спря и си пое дъх. — Лично аз смятам, че е ужасно, но онзи, който някога беше Завиър Ленъкс, май се е пристрастил към това.
Анджела Стоун дълго време не пророни нито дума. Накрая си пое дълбоко дъх, изпухтя и изгледа Нора Уолъс.
— Ако се е пристрастил, значи вие сте причината. Това, което сте направили с него, е същото, каквото пласьорът на наркотици прави с учениците! Той беше производително човешко същество, необикновено значимо, по дяволите, а вие го превърнахте в някакъв чуждопланетен търсач на силни усещания. Как можете да се понасяте?
— Докато той може да понася това, което е, и аз ще се понасям — отвърна рязко Нора. — Сигурна съм, че той си има план за действие, който понякога съвпада с плановете на Републиката. Вече спаси три чуждопланетни свята от геноцид.
— Наистина ли?
— Наистина.
— Подобен успех, постигнат с цената на такива лични жертви, би трябвало да стане достояние на всички. — Анджела въздъхна. — Но той никога няма да напише и ред за това, нали?
— Права сте, няма да напише.
Анджела се отправи към вратата.
— Знаете ли, той обичаше да слуша музика. Ще може ли пак някога да я слуша?
— Съмнявам се.
— Обичаше и да чете. Колкото по-старинна бе книгата, толкова по-интересна му беше. — Тя млъкна за миг. — Прочел ли е нещо, откакто се е върнал?
— Не мисля.
— Той беше забележително човешко същество, преди вашият департамент да се добере до него.
— Можете да не ми вярвате, но ви съчувствам, госпожице Стоун — изрече сериозно Нора. — Ако искате да поговорим пак в бъдеще…
— Не — рече Анджела. — Нищо вече не можем да си кажем.
27.
— Добър ден, Ленъкс — каза Нора, влизайки в празната стая.
Чекръкът се загледа сляпо в нея, душейки с език миризмата й.
— Бившата ви жена дойде пак тази сутрин. — Нора изчака за някаква реакция. — Казах й, че не искате да я виждате.
Чекръкът не отговори.
— Имате компютър. Желаете ли да й предадете нещо?
Чекръкът не реагира.
— Искате ли да кажете нещо на мен?
Езикът на Чекръка се стрелна към клавиатурата.
„ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“
— Знам, знам — отвърна Нора. — Чакаме доктор Нгони и екипът й да определят дали може или не може да ви преобразим в това, което ни е необходимо.
„ПРОМЕНЕТЕ МЕ“ — написа отново Чекръкът.
Нора изведнъж се досети.
— Нещо боли ли ви в това тяло на Чекрък? Заради това ли толкова бързате да се подложите на нова серия операции?
„НЕ. ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“
— Казах ви, изследваме възможностите.
И успокоително докосна Чекръка. Той отскочи така силно към другия край на стаята, че тя се стресна.
— Нараних ли ви? — запита Нора.
„НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ МЕ ПИПАЙТЕ.“
— Не исках да ви нараня.
„НИКАКВИ БОЛКИ. САМО ОТВРАЩЕНИЕ.“
— Отвращение ли? — учуди се тя. — Та ние сме от една раса, Завиър.
„ВЕЧЕ НЕ.“
— Според вас допирът до Светулка или Ястреборог отвратителен ли е? — запита Нора.
Никакъв отговор.
— Не ми отговорихте.
„ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“
— Разговорът става доста еднообразен. Ако още веднъж напишете „Променете ме“, ще си тръгна.
„БАБИНАТА ВИ ТРЪНКИНА.“
Без да иска, тя се засмя. Онзи Ленъкс, когото познаваше, все още не беше напълно изчезнал. И щом като се бе появил отново, тя реши да го измъкне навън.
— Мислил ли сте в какво искате да се превърнете при следващото преобразяване?
Чекръкът не показа с нищо, че я е чул, затова тя повтори въпроса си.
„ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“
— Правим точно това, да ви вземат дяволите! — извика тя. — Нещо друго на тоя свят интересува ли ви?
„ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“
— Изкарвате ме от нерви, Завиър!
„ПРОМЕНЕТЕ МЕ. ПРОМЕНЕТЕ МЕ. ПРОМЕНЕТЕ МЕ.“
28.
Наистина го промениха. Докато преди имаше дълги мускулести ръце, сега притежаваше и
