още един-два пъти, доста Певци се събраха да го гледат с нескрито любопитство.
Ленъкс изхвърли на брега шест риби, изправи се и се отдалечи от реката. Даде една на спътника си и подхвърли четири на четирима съсухрени стари Певци, които сякаш не бяха яли доста отдавна. Старците грабнаха рибите и избягаха с тях, но онзи, който го бе довел до реката, седна до него и почна да яде.
Ленъкс вдигна въпросително своята риба и Певецът каза нещо. Той го повтори, онзи поправи произношението му и така започна езиковото обучение на Ленъкс. До залез научи тридесетина думи и беше уверен, че до една седмица, може би дори по-рано ще може да изговори най-важните си молби. В края на краищата, както всички езици, и този се научаваше с повтаряне и усърдие.
През деня, когато не учеше нови думи, той анализираше видяното до момента и стигаше до някои приблизителни заключения. Основният социален ред тук приличаше на реда при някои стадни животни, които беше виждал на Земята и другаде. Доминиращите мъжкари маркираха територията си — в този случай долините, опитваха се да задържат всяка женска, която влезеше вътре, и да не я пуснат да излезе. Някои претенденти се мъчеха да им оспорват трона, да ги победят в битка и да им вземат харемите. Останалите мъжкари, много младите и престарелите или онези, които бяха твърде слаби, за да се бият, живееха в ергенски колонии в покрайнините. Някои се готвеха за деня, в който щяха да победят доминиращите мъжкари и да спечелят харемите им, други пък си спомняха отдавна отминалото време, когато и те са имали хареми, а трети — Ленъкс беше уверен — просто си лекуваха раните и брояха дните, преди да се опитат пак да нападнат Певците, които патрулираха над долините си от висотата на склоновете.
Когато за пръв път влезе в долината, го нападнаха, защото вървеше изправен, без съмнение заплашителна поза в очите на доминиращия Певец. Щом се сниши и сложи ръце над главата си, съобщаваше на Певеца, че просто иска да мине през долината и няма намерение да се забърква с някоя женска от харема му… И тъй като дори доминиращите Певци сигурно се уморяваха от безкрайните битки за доказване на надмощие, те бяха извънредно доволни да пропуснат свободно през териториите си онези мъжкари, които показваха, че им се подчиняват.
Ленъкс изкара два месеца край бреговете на реката, мързелувайки заедно с другите мъжкари. Всеки ден неколцина отиваха да премерят сили с някой доминиращ Певец. Повечето пъти се връщаха само след няколко часа, образно казано — ближейки раните си. Понякога изобщо не се връщаха. А в много редки случаи към групата се присъединяваше някой победен доминиращ Певец, загубил харема си, раздърпан, окървавен и изпълнен с ярост или пък толкова зле пребит, че целият му гняв и горчивина се стопяваха във всемирна скръб.
Накрая Ленъкс се почувства дотолкова уверен в познанията си по езика, че реши да се обърне към ергените. Събра няколкостотин от тях край себе си и обясни, че Хората, които са кацнали на Монтичело IV, са се разболели от фатална болест и че могат да бъдат спасени, ако поне хиляда Певци им дарят кръв. Запита има ли доброволци — и да дадат кръв, и да съобщят на останалите колонии.
Думите му потънаха като куршум в река.
Те не разбираха защо да даряват кръв на някакви пришълци, които са дошли тук неканени да живеят на техния собствен свят. Освен това единственият им досегашен контакт с Хората беше, когато те бяха хванали и убили четирима от тях, за да ги разрежат и да научат тайната на имунитета им. Не ги обичаха особено много и бяха на мнение, че колкото по-рано умрат всички колонисти, толкова по-добре.
Ленъкс не започна да спори, фактически се съгласи с всичко, което му казаха. Но тъй като смяташе след края на мисията си да предяви пред Нора Уолъс всичките си искания, и знаеше, че има повече шанс да удовлетворят желанията му, ако мисията му приключеше успешно. Освен това не успееше ли, щеше да осъди на смърт хиляди Певци, а той беше Певец.
Затова започна да проучва алтернативите и накрая се спря на един вариант, който според него имаше най-големи изгледи да разреши проблема му.
Потърси край бреговете остри камъни, избра си няколко, които му се сториха подходящи, и се отдели за три дни от колонията, скривайки се в близката гора. Издири там клони с необходимата форма и здравина и започна да ги обработва с камъните. Успя да направи тридесетина къси дебели копия. Занесе ги при ергенската колония, струпа ги на купчина и пак се обърна към другарите си:
— Ако ви покажа как да победите Високите (така наричаха доминиращите мъжкари), колко от вас ще позволят на Хората да вземат по малко кръв от женските в харемите, които ще спечелите?
— Не можем да ги победим — оплака се един Певец. — Затова ние сме тук, а те са там. Те са по- силни.
— Ще ви докажа, че можете да ги надвиете.
— Как?
— Лично аз ще победя първия Висок — заяви Ленъкс. — Но само на онези, които ми обещаят кръв от харемите си, ще позволя да гледат и да се учат.
Повечето се усъмниха, но седмина Певци, пред чиито многофасетни очи танцуваха мечти за секс и слава, се съгласиха с условията на Ленъкс. Надяваше се да привлече повече, обаче щеше да почне със седмината, а когато те успееха, беше сигурен, че и другите ще ги последват.
Всички се съгласиха, но никой не помръдна от мястото си.
— Какво има? — запита Ленъкс. — Казах да идете в долината.
— Ще ти трябва почти един час, докато се изкатериш до върха на хълма и да нападнеш Високия — отговори един от Певците, — Ще почакаме да стигнеш до средата на пътя и тогава ще дойдем. Така ще стигнем точно навреме.
— Тръгнете сега — настоя Ленъкс. — Всичко ще стане за не повече от минута.
— Не можеш да се изкачиш толкова бързо.
— Изобщо не смятам да се изкачвам.
— Значи се отказваш от предимството на летенето и въпреки това смяташ да победиш? — попита озадачен Певецът. — Не е възможно!
— Никой досега не го е правил — коригира го Ленъкс. — Навлезте в долината.
Седмината Певци го изгледаха така, сякаш е луд, но го послушаха и тръгнаха през долината със сключени над главите ръце.
Ленъкс нареди копията в спретната купчина, избра най-здравото и влезе изправен в долината.
Почти веднага над главата му зазвънтя яростната песен на Високия, който се спусна към него с извадени нокти и оголени зъби. Ленъкс изчака търпеливо, докато Певецът почти го достигна, и заби долната част на копието в земята, а върхът щръкна почти на една стъпка над главата му. Високият никога дотогава не беше виждал оръжие и не спря атаката си. Когато се опита да хване Ленъкс, се наниза на копието, а той спокойно отстъпи настрана и загледа агонизиращия мъжкар.
След миг седмината Певци се приближиха предпазливо и загледаха с ужас умъртвения си събрат.
— Видяхте ли? — рече Ленъкс. — Ако направите като мен, всеки от вас ще се сдобие с харем, преди денят да е свършил.
— Ти уби Високия, а по тялото ти няма следи! — възкликна удивен един от Певците.
— Дори не се сблъска в полет с него! — допълни Друг.
— Нямаше нужда — каза Ленъкс.
Продължи да обяснява и да показва как да си служат с оръжието, а после им раздаде копия.
Преди да падне нощта, вече имаше седмина нови Високи, а когато вестта се разпространи сред ергенската колония, при Ленъкс се стекоха повече доброволци, отколкото му бяха необходими. Само след седмица всички хареми смениха своите Високи, а Ленъкс съобщи на медицинската служба на Републиката, че е осигурил над дванадесет хиляди доброволни кръводарители.
Настъпи моментът за последната му среща с Нора Уолъс.
30.
Ленъкс работеше на компютъра, когато Нора Уолъс влезе в стаята. Той все още беше Певец и в помещението нямаше мебели, удобни за това му тяло. Просто се бе закрепил на стената с помощта на смукателните си чашки и се протягаше успоредно на пода, а очите му, които извикваха представа за огромно насекомо, бяха на сантиметри от холографския екран.
Когато посетителката влезе в стаята, той се отлепи от стената и застана пред нея, опитвайки се да
