за която Лейн реши, че представлява защитна окраска за една жена, много по-интелигентна отколкото би желала някой да заподозре, че е. — Пак ли го видяхте след това?
— Два пъти.
— Но това е крайно интересно — възкликна Ондин. — Мога ли да ви предложа курабийка с чая?
Лейн поклати глава отрицателно.
— Добре тогава — каза тя разочаровано, но веднага възвърна духа си. — Откъде да започна? Предполагам от самото начало. Под една или друга форма, Хипнозвяра присъства в девет различни култури от района на облака. Във всички тези случай, въпросната цивилизация е развила средства за междузвездни пътешествия, което може да се схваща като индикация, че съществото не се приближава прекалено близо до планетните системи. Да ви дам ли възглавничка, за да седнете по-удобно?
— Не, благодаря ви — отказа Лейн. — Моля ви, продължете.
— Разбира се — озари го Ондин с поредната си усмивка. — За първи път се споменава в културата на Лем — една раса на амфибии, излязла в космоса още когато Човек се е мятал от клон на клон и е ровел за червеи в плодовете… макар че ако питате мен, Australopithicus africanus не е можел да се катери по дърветата по-ловко от мен самата. Просто краката му не са били подходящи за това. Не мислите ли, че всички тези разговори за катеренето по дърветата са просто дивотии?
— Нямам мнение — усмихна се Лейн. — Но забелязвам, че вие имате склонност да завършвате всяка своя мисъл с въпрос.
— Извинете ме, мистър Лейн. Това се проявява само когато съм малко неспокойна. Предполагам, че е ход, с който целя да прикова вниманието на хората към онова, за което говоря. Нямате представа колко ефикасно може да бъде това, когато изнасям лекция пред аудитория от скучаещи студенти. Разбира се, собствените ми деца дори и така не ми обръщат внимание, но предполагам, че човек просто не може да иска всичко на този свят.
— Защо не се върнем на Лем? — подметна Лейн предпазливо.
— Но, да, разбира се, Лем. Понеже онези същества са амфибии както мисля, че споменах, те естествено се интересували само от водните светове, което в крайна сметка ги отвело на Пинайпс II. Условията там явно им се сторили малко сурови — Лейн откровено се засмя на тази фраза, — но по време на пътя натам или обратно, те се натъкнали на форма на живот в междузвездното пространство. И тъй като все още не ни е известно за друго същество, което може да живее в открития космос, както и благодарение на по-късно възникналите легенди или упоменавания за срещи, като вашите например, ставали все в околностите на Пинайпс II, аз мисля, че имам основания да считам, че това е бил Хипнозвяра.
— Съществува ли някакво описание, останало от расата на Лем? — поинтересува се Лейн.
— Страхувам се, че не, мистър Лейн — извинително каза Ондин. — Не забравяйте, че интересът им към него е бил временен, както към всичко, което няма отношение към водните светове. Аз просто се натъкнах на едно бегло упоменаване на факта и дедуктивно извлякох останалото.
— Преди колко време е станало това?
— Моето изследване или срещата?
— Срещата, ако обичате — уточни Лейн.
— Поне преди милион години, дори по-вероятно към милион и половина.
— Много отдавна — изкоментира Лейн.
— Извинете, не ви разбрах?
— Искам да разбера колко време му е необходимо за да направи една пълна обиколка на района, в който се храни — обясни Лейн. — Което може да ми даде представа къде да го търся във всеки определен момент от времето. Но това, за което вие ми говорите е станало прекалено отдавна. То най-вероятно е минало от единия до другия край и обратно няколко пъти оттогава. Моля ви, продължете.
— Следващото споменаване дължим на расата Дорн, от планетната система Белор — каза Ондин.
— Не избихме ли дорните по време на война преди хиляда години? — попита Лейн.
— Почти. Малцина от тях оцеляха и останките на тази цивилизация още съществуват. Доколкото ми е известно, днес са останали само към стотина.
— И какво казват те за съществото?
— Доста — отговори Ондин. — Всъщност, може да се каже, че те са изградили цялата си култура върху Хипнозвяра.
— Не мога да разбера защо им е било необходимо това — призна Лейн искрено озадачен.
— О, а аз се надявах, че ще можете да изкажете някакви съображения в тази връзка — каза Ондин. — Оказва се, че дорните и Хипнозверовете са кръвни врагове… поне според дорните.
— Хипнозверовете ли? — поиска да уточни Лейн. — Значи има повече от един?
— Но, разбира се — потвърди Ондин. — Те изглежда са цяла раса. Историята на дорните не е съвсем понятна, което би могло да се очаква след толкова много време, но е ясно, че в един момент дорните са убивали тези същества, вероятно като ритуал по възмъжаване. От всичко, което можах да намеря по този въпрос, се разбира, че били напълно убедени, че са ги избили до последното. Когато за първи път се натъкнах на споменавания за Хипнозвяра в другите култури, реших че става дума за митове, базирани на легендите на дорните. Но многото споменавания за срещи с него от представителите на човешката раса, които по никакъв начин не биха могли да имат какъвто и да е било контакт с дорнийската култура, ми става ясно извън всякакво съмнение, че има поне един Хипнозвяр, който се е изплъзнал от систематичното унищожение.
— И какво оръжие са използвали за тази цел? — попита Лейн.
— Дорните ли? О, нямам абсолютно никаква идея. Моите интереси, мистър Лейн, са в съвсем друга посока. Както и да е, в един момент, по време на кампанията или веднага след нея, в дорнийската култура настъпва драстична промяна. Те се превръщат в раса, която боготвори смъртта. Не живота след смъртта като древните египтяни, а самата смърт като край на нещата. Мисля, че това е единствената подобна цивилизация в Галактиката.
— „Хипнозвяр“ изглежда е общоприетото му име. Какъв е неговият произход?
— Не съм напълно сигурна — започна Ондин. — Има една много стара легенда за кораб с древни изследователи, които се натъкнали на него преди векове. Говори се, че съществото им внушило толкова ужасни видения и кошмари, че те или се побъркали, или умрели. Легендата е абсолютно непотвърдена, както може да се очаква и аз самата нито за миг не… — тя поспря за миг и го стрелна с бърз поглед, — … но след няколко века на преразказване, човек престава да се изненадва на имена като Хипнозвяр или дори Смъртоносец. Що се отнася до такива като Слънцетворец, а и някои други, аз нямам ни най-малка представа за техния произход. Имайте предвид, мистър Лейн, че това същество не е в центъра на моите интереси и аз никога не съм си поставяла целта да напиша студия за него, така че онова което ми е известно го знам само във връзка с културите, които изучавам.
— Можете да добавите още едно име към списъка. Звездопрах.
— Звездопрах — повтори тя. — Да, това има определено е подходящо, нали? И, разбира се, е много колоритно. Харесва ми, мистър Лейн. Вие ли го измислихте?
— Не — отговори Лейн. — Аз не го наричам никак. Името принадлежи на един старец, когото съществото уби. Но не мога да ви кажа името на този човек.
— Колко жалко — съчувствено поклати глава Ондин. — Вие бяхте ли там, мистър Лейн?
Той кимна безмълвно.
— А мога ли да запитам защо не бяхте убит и вие самия?
— Човекът, за който ви споменах, беше стар и изхабен.
— Е, можехте да кажете, че вие сте били млад и жизнен — подсказа Ондин. — Но нека приемем да бъде както се изразихте.
— Не исках да прозвучи неуважително.
— Знам — успокои го Ондин и усмивката се върна на лицето й. — Предполагам разбирате повишената ми чувствителност по тези въпроси. Можете ли да ми кажете как по-точно е бил убит вашият спътник?
— Съществото изглежда притежава защитен механизъм какъвто преди не съм срещал — обясни Лейн. Той подробно описа случилото се, включително смъртта на Моряка и последната си среща със създанието, пропускайки единствено собствената си реакция.
— Колко интересно! — извика Ондин. — Разбира се, това обяснява много за онези, които са се
