буквално някакви секунди, за да върне „Смъртоносен“ на курса към Северна Точка. Съществото щеше да почака, докато той не се въоръжеше както трябва. Най-важното в момента бе да стигне в Северна Точка и да изтегли парите, необходими му за довършването на разредителя.
Но когато протегна ръка към пулта за управление, той знаеше вътре в себе си, че изобщо не възнамерява да се връща в Северна Точка.
ГЛАВА 13
Лейн седеше в офиса си мълчалив и неподвижен. Очите му бяха отворени, но изглеждаше като че ли се бе фокусирал върху някаква много далечна точка, която само той виждаше. Муфти висеше от тавана и тихо бърбореше на себе си. В хангара непосредствено до офиса трима механици работеха над „Смъртоносен“.
На вратата се почука. Лейн не помръдна и чукането стана по-настоятелно. Накрая вратата се отвори и на прага застана Чака, облечен в многоцветните си одежди с метален отблясък.
— Никобар! — извика той със силния си кънтящ глас.
Лейн го изгледа, но не продума.
— Цели пет години — каза Чака. — Кога се прибра?
— Снощи — отговори Лейн.
— И не се обаждаш на Чака?
— Не бях жаден.
— В такъв случай заповядай сега — покани го Чака. — Знаеш, че първото питие винаги е за сметка на бара.
— Вече не пия — призна Лейн.
— Трябва да си загубил ума в космоса — изсмя се Чака. — Хайде, крайно време е отново да стъпиш на крака.
Той пристъпи по-наблизо и се взря в лицето на Лейн в полумрака. Косата на ловеца, едно време гъста, вълниста и кестенява, сега беше изтъняла и побеляла, очите му бяха хлътнали и около тях имаше черни кръгове, тялото му беше сухо и недохранено, пръстите — дълги и извити, бузите — скулести.
— Какво, по дяволите, се е случило с теб, Никобар? — ахна Чака. — Ако беше влязъл в бара, сигурно нямаше да те позная.
— Пет години са много време — отговори Лейн. — Хората се променят.
— Но не чак толкова. Какво се случи?
— Нищо.
— В такъв случай, защо закриваш сметките си? — попита Чака. — Не може подобно нещо да стане в Хелхейвън без Чака да научи. Веднага щом ми казаха, разбрах, че си в града и когато не те видях в бара, дойдох да те посетя тук. Защо са ти толкова пари, Никобар?
— Това изобщо не ти влиза в работата — отсече Лейн.
— Не мога да се съглася с теб, Никобар — усмихна се Чака. — Всичко, което може да ме лиши от един добър клиент, е моя работа, защото ако похарчиш парите си на друго място, това значи, че не си ги похарчил при Чака.
— Струва ми се, че Чака някак си ще оцелее и без моята помощ — каза Лейн.
— Така е — съгласи се Чака. — Но Чака няма да се откаже от теб без борба. Какво се случи?
— Нищо. И защо просто не вземеш да се махнеш от тук?
— Защо в момента ми се говори — Чака отиде до стената, свали скрийчъра и го огъна с дясната си ръка. — Ще си побъбрим ли сега, Никобар?
— Не, докато не ми заплатиш скрийчъра — отговори Лейн.
— Ще ти платя двойно — обеща Чака. Огледа се за стол, установи,м че Лейн е седнал на единствения и се подпря на стената. — Последния път когато те видях, ти разглеждаше някакви стари звездни атласи. И, доколкото си спомням, това по някакъв начин беше свързано с Хипнозвяра. Успя ли да го намериш?
Лейн кимна.
— Уби ли го?
— Не, не го убих.
— Сигурно е страшен звяр, щом Никобар Лейн не може да го убие.
— Ще го убия, не се притеснявай — каза Лейн най-сетне проявявайки някакви емоции.
— Това ли правиш тук? — поинтересува се Чака. — Събираш парите, с помощта на които ще можеш да го убиеш?
Лейн отново кимна:
— Необходимо е доста особено оръжие. Трябват ми средства, за да ми го изработят.
— Но първо ще трябва пак да откриеш Хипнозвяра — напомни му Чака. — А Галактиката е голяма.
— Ще го намеря — мрачно заяви Лейн.
— Това, че си го виждал един-два пъти в никакъв случай не означава, че ще можеш да го намериш, когато пожелаеш.
— Не веднъж или два пъти — поправи го Лейн. — Девет пъти.
— Девет? — повтори Чака, не вярвайки на ушите си и се вгледа в хлътналите очи, чиито поглед сякаш минаваше през него.
— Да, девет — повтори Лейн. — Два пъти преди да замина оттук последния път, още веднъж преди Лодин… — гласът му за миг заглъхна. — И шест пъти след като излетях от Белор.
— Белор ли? — пак повтори Чака. — Че какво има за лов на Белор?
— Нищо.
— Тогава защо си ходил там?
— Трябваше да се срещна с един извънземен, който се съгласи да направи оръжието.
— И завърши ли го?
— Не знам — отговори Лейн.
— Не, това просто не си ти, Никобар — въздъхна Чака. — Не разбираш ли, че си останал жив толкова дълго само защото никога не си забравял за незначителните подробности, а сега ми казваш, че дори не знаеш дали унищожителя на Хипнозверове е готов или не. И отколко време работи твоят човек над това оръжие?
— Към четири години — отговори с безразличие Лейн.
— Четири години е доста време — отбеляза Чака. — Би следвало вече да е готово.
— Може и да е готово.
— Тогава защо не си го взел?
— Бях далече от тук през последните две години.
— Къде по-точно?
— В космоса.
— И какво правеше там?
— Не ме питай — въздъхна Лейн. — Защо не оставиш тази тема, Чака?
— Значи през последните две години си виждал Хипнозвяра шест пъти — усмихна се Чака. — И защо? Защо го преследваш, щом не можеш да го убиеш?
— Млъкни — тихо помоли Лейн.
— Не мен специално тази работа ми се струва едно голямо разточителство — продължи невъзмутимо Чака. — Помисли само какви пари си потрошил за гориво и храна. Щеше да се почувстваш много по-добре, ако ги беше похарчил тук, Никобар. Никакво космическо чудовище не може да достави същото удоволствие както момичетата на Чака.
— Млъкни! — изкрещя този път Лейн и скочи на крака.
— Всъщност, кой знае, може и да е в състояние — каза Чака и лицето му светна. — Така ли е, Никобар? С това ли се занимаваше там горе?
Лейн замахна към Чака. Огромният мъж улови юмрука му във въздуха и го стисна с такава сила, че Лейн се свлече на колене с вик на болка.
— Мислех, че не си чак толкова глупав, Никобар — засмя се той. — Когато Чака умре, това ще бъде от
