да чуе до края тирадата на Боби.
На следващата сутрин той се върна заедно с петстотин войници, за да постави премиера под домашен арест.
Първата работа на Боби беше да повика Артър Картрайт, който се появи половин час по-късно и се сблъска лице в лице с преградилия пътя му Лабу.
— Какво значи това? — възкликна Картрайт. — Повикан съм тук лично от министър-председателя.
Лабу вдигна рамене в нелеп жест, който никак не подхождаше на грамада като него.
— Много благодаря — изрече той с усмивка.
— Моля?
— Много благодаря — повтори Лабу.
Едва сега Картрайт си спомни, че язонът не владее земния език, и премина на маринго.
— Какво става тук?
— Ами изпълнявам заповедта — отвърна Лабу.
— Заповядали са ви да арестувате премиера и да го държите в дома му? — учуди се Картрайт. — И защо?
Лабу отново вдигна рамене.
— Нямам представа. Сигурен съм, че има някаква грешка и тя скоро ще бъде поправена.
— Знае ли президентът за това?
— Той лично издаде заповедта — ухили се широко язонът.
Картрайт млъкна и го загледа поразен.
— Министър-председателят е пратил да ме повикат — най-сетне изрече той. — Ще ми позволите ли да вляза при него?
— Разбира се, приятелю Картрайт — заяви Лабу. — Ние сме големи приятели, нали така?
— Не знам — промърмори Картрайт. — Дали?
— Ама разбира се! — Лабу го потупа дружески по гърба. — Аз нямам врагове.
— Сигурно е много спокойно така — забеляза Картрайт.
Лабу се разсмя гръмко, сякаш човекът беше изрекъл нещо особено смешно, и отстъпи крачка настрана, давайки знак на войниците си да го пропуснат. Един униформен язон придружи посетителя до къщата и заедно с него се изкачи по стълбите до спалнята на Боби. Вратата се открехна, колкото да пропусне човека, и се затвори зад гърба му.
— Артър! — Боби се надигна иззад огромното писалище. — Толкова се радвам, че дойдохте!
— Какво се е случило? Получих съобщението ви и веднага дойдох, за да открия, че домът ви е обкръжен от войници.
— Не знам! Не ми е предявено никакво обвинение, но не ме пускат да изляза!
— Вчерашната ви реч едва ли е зарадвала особено противниците ви. Ще трябва да се свържа с Бариоки и да видя какво може да се направи.
— Благодаря ви.
Картрайт излезе от дома на премиера и се върна в канцеларията си, откъдето поиска да го свържат с Бариоки по видеофона. След двадесетминутно прехвърляне от един чиновник на друг на екрана най-сетне се появи слабият, облечен в строг костюм президент.
— Добро утро, господин Картрайт — поздрави Бариоки. — Очаквах да се обадите.
— Тогава сигурно знаете и защо се обаждам, господин президент.
— Разбира се.
Последва дълга пауза.
— Е? — пръв наруши мълчанието Картрайт.
— Какво очаквате да чуете, господин Картрайт?
— За какво е арестуван?
— Не е арестуван. Не е предявено никакво обвинение.
— Защо тогава главнокомандващият на армията ви го държи затворен в дома му?
— Защото още не знам какво да го правя и ще го държа там, докато реша.
— Но това е незаконно!
— Щяхте ли да се чувствате по-добре, ако го бях обвинил в държавна измяна? — спокойно изрече Бариоки. — Знаете, че имам пълното право да го направя.
— Той не е нарушил никакъв закон.
— Той заплашва с неподчинение на президентски указ и го направи пред четиридесет хиляди свидетели. Ако го оставим да си разиграва коня, един ден той без съмнение ще накара енкотите да се вдигнат срещу общопланетното правителство и да се отцепят в отделна държава.
— Не можете да го арестувате за това, което предполагате, че би могъл да направи! — възрази Картрайт.
— А според вас по-умно ли ще бъде да чакаме, докато напълно дискредитира законно избраното правителство? — изрече Бариоки саркастично.
— Мисля, че вие двамата трябва да седнете и да изясните различията помежду си. Ще се радвам да бъда ваш посредник, ако сметнете, че има нужда от такъв.
— Не мисля, че ще се наложи. — Бариоки замълча и впери поглед в образа на събеседника си на екрана. — Дайте да се разберем, господин Картрайт. Вие сте този, който не искаше планетата ми да получи самоуправление още четвърт век. Вие сте човекът, който протежираше във всичко енкотите. Вие направихте този безотговорен развейпрах и разсипник временен президент. Поощрявахте хората да строят и да развиват бизнеса си в страната на енкотите. А сега искате от мен да търся споразумение с енкота, който публично заклейми правителството ми! Вие не сте наш приятел, господин Картрайт. Аз се опитвам да обединя този свят, а вие ми пречите не по-малко от премиера, та дори и повече.
— Това е твърде едностранчиво тълкувание на фактите — възрази Картрайт. — Робърт Август Тантрам беше избран за премиер от вашите сънародници, не от моите.
— Ако трябва да сме точни, той беше отхвърлен от моя народ и беше назначен на тази почетна длъжност от мен. Сега си давам сметка, че това беше грешка. Той действа срещу мен на всяка крачка.
— Неговото искане беше единствено да не си присвоявате частната собственост на енкотите в полза на правителството.
— Той не иска, а настоява. И държа да ви напомня, че премиерът и неговите съплеменници притежават имуществото, което сега конфискуваме, единствено благодарение на привилегиите, дадени на баща му и брат му от вашата раса. Вие буквално ги затрупвахте с пари, господин Картрайт. Те не са направили нищо, за да ги спечелят, просто ви развързаха ръцете да провеждате на нашата планета грандиозния социален експеримент на комитета.
— Възразявам срещу подобни обвинения! — заяви Картрайт. — Ние помагахме да се издигне нивото на всички язони. Клиниките ни действаха в земите на всички племена, учителите ни стигаха и до най- отдалечените райони, нашите…
— Но винаги започвахте с енкотите — прекъсна го Бариоки. — Според думите ви излиза, че искам да ги поробя. А единственото ми желание е да поправя несправедливостта и да обединя населението на Фалигор. Никой от енкотите няма да пострада по време на моето управление.
— А как мислите, какво впечатление оставяте у енкотите в този момент, когато стотици войници са обкръжили резиденцията на премиера?
— Временен конфликт и нищо повече. Ако той се извини публично за нападките си срещу правителството и се закълне във вярност към изпълнителната власт, ще получи прошка.
— А ако не го направи?
— Тогава ще го обвиня в държавна измяна.
— Но това е нелепо! — избухна Картрайт.
— Разбирам, че различията ни с вас са сериозни, господин Картрайт, но не мога да ви позволя да ми говорите с такъв тон.
— Извинете ме, господин президент — отговори Картрайт, полагайки неимоверни усилия да се овладее. — Но аз помогнах при изработването на вашата конституция. Тя гарантира свобода на словото, а снощи премиерът просто упражни това свое право, нищо повече.
