проблемите си?
— Вижте, госпожице Бедоус, нямам желание да прекараме нощта в безсмислени спорове. Нека просто приемем, че мненията ни се разминават.
— Може би така ще е най-добре.
Довършихме мълчаливо вечерята си, а по-късно, след като бях прекарал няколко часа в четене на медицинска литература, забелязах някакво движение отвън пред входната врата и веднага излязох да проверя кой е. Сюзън Бедоус седеше в люлката на верандата и се взираше на запад.
— Някога тази планета беше прекрасна — промълви тя. — Иска ми се да я бяхте видял такава, каквато за пръв път я зърнах аз, Милтън. Тя наистина приличаше на нешлифован диамант… Всеки път, когато се връщам, все по-трудно успявам да я позная.
— Артър Картрайт ли ви покани тук?
Тя се усмихна.
— Аз бях първата. Аз открих тази планета.
— Вие ли? — възкликнах поразен.
Тя кимна.
— Това е моят грях.
— Щом наистина мислите, че е грях, защо продължавате да се връщате?
Тя впери печален поглед в равнините.
— Това е моето наказание.
След малко Сюзън Бедоус отиде да си легне. На следващия ден издири гроба на Артър Картрайт и сложи върху него букет цветя, а на другата сутрин аз я закарах до космодрума.
Право да си кажа, заминаването й беше облекчение за мен. Не знам защо, но тя ме накара да се чувствам ужасно неловко в нейно присъствие.
След като корабът й излетя, аз се върнах в лабораторията, прогоних всички мисли за нея от главата си и прекарах останалата част от деня в безплодно търсене на лекарство срещу СПРОП.
ЕПИЛОГ
Джеймс Кракана седеше на бюрото си, а от двете му страни се издигаха камари документи. Той въздъхна и погледна навън към градския център.
Толкова много работа трябваше да свърши, далеч повече, отколкото си беше представял, докато бродеше из горите. Тогава враговете му бяха Бариоки и Душу — реални живи същества, които можеха да бъдат видени и докоснати. Сега единственият му враг беше провалът, защото Фалигор беше в състояние да живее с армията на Душу на север и с болестта, която го разяждаше отвътре, но пак имаше надежда за бъдещето. Единственото, което не би могъл да понесе, беше нещо да разбие тази надежда.
Как стана така, че сега съм тук, в този кабинет? — питаше се той. Аз съм един обикновен учител. Никога не съм се стремял към президентската власт, никога не съм я искал, а сега чувствам, че не съм в състояние да се откажа от нея. Предполагам, е така, защото дори и да ми липсват опит и способности, поне преценките ми са трезви. Знам откъде идваме и къде сме сега, ясно ми е и накъде да вървим. Пътят е труден и лъкатушещ, но ние трябва да го утъпчем, и то със собствените си крака.
Изминахме дълъг път, откакто Сюзън Бедоус за пръв път се срещна със ситат Дизанко. Продължителността на един живот, но вместила в себе си близо пет милиона живота. И сякаш някой вдигна огледало пред общата ни душа и ние не харесахме онова, което видяхме в него.
Не знам какво ми готви бъдещето и дори ще съм ли в състояние да продължа поетия курс… Но знам, че диамантът още съществува, умит с кръвта на моя народ. Той оцеля напук на нашите лоши намерения и добрите намерения на другите, ще оцелее и след мен.
Кракана въздъхна още веднъж и вдигна от купчината някакъв документ. Бъдещето, добро или лошо, не зависеше от него. Неговата грижа беше настоящето и трябваше да се захваща за работа.
Ала все пак му се искаше да може след петдесет или осемдесет години пак да бъде тук, да види в какво ще се превърне неговият свят. Почти вярваше, че би се гордял с него.
Информация за текста
© 1993 Майк Резник
© 1998 Силвана Миланова, превод от английски
Mike Resnick
Inferno, 1993
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
ИНФЕРНО: ХРОНИКА НА ЕДИН ДАЛЕЧЕН СВЯТ. ХРОНИКА НА ЧОВЕШКИЯ ВИД, No.7. 1998. Изд. Лира Принт, София. Поредица Биб. Фантастика. Роман. Превод: [от англ.] Силвана МИЛАНОВА [Inferno / Mike RESNICK]. Печат: Балкан прес, София. Формат: 125?195 мм (20 см.). Офс. изд. Тираж: 2 200 бр. Страници: 176. Цена: 29000.00 лв. (2.90 лв.) ISBN: 954-8610-23-Х (грешен)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/598]
Последна редакция: 2007-06-30 22:49:57
