— Казах ви вече, че тук няма човек с такова име — заяви съдържателката, застанала до вратата към кухнята.
— Мълчете! — заяви намръщено полицаят. — И без това ще ви накажат за това, че не сте регистрирали тия хора.
— Гордея се с това. Щом като трябва да се наказва човечността, моля, заповядайте.
Полицаят я погледна, сякаш искаше да й отговори; но махна с ръка и не каза нищо. Съдържателката го гледаше предизвикателно. Имаше силен човек зад гърба си и не се страхуваше.
— Приберете вещите си — каза полицаят на Равик. — Вземете си бельо и храна за един ден. И одеяло, ако имате.
Един полицай го придружи до горе. Вратите на повечето стаи бяха отворени. Равик взе куфара, който отдавна си бе приготвил, и одеялото.
— Нещо друго? — попита полицаят.
— Не.
— Ще оставите всичко това?
— Да, ще оставя.
— И това ли? — Полицаят посочи малката дървена Мадона на масата до леглото, която Жоан му бе изпратила в „Интернационал“ след първата им среща.
— Да, и това.
Слязоха. Кларис, камериерката от Елзас, подаде на Равик един пакет. Той забеляза, че всички имаха такива пакети.
— Нещо за хапване — заяви съдържателката. — За да не умрете от глад. Уверена съм, че там, където отивате, нищо още не е приготвено.
Тя погледна продължително цивилния полицай.
— Не приказвайте много — каза сърдито той. — Не съм обявил аз войната.
— Нито пък, тия хора.
— Оставете ме на мира! — Той погледна униформените полицаи. — Готово ли е? Отведете ги.
Тъмната тълпа се раздвижи. Равик забеляза жената, на която се бе струвало, че вижда хлебарки. Мъжът й я подкрепяше със свободната си ръка. Под мишницата на другата имаше куфар, а в ръката си държеше друг. И момченцето влачеше с мъка един куфар. Мъжът погледна умолително Равик, който кимна.
— Имам инструменти и лекарства — каза той. — Не се страхувайте.
Качиха се в камиона. Моторът забръмча. Колата тръгна. Съдържателката застана на прага и им махна с ръка.
— Къде отиваме? — обърна се някой към единия от полицаите.
— Не знам.
Равик беше до Розенфелд и фалшивия Арон Голдберг. Розенфелд носеше под мишница един свитък. Вътре бяха картините на Сезан и Гоген. Лицето му нервно трепереше.
— Испанската виза — каза той — изтече, преди… — И млъкна. После продължи: — Птицата на смъртта, Маркус Майер, замина вчера за Америка.
Камионът подскачаше. Всички се бяха притиснали плътно един до друг. Почти никой не говореше. Завиха покрай някакъв ъгъл. Равик забеляза фаталиста Зайденбаум. Беше се свил в ъгъла.
— Ето ни отново заедно — каза той.
Равик потърси цигара. Не намери. Но си спомни, че имаше достатъчно в куфара.
— Да — промълви той. — Човек има много да тегли. Колата продължи по авеню „Ваграм“ и зави към площад „Етоал“. Никъде нямаше осветление. Площадът бе потънал в мрак. Беше толкова тъмно, че не се виждаше дори и Триумфалната арка.
Ерих Мария Ремарк започва творческия си път като писател антимилитарист. На неговото перо принадлежи една от най-силните творби против войната — „На западния фронт нищо ново“, която излиза през 1929 година и донася слава на още младия автор. Последователен в хуманистичните си позиции, в навечерието на Втората световна война и непосредствено след нея Ремарк пише своите антифашистки книги, които са едно разкритие на хитлерофашисткия геноцид за всичко нормалномислещо и неполитизирано. Между тях е и „Триумфалната арка“, писана в емиграция и излязла през 1946 година. В атмосфера на духовна стагнация и покруса е пресъздадена съдбата на средната интелигенция след военната катастрофа от 1939 година.
ЗА ЕРИХ М. РЕМАРК И ТВОРЧЕСТВОТО МУ
Ерих М. Ремарк е роден на 22 юни 1889 година в Остнабрюк, син е на книговезец. На осемнайсетгодишна възраст през 1916 година е мобилизиран и взема участие в Първата световна война. През 1927 година пише първата си книга — „На западния фронт нищо ново“ — плод на преживяванията и впечатленията му от фронта. Книгата излиза през 1929 година и появяването й съвпада с неспокойните дни на подготвящото се настъпление на националсоциализма в Германия. Този роман и излезлият като негово продължение „Обратният път“ имаха в Германия съдбата на книгите, съдържащи демократичните и хуманистични тежнения на своите творци, застъпници на големите човешки истини — те биват изгорени пред вратите на Берлинския университет през месец май 1933 година. През 1937 година Ремарк е лишен от германско поданство. От 1929 година писателят живее в чужбина.
В Швейцария Ремарк пише романа „Трима другари“, който излиза в тази страна през 1937 година. Романът „Триумфалната арка“ излиза в Съединените американски щати през 1946 година.
В романа „На западния фронт нищо ново“ писателят се дистанцира от проблемите на голямата политика и се вглъбява във фронтовата действителност, видяна през очите на обикновения войник. Истината за тази действителност е предадена без патетика и героизацня. Пред угрозата на смъртоносната война писателят въздига в най-ценна човешка добродетел солидарността, доверието и взаимопомощта. Тази морална и творческа позиция правят от романа на Ремарк един от образците на литературата на „загубеното поколение“ в европейската литература.
Ремарк един от първите между европейските творци, долови заплахата за човечеството, криеща се във фашизма като идеология и практика. В романа му „Трима другари“ със сюжет от мирното време отново като атмосфера се налагат взаимоотношенията на мъжка дружба, безкористното и самопожертвувателно приятелство, но те се оказват твърде крехки, за да противостоях на разтърсващия трагизъм на трийсетте години. Предусещането на разрушителния тътен на настъпващите събития придават на повествованието дух на носталгичност и обреченост, на топлота и лиризъм. Тези му качества направиха романа един от най- обичаните от читателската публика.
Най-определено, с конкретен адрес, антифашистката тема в творчеството на Ремарк добива израз в романа „Триумфалната арка“, която донася на автора си нов международен успех. Действието му се развива през годините 1938–1939 г. Съдбата на лекаря емигрант доктор Равик е въплътена в един драматичен разказ е перипетиите в трудния път на духовно, морално и физическо самосъхранение в атмосфера на политическо преследване и несигурност за утрешния ден. Любовната линия в романа и единоборството на доктор Равик с фашиста Хааке очертават една човешка драма, излизаща извън рамките на отделната човешка участ и придават широта и многозначност на творческия замисъл.
Романът „Искрица живот“ разширява тематичния кръг на антивоенното творчество на Ремарк. Написан след разгрома на фашизма през 1952 година, той идва да потвърди вярността на твореца към хуманистичния идеал.
От многото съдебни протоколи и свидетелски показания на преживелите ужасите на концентрационните лагери Ремарк пресъздава потресаващ свят на безправие, насилие и издевателства. Образът на измисления концентрационен лагер Мелерн — това ужасно изобретение за унищожаване на човешкия живот, се превръща в обвинение не само към миналото, но звучи и като предупреждение към съвремието и бъдещето.
През 1952 година излиза и другият военен роман на Ремарк — „Време да се живее, време да, се мре“, пресъздаващ атмосферата на Втората световна война. На фона на военната действителност, обрисувана с безпощаден реализъм, е пресъздадена една любовна история, която трае 14 дни. Силата и величието на
