— Няма да ви видя повече — отговори той. — Така е добре. Казал съм ви прекалено много, за да имам желание да ви видя пак.
Не бях толкова сигурен. Възможно бе тъкмо заради това да поиска по-късно някога отново да ме види. В представите му аз бях единственият, който отнасяше със себе си неподправената картина на неговата участ. Но може би именно заради това щеше и да ме намрази, мислейки, че съм му отнел жената, този път невъзвратимо и завинаги — вярваше, че собственият му спомен го мами и само моят е бистър.
Гледах го да върви по улицата надолу с куфара в ръка, окаяна фигура, образа на вечния рогоносец и на вечния любещ.
Ала от цялата галерия тъпи победители не бе ли той притежавал по-дълбоко човека, когото обичаше? И какво притежаваме в действителност. Защо е тази врява около неща, които в най-добрия случай са само взети за известно време назаем; и защо са тези брътвежи за това, дали ги притежаваме повече или по- малко, след като измамната дума „притежавам“ означава само: да прегърнем нищото?
Носех у себе си снимка на жена си — по това време постоянно имаше нужда от снимки за паспорт. Грегориус незабавно се залови за работа. Не се отделих от него. Не смеех да изпусна двата паспорта от очи.
Към обед бяха готови. Завтекох се към дупката, в която живеехме. Рут седеше на прозореца и наблюдаваше рибарските деца на двора.
— Загуби ли? — попита тя, когато застанах на вратата.
Вдигнах високо паспортите.
— Утре заминаваме! Ще носим други имена, всеки различно, а в Америка ще трябва още веднъж да се оженим.
Едва ли се замислях, че сега носех паспорта на човек, когото може би щяха да търсят за убийство. На следващата вечер отпътувахме и без трудности пристигнахме в Америка Но паспортите на двамата влюбени не ни донесоха щастие. Половин година по-късно Рут се разведе с мен. За да легализираме развода, трябваше преди това още веднъж да се оженим. По-късно Рут се омъжи за богатия млад американец, който беше гарантирал за Шварц. Той намираше всичко за много комично и бе свидетел на втората ни сватба. Седмица по-късно ни разведоха в Мексико.
Прекарах войната в Америка. Странното бе, че за-почнах да се интересувам от живопис, която почти никак не ме привличаше преди — сякаш по наследство от далечния мъртъв пра-Шварц. Мислех често и за другия, който може би още живееше. Двамата се смесваха в някакъв призрачен дим и ми се струваше понякога, че го усещам около себе си, сякаш бях в негова власт, макар да знаех, че това е безсмислица. Най-сетне намерих работа в магазин за художествени изделия и в стаята ми висяха няколко копня на рисунки от Дега, към които проявявах голяма слабост.
Продължавах често да мисля за Хелен, която бях видял само мъртва, и известно време, докато живеех сам, дори я сънувах. Писмата, които бях получил от Шварц, хвърлих, без да чета, още първата нощ зад борда, когато параходът се плъзна по океана. В едно от тях усетих нещо твърдо, като малко камъче. Измъкнах го в тъмното от плика и го погледнах — плоско късче кехлибар, което преди хиляди години бе уловило и вкаменило изящен комар. Задържах го, а по-късно го взех със себе си — малкия комар, в борба със смъртта, в кафеза от златни сълзи, който го бе опазил, докато останалите от неговия род са били изядени, измръзнали и изчезнали.
След войната се завърнах в Европа. Имаше известни трудности около идентифицирането на самоличността ми, защото по същото време стотици от господарската раса в Германия се опитваха да загубят своята. Не чух никога нищо за Шварц Веднъж дори отидох в Оснабрюк и го потърсих, въпреки че бях забравил истинското му име. Ала градът бе опустошен, никой нищо не знаеше за него, а и никой не се интересуваше. По обратния път към гарата ми се стори, че го зърнах. Изтичах след него; оказа се някакъв секретар от пощата, който обясни, че се казва Янсен и е баща на три деца.
Информация за текста
© 1962 Ерих Мария Ремарк
© 1981 Донка Илинова, превод от немски
Erich Maria Remarque
Die Nacht von Lissabon, 1962
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2008
Издание:
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна
Немска, I издание
Редактор Ася Къдрева
Художник Димитър Трайчев
Худ. редактор Иван Кенаров
Техн. редактор Пламен Антонов
Коректор Мария Филипова
Дадена за набор на 28. IV. 1981 г.
Подписана за печат на 29. VI. 1981 г.
Излязла от печат месец август 1981 г.
Изд. № 1468. Пор. № 75. Формат 84?108/32
Печ. коли 13,75. Изд. коли 11,55. УИК 11,56
Цена 1,34 лв.
ЕКП 95366 5557–27–81
ДП „Стоян Добрев-Странджата“, Варна
Verlag Kiepenheuer & Witsch. Koln, Berlin, 1962
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9737]
Последна редакция: 2008-12-12 09:00:00
1
Търговски площад (порт.ез.). Б. пр.
2
Тъжна народна танцова мелодия — пее се в съпровод на китара. Б. пр.
3
Право да съществува (фр.ез.). Б. пр.
4
Внезапна поява на умиротворяващото божество в гръцкия театър и през барока (лат.). Б. пр.
