Да откраднеш рая

Тя сигурно го смяташе за абсолютен мерзавец. Беше се възползвал от една ситуация, за която и досега се чудеше дали несъзнателно сам не бе нагласил. Писмото до лорд Девъншир в Чатсуърт можеше лесно да бъде изпратено от Рени или някой от лакеите, но той беше решил да го направи сам. Това му даваше повод да бъде с Беатрис.

И все пак не можеше да отрече, че беше откликнала на целувката му. Бе искрена, нетърпелива и караше кръвта му да кипи. Данте имаше в списъка на любовниците си жени, които съперничеха по красота на Венера, но никоя от тях не бе предизвиквала такава реакция у него. Какво имаше в това дребничко, грациозно същество, при което само мисълта да го има го караше да губи ума и дума.

Това направо го плашеше.

Беатрис ровеше из сергиите и хвърляше по някой поглед към фините дантели и красивите тъкани. Само че едва ги забелязваше. В ума й се въртеше единствено Данте и целувката му.

Просто не знаеше какво да мисли. Когато се препъна и падна в ръцете на Данте, тя погледна в очите му и видя напрежението в тях. Почувства го по същия начин и чрез целувката му. Това, че отвърна, й се струваше просто естествена реакция.

Но отговорът му — или по-точно липсата на такъв — я караше да се чувства объркана.

Може би Данте си мислеше, че я е обидил. Със сигурност Беатрис не му бе казвала да я остави. А може би, напротив, я бе помислил за дръзка, задето му бе отвърнала. О, господи, това можеше да създаде проблеми! Само да не се бе спънала! Но пък ако не се бе случило, нямаше да падне в ръцете му и той изобщо нямаше да я целуне.

Това, което имаше значение сега, бе какво можеше да направи по този въпрос. Със сигурност не можеха постоянно да се преструват, че нищо не е станало. Това само щеше да създаде напрежение помежду им. Тя помисли още малко, като се опитваше да измисли нещо. Единственото решение бе да покаже на Данте, че целувката не е оказала никакво видимо влияние върху нея.

Това бе само целувка, нищо повече. С други думи — лъжа.

— Готова ли си да тръгваме, Беатрис? Свърших работата си в пощата, а и скоро ще се стъмни. Трябва да тръгваме обратно за Уайлдууд.

Гласът му я стресна. Обърна се към него и се усмихна.

— Да, разбира се, Данте, но преди това бих искала да ти кажа нещо.

Той я зачака учтиво да продължи.

— Докато ти беше в пощата, размишлявах за нас. Може би ме смяташ за разстроена, дето ме целуна в пещерата преди малко.

Данте хвърли поглед към продавача — възрастен мъж, който очевидно се стараеше да чуе всичко, защото беше направил крачка към тях след внезапното изявление на Беатрис.

— Разбирам.

— Просто исках да те уверя, че това изобщо не ме разстрои. Искам да кажа, че беше хубаво, но не и нещо, за което си заслужава да се мисли повече от необходимото.

Откъде ли идваше това? Данте си наложи да не се усмихва.

— О!

— Да. Моля те, не се обиждай, милорд. Сигурна съм, че си изключително добър в любовта. Много опит ли имаш?

— Може да се каже, че моят опит е доста по-богат от твоя.

— Аз, разбира се, нямам база за сравнение. И затова се надявам, че разбираш защо казвам, че е най- добре да го забравим. Нека просто се преструваме, че това никога не се е случвало и да се върнем към предишните си отношения. Искам да кажа, то ни най-малко не е нещо, което да възбужда страстите. Предполагам, че изобщо не съм страстна натура.

Данте само я погледна. Продавачът направи усилие да сдържи усмивката си.

— Разбирам.

— Помислих си, че трябва да го знаеш — прибави тя и се усмихна, очевидно доволна от себе си. — Не бих искала това, което се случи между нас, да причинява каквито и да било недоразумения.

Наистина правеше от мухата слон. Данте не беше толкова глупав, че да не забележи каква е целта й.

— Ами благодаря ти за откровеността, Беатрис. Радвам се, че ни най-малко не си наранена от случилото се, защото предполагам, че безстрастните натури със сигурност знаят, когато са такива.

— Точно така — рече тя. — Такава съм. Безстрастна по природа личност. — След това насочи вниманието си към изложената за продан стока. — Моля те, милорд, не мисли повече за това.

Данте стоеше до нея и я наблюдаваше. Беше целувал много жени в живота си и опитът му показваше, че Беатрис ни най-малко не е тъй безразлична, както се опитваше да покаже. Беше я усетил да откликва и това го бе разпалило още повече. Но не арогантност или самодоволство го накараха да отхвърли малката й хитрост, защото бе именно това — хитрост. Знаеше, че тя е също тъй развълнувана от целувката, както и той самият, но за да бъде сигурен, реши да си го докаже.

Беатрис понечи да тръгне към мястото, където ги очакваха конете. Но преди да успее, Данте протегна ръка, сграбчи нейната и дръпна момичето така, че да застане с лице към него. И преди тя да успее да каже каквото и да било, той вече я беше взел в прегръдките си и отново я целуваше. Целува я, докато усети как ръцете й сграбчват дрехата му. Целува я, докато усети как коленете й се подгъват. Продължи да я целува, докато доказа, че е бил прав. Накрая вдигна глава.

Очите на Беатрис блестяха, устните й бяха полуотворени, а дишането й — учестено. Целият пазар стоеше като замръзнал.

— Става късно и наистина трябва да се връщаме в Уайлдууд — каза тихо той.

После я пусна на несигурните й крака и се обърна. Докато вървеше към конете, си мислеше, че никога не е срещал или целувал по-страстна личност с безстрастна природа.

ДЕВЕТА ГЛАВА

— Милорд, радвам се, че се върнахте!

Когато се прибраха в Уайлдууд, Рени ги чакаше на стъпалата пред главния вход. Беше се спуснал здрач, но дори и на слабата светлина Рени изглеждаше така, сякаш дяволът го гонеше по петите.

Данте скочи от Фюри.

— Какво има, човече?

— Имате посетители, милорд. Казах им, че ви няма и че не знаем кога да ви очакваме, но те настояха да останат. Тук са от ранния следобед, милорд.

— Вярвам, че си им предложил нещо за закуска — рече Данте, като веднага предположи, че посетителите трябва да са Касия и Ролф, дошли в отговор на писмото му.

Изобщо не му дойде наум, че е изпратил писмото само преди няколко дни и че те не биха могли да пристигнат в Уайлдууд толкова скоро.

— Да, милорд, макар че те поискаха само чай, нищо повече. Очакват ви в салона. — След това Рени прибави със странно понижен глас: — Може би ще бъде по-добре госпожица Беатрис да ви остави сам да се оправите със ситуацията.

— Глупости, Рени. Аз ги очаквах. Дошли са заради Беатрис. Хубаво е веднага да се пристъпи към същността на проблема.

Всъщност Данте си мислеше, че колкото по-скоро представи Беатрис на Касия, толкова по-скоро ще открият истинската й самоличност и той ще успее да я заведе у дома й, преди да е изпратил новооткритата си почтеност по дяволите. Целувката на пазара беше грешка. Сега вече знаеше това. Искаше да докаже на Беатрис, че е усетил лъжата й; че първата им целувка е означавала много повече, отколкото тя признаваше, и беше успял. Но също така бе доказал на себе си, че увлечението му към нея бързо прераства във всепоглъщаща страст. Това означаваше само едно нещо.

Опасност.

Данте направи знак на Беатрис да го последва и отвори рязко вратата на салона.

— Надявам се, че не сте чакали твърде дълго.