Реджиналд и Арчи седнаха на канапето до прозореца. Данте зае един от столовете пред бюрото на маркиза, а Марселъс — другия. Накрая маркизът се върна на мястото си и се наведе напред, подпрял длани на бюрото. За учудване на Данте, Марселъс заговори пръв:
— Разкажи ни какво е станало е Джилиън, Данте.
— Беше късно, когато я намерих, почти полунощ, преди около две седмици. Пътувах с карета към Уайлдууд. Нямаше кой да наглежда нещата там след смъртта на майка ми.
— Съжалявам за смъртта на Хелена — каза Марселъс. — Тя беше дама в истинския смисъл на думата.
— Благодаря ти — отвърна Данте и продължи: — Почти бяхме стигнали Уайлдууд, когато кочияшът ми трябваше да свие с каретата извън пътя, за да не сгази нещо, което видял на пътя. Каза, че било нечие тяло. Върнахме се назад и открих, че тялото е на млада жена, за която едва днес научих, че е сестра ти Джилиън.
— Какво искаш да кажеш с това, че едва днес си научил коя е? Джилиън не ти ли каза името си?
— Джилиън е получила рана в главата, която е причинила амнезия. Най-близкият до Уайлдууд лекар, доктор Грийнтрий от Касълтън, я прегледа и превърза раната, но каза, че ще й отнеме време, докато възвърне паметта си. До ден днешен това още не е станало.
Марселъс помисли малко.
— Значи казваш, че Джилиън не знае името си?
— Не, не го знае.
— А теб познава ли те?
— Не, но — странно — запазила е паметта си за други неща.
— Други неща? — попита Арчи зад гърба му.
Данте се обърна да го погледне. Едва тогава забеляза гладкия дървен бастун, който Арчи бе използвал преди години. Очевидно раната от войната не бе излекувана.
— Помни етикета, има добри маниери, смята по-добре от иконома ми Рени и свири на виола да гамба, сякаш е държала лъка още в пелените.
— Джили е. — В очите на Марселъс проблеснаха непролети сълзи на облекчение. — Но казваш, че не знае кои сме.
— Именно затова не я доведох със себе си днес. Особено се радвам, след като чух от баща ти подробностите по нейното изчезване. Каза, че е била отвлечена.
— Не повярвах на брътвежите на Клер, че е избягала с някого — каза Марселъс. — Джилиън просто не би направила това. Бях убеден, че е била насилствено отвлечена от спалнята си дълго след като всички сме се оттеглили по стаите. И никой не е чул нищо.
— Откъде да знаем, че не си я отвлякъл ти? — намеси се Реджиналд.
— Защото най-вероятно Данте не е бил на английска земя, когато е изчезнала — отговори Марселъс. — Чух, че Негово величество ти е дал позволение да се върнеш.
— Да.
— Кога се върна, Морган? — попита Арчи.
— На тринадесети корабът акостира в Дувър.
— Джилиън е била отвлечена на петнадесети — рече Реджи. — Предостатъчно време да дойдеш до Лондон и да го направиш, особено като се има предвид, че не сме знаели, че вече си пристигнал.
Марселъс въздъхна нетърпеливо.
— Реджи, Майката на Данте наскоро е починала от чума. Той се е върнал, за да й отдаде последна почит. Не мисля, че главната цел в главата му е била отвличането на нашата сестра.
— Не бързай толкова да отхвърляш тази версия, Марселъс — рече Реджи. — Познавам Морган доста по-добре от теб. С нищо не би могъл да ме учуди.
Марселъс поклати безнадеждно глава към брат си, после се обърна към Данте:
— Кога можем да я видим?
— Има няколко неща, които искам да изясня, преди да продължим по-нататък.
— Нямаш право да ни задаваш никакви въпроси — каза Реджиналд.
— Мисля, че има — намеси се Марселъс. — Джилиън е при него, така че би било по-разумно да отговорим на въпросите му. Вече му изразихме недоверието си. Той има пълното право също да не ни се доверява.
Данте кимна към него.
— Първо бих искал да знам защо от страна на семейството ви не са направени никакви усилия да я намерите?
Марселъс погледна баща си.
— Каза, че си наел детективи.
Лицето на маркиза промени цвета си.
— Изпратих един човек да се погрижи за това. Той е използвал известен брой свои хора. Не са открили нищо.
— Изпратил си един човек? — каза Марселъс, искрено изненадан. — Съгласих се да не известявам властите за изчезването на Джилиън само защото ти ме увери, че си изпратил цял отряд детективи да я търсят. Защо, по дяволите, направи това, татко?
— Защото нямаше как да зная дали Джилиън е тръгнала по собствено желание или по принуда. Помисли за доброто име на сестра ти. Ако беше отвлечена, когато се върнеше в Двора, щеше да бъде съсипана. Но ако никой не разбереше за отвличането, нищо такова нямаше да се случи. Също така имах известни основания — преди да разбера за участието на Морган в тази работа, разбира се — да подозирам, че е пристанала на някого. Ако го беше направила, тогава обстоятелствата щяха да бъдат съвсем различни. Просто изчаквах да видя какво всъщност се е случило.
Марселъс поклати отвратено глава. След това се обърна към Данте:
— Ако знаех, че не е нает отряд от детективи, които да я търсят, независимо от скандала, който щеше да последва, щях да докладвам на властите за изчезването й. Щях да накарам всеки войник на Негово величество да претърсва страната.
Данте го погледна. Вярваше му.
— Сигурен ли си, че Джилиън не е избягала, защото е искала така?
— Трудно бих повярвал такова нещо, Данте. Джилиън изглеждаше напълно щастлива тук. Имаше свои собствени интереси и излизането в обществото й харесваше. Разбира се, не можем да знаем със сигурност, докато тя не ни каже. Ако Джилиън ни види, може да възвърне паметта си. Би ли я довел тук, в Адамли Хаус?
— Откъде-накъде ще го молиш да видиш собствената си сестра? — прекъсна го маркизът. — Джилиън ще бъде доведена веднага.
— Лорд Адамли, бих ви посъветвал да не избързвате и да действате с изключителна предпазливост, когато става дума за доброто на Джилиън — каза Данте. — Дори и малко да се разстрои, може да загуби каквито и слаби връзки да има с паметта си.
— По дяволите, Морган! Дъщеря ми трябва да си бъде у дома, а не сред непознати, и със сигурност не с теб! Не съм напълно убеден, че не си я отвлякъл ти и след това не си получил угризения на съвестта и затова си я върнал обратно. А колкото до тази глупост, че си е загубила паметта, мога да те уверя, че веднага щом ни види, ще си спомни всичко. Познавам моята Джили. Тя ми е умничка. Веднага ще се съвземе. Може би тогава ще може да ни каже кой я е измъкнал от леглото й посред нощ.
— Това би било полезна информация — каза Данте. — Ако възвърне паметта си, разбира се.
— Единственият начин да узнаем е да ни я доведеш. Във всеки случай ти нямаш никакво право да я държиш при себе си. Давам ти двадесет и четири часа да се върнеш там, където е тя, и да я доведеш, иначе можеш да бъдеш сигурен, че ще изпратя кмета да го направи.
— Здравей, Беатрис.
Джилиън вдигна поглед от книгата, която четеше, и се усмихна, когато зърна Данте на градинската пътека пред себе си.
— Не те чух кога си дошъл.
