— Негово величество никога не би обесил съзнателно човек, освен ако не е убеден във вината му. Изглежда, забравяш, че Касия е близка и с кралица Катрин. Даже помогна за спасяването на живота на Нейно величество, когато се разболя толкова сериозно преди няколко години.
— Разбира се, скъпа Доротея. Носят се слухове, че кралица Катрин се е разболяла от отрова в чая. Какъв по-добър начин да се предпази от подозрения, освен да помогне да бъде спасена жертвата? И наистина какъв хитър начин кралицата да не усети за връзката на Касия с краля?
Джилиън слушаше и не можеше да повярва на ушите си. Убийца? Любовница на краля? Касия беше толкова мила, толкова внимателна! И, изглежда, обичаше много съпруга си Ролф. Тези неща, които Клер разправяше, не можеха да бъдат верни. Изглеждаха невъзможни. И сигурно беше така.
— Лорд Морган любезен ли бе с теб? — попита Клер, като втренчи поглед в Джилиън.
— О, да, много. Всяка сутрин ми носеше чай с бисквити и сладко от кухнята на госпожа Лийдс, сядаше до леглото ми и не си отиваше, докато не изядях всичко.
Клер се наведе към нея.
— Седял е до леглото ти, казваш? Лорд Морган е идвал да те вижда, докато си била разсъблечена?
Джилиън погледна и двете си събеседнички, съзнавайки, че току-що е казала нещо неподходящо. И двете бяха седнали напрегнато на крайчеца на столовете си и очакваха с нетърпение отговора й.
— Никога не се е случило нищо нередно, ако това имате предвид. Данте просто искаше да се увери, че изяждам закуската си, за да мога да се възстановя по-бързо. През цялото време се държеше като съвършен джентълмен.
— Сигурно — каза Клер.
— Мисля, че ще бъде разумно да не споменаваш тази информация за престоя си у лорд Морган пред баща ти, Джилиън — рече Дори. — Като се има предвид онова, което се случи между тях, баща ти може доста да се вбеси.
— За какво става дума?
Дори поклати глава и се опита да отклони темата:
— Нищо, за което трябва да се тревожиш. Беше твърде млада по онова време, за да знаеш.
— О, хайде, кажи й, Доротея — намеси се Клер. — Джилиън трябва да знае абсолютно всичко за Данте Тримейн, своя „съвършен джентълмен.“
— Наистина, Клер, всичко това е в миналото и смятам, че ще е най-добре…
— С лорд Морган някога бяхме любовници — съобщи Клер, без да обръща внимание на възраженията на Дори.
Джилиън я погледна невярващо. Клер като че ли изглеждаше горда от това си твърдение.
— Ти си била любовница на Данте?
— Да, но ако искаш да знаеш цялата истина, той ме прелъсти. Това се случи преди пет години. Бях като теб — млада и впечатлителна. С брат ти преживявахме труден момент в брака си. Реджиналд прекарваше повече време в игри на карти, отколкото с мен. Чувствах се нежелана, уязвима и лорд Морган — Данте — го знаеше. Беше изключително изкусен в прелъстяването на жени. Можеш да попиташ всеки в Уайтхол. Беше си създал име. Предполагам, знаеш как го наричат.
Джилиън се намръщи.
— Не, не зная.
— Той е Разгулния граф, прелъстител на всички жени, необвързан с никоя. Знае какво да ти каже. На мен каза, че съм красива. Каза, че ме обича и аз му повярвах. Само дето тогава не знаех, че е казвал същото на безброй много жени. Когато го попитах, той прекрати връзката ни, но репутацията ми вече беше съсипана.
— Достатъчно, Клер — рече Дори.
— Просто исках да информирам скъпата Джилиън за истината за Данте Тримейн. — Тя потупа Джилиън по ръката. — Че защо, мислиш, го наричат Разгулния граф? Той направи кариера в двореца, като прелъстяваше омъжени жени, съсипвайки имената им, живота им и захвърляйки ги като ненужен боклук, когато повече нямаше полза от тях.
Джилиън беше объркана.
— Но Данте ми каза, че е бил далеч от двореца, във Франция, и че току-що се е завърнал, като е чул за смъртта на майка си.
— Това, разбира се, е истина — рече Клер и отпи от чая си. — Но едва ли ти е казал причината за престоя си във Франция. Не ти ли е казвал, че му е било наредено да замине за там и не му е било позволено досега да се завърне? И се завърна само заради смъртта на майка си. Кралят не успя да му попречи да й отдаде последна почит. А знаеш ли, първо, защо Данте е бил изпратен във Франция? Защото най-сетне отиде твърде далеч. Прелъсти една от любовниците на краля. Доста дързък, но и глупав ход. Всъщност, Джилиън, Данте Тримейн е мошеник и изнудван и ти трябва да се радваш, че връзката ти с него е приключила по този начин. Сега, след като вече няма полза от теб, той ще си е заминал, когато се върнем в Адамли Хаус. Сама ще видиш.
— Данте няма да ме изостави. Той ми обеща.
Клер се изсмя.
— Обещанията не означават нищо за него, Джилиън. Ще видиш.
Джилиън не искаше да й повярва, но тя изглеждаше толкова сигурна в това, което казваше, а и Дори не го отричаше. Данте и Клер любовници? Невъзможно. Сигурно бе станала някаква грешка. Ами майката на Фийби, Илайза? Тя е била омъжена, а и самият Данте й бе казвал, че е правил неща, от които се срамува.
Все пак всеки медал си имаше две страни, а единственото нещо, което Джилиън знаеше, бе, че Данте е честен. Беше й казал, че винаги ще бъде такъв с нея. Просто щеше да го попита, когато се върнеха в Адамли Хаус. Той щеше да бъде там. Джилиън знаеше това.
Данте никога не лъжеше.
Но все пак се оказа истина. Поне в по-голямата си част. Джилиън трябваше да се изправи пред действителността, когато с Дори и Клер се върнаха в Адамли Хаус малко след това.
Беше направил това, което бе казал, че няма да направи. Беше нарушил обещанието си.
Джилиън прекара един час, слушайки как баща й обвинява Данте във всички престъпления, които човек можеше да си представи. Изброи й всичките отвратителни неща, които знаеше за него. На Джилиън й се струваше, че говорят за двама различни мъже. Неговият Данте бе безскрупулен и пресметлив, развратник, мошеник. Нейният Данте бе честен, мил и себеотдаващ се. Нейният Данте беше спасил живота й и въпреки думите на баща й, въпреки безбройните обвинения, тя не можеше да прогони от съзнанието си образа на човека, когото бе опознала. На човека, когото вече знаеше, че обича.
Джилиън напусна кабинета на баща си по-объркана и несигурна от всякога. И отиде право при човека, на когото чувстваше, че може да каже истината.
— Честно казано, Джилиън — рече Марселъс от другата страна на затрупаното с книжа бюро, което представляваше по-малък и не толкова внушителен вариант на това на баща й, — винаги съм смятал, че Данте и Клер никога не са били любовници. — Марселъс нагласи очилата на носа си. Джилиън се запита дали не се чувстваше неудобно да обсъжда такива неща с нея. Все пак той продължи: — Въпреки това е известен под името Разгулния граф; име, което не се дава току-така. Останалите неща, които Клер ти е казала: за другите връзки на Данте с омъжени жени и за обстоятелствата около изпращането му от крал Чарлз във Франция, доколкото знам, са истина.
Джилиън бе свела поглед към ръцете си, стискаше здраво пръстите си и отчаяно се мъчеше да осмисли всичко това. Просто не можеше да повярва. Как можеше толкова да е сгрешила в преценката си за него?
— Джилиън, трябва да те попитам нещо и ако въпросът ми те разстрои, не е нужно да ми отговаряш.
Тя вдигна поглед към брат си.
— Лорд Морган правил ли ти е някога нещо, което не е бивало да прави?
Джилиън веднага разбра какво има предвид. Искаше да знае дали Данте не я е прелъстил, както според него бе направил с други жени. Джилиън си спомни онзи път, когато я беше целунал, но това изобщо не й се
