намира между Тайдсуел и Чапъл-ен-льо-фрит. Известно е с много неща, между които и с канала, макар че съвсем наскоро се прочу с църквата, пред която се намираме сега, посветена на крал Чарлз Мъченика, нашия покоен суверен. Построена е преди по-малко от десетилетие от съпругата на граф Девъншир и прозорецът над олтара е направен от венецианско стъкло. Църквата не се подчинява на никоя вяра, следователно е независима от епископалната юрисдикция. Това означава много неща за много хора, но освен всичко придава на Дърбишир особено присъствие в Гретна Грийн, където не е необходимо да се публикуват имената и човек може да се ожени за не повече от час. Разбира се, ако все още искаш да станеш моя съпруга.
Джилиън му се усмихна.
Церемонията наистина трая не повече от час; всъщност петдесет минути, ако часовникът на предния олтар беше точен, и поеха към Уайлдууд точно когато нощта започна да се спуска, Фюри беше завързан отзад за каретата и Данте се качи вътре при Джилиън.
— Ела тук, мила — каза той нежно, притегли я и я постави на коленете си. След това я целуна жадно, като човек, дълго време лишаван от храна и неочаквано поканен на истински пир.
Джилиън се вкопчи в него, докато устните му се плъзгаха надолу по шията й, гризнаха ухото й, целунаха брадичката й и изпратиха топли вълни по всеки инч от тялото й. Дълбоко в себе си почувства горещо нетърпение. Устните му направиха пътечка от целувки до гърдите й. Усети как пръстите му освобождават корсета й и си пое дълбоко дъх.
Когато вдигна глава, втренчена в него в няма почуда от това, което й се случи, той докосна нежно устни до нейните.
Джилиън остана, опряла глава на рамото му, докато каретата стигна до Уайлдууд. Навън се чуваха гласовете на прислугата, излезли да поздравят завръщащия се господар.
— Добре дошли у дома, лейди Морган — каза Данте, докато закопчаваше отзад роклята й. — Веднага щом си легнем, смятам да довърша това, което започнах.
Да довърши ли? Нима имаше още? Как, за бога, нещо би могло да надмине преживяното току-що?
Данте се изправи, за да може да слезе пръв. Когато и тя се показа навън, той я взе на ръце, усмихна се и прошепна в ухото й:
— Традицията повелява младоженецът да пренесе булката през прага.
Данте пое по стълбите към вратата. Рени, госпожа Лийдс и всички останали слуги бяха излезли да ги посрещнат. Данте им кимна, без да каже и дума, и влезе вътре, като понесе Джилиън по стълбите към вратата на спалнята си. В камината гореше огън и завивките вече бяха отметнати. Без да изпуска Джилиън, той се обърна и ритна вратата.
— Имате ли представа, госпожо — каза той, докато я слагаше на леглото, — колко отчаяно ви желая?
Халатът на Данте се заплиташе в краката й, а ръкавите напълно закриваха ръцете й. Но нея не я беше грижа. Коприната галеше кожата й и излъчваше мириса на Данте, докато вървяха заедно надолу по стълбите към трапезарията. Искаше й се никога да не сваля този халат.
— Добро утро, Рени — каза Данте, когато влязоха в трапезарията.
— Милорд. — Рени се усмихна на Джилиън. — Добро утро, милейди. Бих искал да ви поднеса поздравленията си по-случай сватбата ви.
— Благодаря, Рени. Вече чувствам Уайлдууд като свой дом.
— И наистина е — каза Данте и взе чашата си с кафе.
— Тази сутрин пристигна куриер с писмо, милорд — рече Рени и постави писмото пред Данте. — Каза, че идва от Лондон.
— Най-вероятно е от Ролф и Адриан. — Той го отвори и кимна, докато четеше. — Ролф пише, че брат ти Реджиналд не останал особено доволен, когато най-сетне настигнал каретата им и ги намерил с Касия вътре.
— И какво е направил Реджиналд?
— Ами изглежда… — Данте прочете още малко и се изсмя — … изглежда са спрели каретата под някакви дървета близо до пътя. Дори не са чули кога се е приближил. Намирали са се в доста интимна прегръдка, когато внезапно Реджи отворил вратата, очаквайки да намери нас.
— О, господи! — каза Джилиън. — Предполагам, че е бил доста смутен.
— Меко казано. — Данте продължи да чете. — Ролф пише, че според него е открил парфюмериста, който е направил странния парфюм на твоя похитител. Някакъв мъж на име Бригс, който имал магазин в източната част на града. Предполагам, че вече са го посетили. Може утре да имаме новини. Гарик Фицуилям бил толкова разстроен от изчезването ти в навечерието на сватбата, че се оттеглил в усамотение. Но баща ти не е постъпил толкова дискретно. Изглежда, получил е разрешение за арестуването ми.
— О, боже!
Данте я хвана за ръката.
— Няма за какво да се тревожиш, Джилиън. Това със сигурност не е единственият път, когато властите ме търсят. Дърбишир е далеч от Лондон. Мога да се обзаложа, че със съдействието на Касия крал Чарлз ще убеди добрия шериф, че има много по-важни работи, с които да занимава вниманието си.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
На другата сутрин, тъкмо бяха седнали на масата за закуска и унищожаваха гощавката, която само госпожа Лийдс можеше да сътвори, когато първата карета затрополи по алеята.
Джилиън остави чашата с шоколад обратно в чинийката и погледна към отворените прозорци, където вече бе застанал Данте.
— Кой е, Данте? — След това добави неохотно: — Баща ми ли е?
— Не, Джилиън, не е баща ти. Нито пък е шерифът или дори Реджиналд. Но мисля, че все пак ще се зарадваш.
Джилиън отиде до него на прозореца. Вратата на каретата се отвори и Фийби бързо скочи долу. Последваха я Мара с двете си по-големи деца, Робърт и Дана. Зад тях спря втора карета, от която излезе Адриан е близнаците.
Преди Джилиън да успее да стигне до входната врата, Фийби се втурна в къщата с развени около засмяното си личице къдрици.
— Джилиън, ти си тук!
Тя се хвърли и прегърна полите й. Джилиън я погледна радостно.
— Да, тук съм, а сега и ти си тук. Не е ли страхотно?
Адриан влезе, хванал близнаците за ръце, следван от Мара, Робърт и Дана.
— Фийби ни се примоли да я докараме, така че решихме малко по-рано да напуснем града. Ролф и Касия пристигат утре.
— Това е приятна вест — каза Данте и ги поведе към трапезарията. — Значи Ролф се е срещнал с Бригс, парфюмериста, който е направил парфюма на похитителя?
— Да, всъщност отидохме двамата — отвърна Адриан, остави близнаците и ги потупа игриво по главите.
— И той каза ли ви на кого е продал този парфюм?
Адриан се усмихна.
— С помощта на особено убедителната принуда на Ролф — да. Но странно, изглежда, че през цялото време сме били в правилната посока, а сме сбъркали само лицето. Все пак не Гарик Фицуилям е отвлякъл Джилиън.
Джилиън се обърна към Данте.
— Ти си смятал, че е Гарик?
— Заподозрях го след неочакваното му предложение за женитба, особено след като научих, че едва си го понасяла преди тези премеждия.
— Баща ми каза, че много съм го харесвала, но по-късно Абигейл сподели, че съм го наричала лорд Противяга.
