— Добре си постъпила, Джилиън. За предпочитане е Клер да не предполага, че си спомняш нещо. От това, което ми каза за симптомите на Реджиналд, ми се струва, че тя го трови бавно.
— И на мен ми мина тази мисъл през главата, макар и да се надявах да съм сбъркала. Когато за пръв път попитах Клер за шишето, още преди да изчезна, тя ми каза, че в него имало уникална смес парфюм, който си била направила сама.
— Парфюм ли каза? — Данте се замисли за малко. — Чудя се дали парфюмеристът, който е направил уникалния арсеников парфюм на Клер, не е направил и особената миризма, предпочитана от твоя похитител.
— Мислиш, че Клер е уредила отвличането ми, за да не мога да кажа на никого за подозренията си? Помислих и за това, но пък защо тогава този човек възнамеряваше да ме откара в Шотландия, за да се ожени за мен?
— Зависи кой те е отвлякъл и какъв е бил истинският му мотив. Но за това ще помислим на спокойствие, когато пристигнем в Уайлдууд. Ролф и Адриан ще продължат разследването в Лондон. Инструктирал съм ги да ни изпратят известие веднага щом стане безопасно да се завърнем. Когато го направим, ще носим със себе си името на истинския извършител. Надявах се да остана в Лондон и сам да се погрижа за това, но после получих информация, че баща ти е уредил да се омъжиш за Гарик Фицуилям утре.
— Значи си получил съобщението ми за плана на баща ми?
— Не, не съм получавал нищо от теб. Касия ми донесе тази новина, след като Негово величество крал Чарлз й споменал бегло по време на игра на шах за специалното разрешение, което баща ти поискал. Ако не беше кралят, никога нямаше да разбера за това. И въобще нямаше да дойда за теб тази нощ. И ти със сигурност щеше да бъдеш принудена да се омъжиш за Гарик Фицуилям утре сутринта.
— Мина ми мисълта да облека камериерката си в сватбената рокля на майка ми и да я поставя до Гарик на мое място.
Данте се усмихна.
— Щеше да ми е интересно да видя това. Но сега то няма никакво значение. Вече не те заплашва опасността да се омъжиш за Гарик Фицуилям, нито пък заплахите на баща ти могат да ме засегнат. Говорих с краля и му обясних всичко. Той, на свой ред, ме увери, че няма да обръща внимание на никакви обвинения срещу мен. Късно вдругиден ще пристигнем в Уайлдууд и всичко, което трябва да правим, е да чакаме вести от Ролф и Адриан.
Джилиън наблюдаваше как Данте излиза на полянката с кошница в едната ръка и букет диви цветя в другата. Беше избрала мястото за пикника до един усамотен поток, където слънцето се процеждаше през гъстите клони на дърветата.
Побъбриха малко, докато ядяха студено пилешко месо и сирене и отпиваха от бутилката вино с груби оловни чаши, които след това измиха в потока. На Джилиън й се приспа от виното и храната. Беше почивала съвсем малко от тръгването им от Лондон, и то на рамото на Данте в каретата.
Данте се облегна на един дънер и притегли Джилиън към себе си, прегърна я с една ръка и започна да си играе с кичур от косата й, която сега блестеше в червено и златисто на светлината на следобедното слънце. Известно време мълчаха. Накрая Данте се обади:
— Джилиън, искам да поговоря нещо с теб.
— Хъм? — Джилиън затвори очи. Топлото слънце приличаше лицето й.
— Още не сме обсъждали какво може да донесе бъдещето на всеки от нас двамата, но напоследък често мисля за това. Отначало, когато баща ти те взе от мен, си помислих, че мога да те забравя. Реших, че може би той е прав, че заслужаваш мъж, който ще може да ти даде почтен живот; живот, в който няма да има нужда да понасяш теглото на жена, омъжена за човек с богато минало като моето. Но скоро открих, че греша. Не можех да те забравя. Постепенно разбрах, че ти имаш значение, каквото нито една жена не е имала в живота ми. Даже и когато не беше с мен, аз те виждах навсякъде и с всичко, с което докосна живота ми. Виждах колко се привърза Фийби към теб. Видях как ти се държиш с нея. Искам да бъдеш с нея, когато едно момиче има нужда от жена, от майка. — Усмихна се. — Дори и да пие чай с нея и куклите й. Стигнах до заключението, че никоя друга не би могла да задоволи тези нужди. Само ти. Знам, че не съм живял твърде образцов живот. Като се обърна назад, ми се струва, че съм търсил нещо, само че не където трябва. Намерих го в момента, в който намерих теб.
Данте се поколеба, за да намери точните думи. Никога досега не беше говорил сериозно с жена и искаше да се получи както трябва.
— Искам да кажа, че не желая отново да те загубя, Джилиън, и бих считал себе си за най-щастливия мъж на света, ако се съгласиш да станеш моя съпруга.
Ето, каза го. Това занимаваше мислите му, откакто танцува е нея в двореца, откакто тя му каза, че баща й смята да я омъжи за Гарик Фицуилям. Не искаше да рискува да я загуби. Ако се оженеха, това нямаше да стане. Данте зачака отговора й.
— Джилиън?
Той погледна надолу. Очите й бяха затворени, а дишането — равномерно. Данте се усмихна, облегна глава на дървото и се унесе в сън.
Малко след като луната се показа, каретата спря в двора на странноприемница „Гъската“.
— Ще преспим тук — каза Данте. — Утре вече ще бъдем в Уайлдууд.
Съдържателят или помисли, че са женени, или просто от опит се въздържа да попита. Във всеки случай това нямаше значение, защото само една стая беше свободна за тази нощ. Другата вече беше заета от някакъв пътуващ благородник.
— Това е най-добрата ни стая, милорд — каза съдържателят, мъж на име Кръч, който носеше превръзка на едното си око и запали един свещник. — Можем да ви изпратим вечерята тук, ако предпочитате да се храните в стаята, вместо долу в общия салон. Момчетата стават доста грубички, като обърнат по някоя халба.
Данте кимна.
— Добра идея, господин Кръч.
Джилиън огледа стаята. Беше изненадващо чиста. Спалното бельо бе току-що сложено. Грубата дървена маса близо до прозореца, който гледаше към двора, бе украсена с ваза с цветя. Водата в легена за миене също беше чиста.
— Ще има ли още нещо, милорд? — попита съдържателят.
Данте погледна Джилиън.
— Милейди?
— Може ли да се уреди баня?
— Разбира се, милейди — каза съдържателят, който вече се бе запътил към вратата. — Веднага ще кажа на жена ми, Маргарет, да стопли вода. Наскоро прави и лавандулов сапун. Ще ви изпрати един калъп.
— Благодаря ви, господин Кръч. Би било чудесно.
Джилиън остана права с лице към вратата даже когато вече беше затворена. В стаята се възцари неловка тишина, докато търсеше какво да каже; нещо различно от мислите, които занимаваха ума й. Нима щяха да спят на едно легло? Мисълта да се събуди на сутринта в прегръдките на Данте я караше да изпитва леко вълнение. Накрая Данте проговори:
— Извинявам се за липсата на стаи, Джилиън. Никога преди не съм идвал в този хан. Ти, разбира се, ще спиш на леглото, а аз ще прекарам нощта в конюшнята със Стъбс.
— Не.
Данте я погледна слисано.
— Не е като да сме напълно непознати, Данте. Леглото наистина е достатъчно голямо. Има място и за двама ни. Вече прекарах последните два дни сама с теб в далеч по-тясната карета. Вярвам ти, както на никой друг, и ще се чувствам много по-удобно, ако спиш до мен, а не при конете.
Известно време Данте не можа да каже нищо. Тя се чувстваше спокойна да му довери и живота си. Никога нямаше да предаде доверието й. Нито един от тях не каза и дума. След малко някой почука на вратата и наруши мълчанието. Данте отвори.
