История на Първото българско царство

Taylor и Ягич я извеждат от гръцкото курсивно писмо, а Wessely (Glagolitisch-Lateinische Studien) — от латинското курсивно писмо. Вж. препратките у Ягич. Графика у славян; Entstehungsgeschichte. Латинският курсив е неубедителна първооснова, a Rahlfs (Zur Frage nach der Herkunft) доказа, че създаването й въз основа на гръцкия курсив е исторически невъзможно.

542

Открит от Григорович в Атон през 1825 г. Днес е общоприето, че той няма никаква стойност.

543

Тук приемам обяснението на Минс (Цит. съч.) — единственото, което според мен се основава на здравия разум.

544

Brukner (Thesen zur Cyrillo-Methodianischen Frage, p. 219) довежда тази теория до крайност, като отрича мисията при Ростислав. Bury (Op. cit., pp. 396—9) застава на по-умерена позиция.

545

Няколко глаголически надписа, твърде повредени, за да могат да се разчетат, са били открити в Преслав и Патлейна редом с надписите на кирилица, но последните са далеч по-многобройни.

546

Евтихий Александрийски, гръцки превод, с. 1151.

547

Nicolaus Mysticus. Ep. XVI, p. 112.

548

Liudprandus. Legatio, p. 186.

549

Theophanes Continuatus, p. 415.

550

Constantine Porphyrogennetus. De Ceremoniis, pp. 681, 682, 690. Известно е и обръщение при аудиенция, в което князът на България се нарича духовен син на императора.

551

Bury. The Ceremonial Book, p. 226.

552

Rambaud. L’Empire Grec, pp. 340 ff.

553

Leo Diaconus, pp. 61—3.

554

Ibid., pp. 77–81.

555

Cedrenus, П, p. 346.

556

Ibid., p. 372.