Ibid., II, p. 462. Дуклянският презвитер (с. 295), споменавайки за убийството, казва, че то се е дължало на интригите на Василий. Разказът на Скилица определено противоречи на това твърдение. Презвитерът вероятно е бил чувал за последвалите преговори; макар че в българския двор несъмнено са ставали много предателства.
Патриарх Давид, който на няколко пъти се появява у Кедрин (вж. по долу), не е споменат в Дюканжовия списък, но почти със сигурност е едно и също лице с Йоан, който наследил Филип (вж. по-горе, с 168). В преписа на Михаил Деволски той е наречен Йоан — както на това място, така и По-нататък. (Prokic, Op. cit., pp. 32, 33; Joean Скилица, с. 146).
Cedrenus, II, p. 463; Presbyter Diocleae, pp. 295—6, с дата 22 май. Годината трябва да е била 1016.
Местоположението й не е известно; вероятно се е намирала недалеч на север от Костур.
Вероятно недалеч на север от Костур.
Cedrenus, II, pp. 462—8. Не е известно кой е бил този племенник на царя.
Ibid., pp. 466—7. Дуклянският презвитер разказва за чудодейната намеса на Владимир.
Тук Битоля е наречена Пелагония, по името на областта, чийто главен град била. Другите градове, „Моровиздос“ и „Липениос“, се намирали близо до Битоля.
Cedrenus, II, pp. 477. Относно монетите на Сермон вж. Schlumberger. Op. cit., p. 417.
Ibid., p. 476; Lucius, p. 297.
За съдбата на Иван Владиславовне потомци се споменава на различни места у Cedrenus — ?, pp. 469, 483, 487, 497 (за Пресиян), 469, 470, 531 (Алусиан), 469, 573—4 (Арон), 469, и у ProkiC, pp. 34 (Траян и Радомир), 678 (Самуил Алусиан), 483 (жената на Роман Куркуа), 628, 650 (императрица Екатерина). Psellus, p. 63—4 Нарича Алусиан брат, а не син на Иван Владислав, но знаем, че Иван Владислав не е имал живи братя. Bryennius, p. 19, нарича Екатерина дъщеря на Самуил, но ако се съди по датите, това е малко вероятно, а у Кедрин откриваме косвени доказателства срещу това. Вж. също Prokit, p. 36, Bryennius (pp. 106—7) разказва и за женитбата на Мария, дъщерята на Траян, като нарича Траян син на Самуил. Но Пронин (с. 34) доказва, че това е невярно. Вриений вероятно е бил чувал само за Самуил, но не и за Иван Владислав. Самоличността на Ароновия син Тодор е установена по сведения, дадени у Скабаланович. Византийское госсударство, с 198. Attaliates (p. 123) споменава Самуил Алусиан.
Един пример за необходимостта от допълнителни доказателства при Scriptor Incertus е даден в Приложение VII.
При кратките хроники се позовавам най-вече на Продължителя на Теофан, тъй като неговата хроника е най-пълна. Но на места тя е изпъстрена с легенди, към които трябва да се отнасяме с резерви — например легендата за Симеоновата смърт, чиито подробности противоречат на Логотет. В такива случаи се позовавам и на по-старата версия.
Тези много важни допълнения са обобщени от Prokic. Zusatze in der Handschrift des Johannes Skylitzes и са разгледани по-подробно в труда му Jован Скилица.
За съчиненията на Константин Багренородни вж. коментарите на Bury. The
