Именно това ме кара да смятам, че първоначалната цел на Калокир е бил Херсон.
Такава била съдбата на княгините от Самуиловия род (вж. по-долу, с 190–191).
Датата (30 януари) е спомената в Службата на цар Петър (вж. Иванов. Български старини, с 83). За годината вж. Златарски. История, I, 2, с 589. Както доказва той, вярната година би трябвало да е 969, макар че не съм съгласен с някои други дати, посочени от него.
Живот Joeana Рилског, с 279.
Cedrenus: II, p. 383; Chronique dite de Nestor, p. 55. Според мен тук Преславец означава Велики Преслав, а не както преди — Преслав на Дунава.
Leo Diaconus, pp. 105 ff., след приблизителен и неточен разказ за ранната история на прабългарите; Chronique dite de Nestor, pp. 55 ff., където епизодът е представен в ласкателна за русите светлина; Cedrenus, II, pp. 383 ff.
Ibid., pp. 108 ff.; Cedrenus, II, p. 384 ff. Опитите на някои руски историци (например Дринов. Южные славяне и Византия, с. 101) да докажат, че всъщност победата е била на русите, са недопустима проява на криворазбран патриотизъм, както изтъква и Schlumberger (L’Epopee Byzantine, I, pp. 37—9), макар че безспорно и броят на жертвите, посочен от гръцките хронисти, е преувеличен, по същите патриотични съображения.
„?????????“. Дринов (Цит. съч., с. 104) го отъждествява с „Несторовия“ Свеналд,.варяжки вожд, който бил служил при Игор и името му се споменавало в мирния договор от 972 г. Но според Лъв Дякон той бил убит при Дръстър.
„????????“, а не „???????“, у Лъв Дякон, с 136. Но самият Лъв говори за него като „????????“, а Кедрин казва, че Йоан го е нарекъл „???????“ (II, с. 396).
Броят им се споменава от Скилица (Cedrenus, II, p. 400), който обаче има навика да преувеличава числата. Той също твърди, че българските пленници в Дръстър наброявали 20 хиляди души.
Лъв Дякон (с. 152) определя датата като петък, 24 юли, но през 972 г. 24 юли се е падал в сряда. У Кедрин (II, с. 405) денят преди военния съвет на Светослав е посочен като 20 юли, следователно атаката би се паднала на 22 юли. Аз приемам датата, посочена от Лъв Дякон, тъй като обикновено сведенията му са по-достоверни, но като се има пред вид, че той си противоречи, решението на въпроса остава незадоволително.
Лъв Дякон (с. 156) съобщава, че оцелели 22 хиляди руси, а 38 хиляди загинали във войната. Данните му може и да са верни.
La Chronique dite de Nestor, pp. 59—60, съобщава, че нападението било предизвикано от гърците. Кедрин (II, с 412) доказва, че случаят е бил точно обратният. Тук Филотей Евхаитски е наречен Теофил Евхаитски.
Leo Diaconus, pp. 158-9; Cedrenus, II, pp. 412–13.
Вж. по-горе, с 143 и бележките към нея.
