смътно от унгарците (De Thwrocz, p. 147; Petrus
Ranzanus. Index IV, p. 581) и по-определено от Продължителя на Теофан (с. 422) и други гръцки хронисти (които го отнасят към април 934 г.). Спрял съм се и на някои подробности, които не могат да бъдат пренебрегнати, макар и някои от тях да са явно невъзможни (например датата 932 г., посочена от Macoudi, прев. Barbier de Meynard, II, p. 58).
Theophanes Continuatus, p. 430.
Theophanes Continuatus, pp. 462—3,480. Годините не са посочени, но вероятно са тези, ако се съди по мястото на описаните събития в хрониката. Първата година е почти сигурна, тъй като през 943 г. било сключено петгодишно примирие, след което маджарските владетели дошли в Константинопол, за да сключат ново примирие, а то естествено би трябвало да бъде за десет години. И двете нападения били спрени от имперските войски в Тракия.
Ibrahim-ibn-Yakub, цитиран от Златарски. Известието на Ибрахим-ибн-Якуб за българите, с 67—75.
Според Лъв Дякон той починал от пристъп на епилепсия (Leo Diaconus, p. 78).
Theophanes Continuatus, p. 422. Доказателство за влиянието на царицата е това, че едва след смъртта й Петър попаднал под въздействието на военната групировка.
Theophanes Continuants, p. 419. Това е станало след големите мразове на 928– 929 г.
През 926 г., преди подписването на мира, а един италиански пратеник, който пътувал за Константинопол, се натъкнал на славянски разбойници на границата край Солун (Liudprandus. Antapodosis, p. 83). Навярно мирът почти не е променил тамошното положение.
Живот Jоваna Рилског (ред Новаковић), passim, особ. с. 227 сл. (разказа за срещата с Петър); Иванов, Св. Иван Рилски, с. 1—20.
Liudprandus. Antapodosis, p. 88.
Козма заклеймява разпространеното увлечение по гадателството.
Слово Козмы, с. 4. В Синодика на цар Борис (с. 32) има едно подобно кратко изречение.
Вж. Иванов. Цит. съч., където са дадени важните богомилски съчинения; Leger. L’Heresie des Bogomiles, passim; La Litterature Slave en Bulgarie au Moyen Age: Les Bogomiles, където са дадени някои от най-популярните им легенди.
Това писмо, чийто ръкопис се намира в Амброзианската библиотека в Милано, е отпечатано в Известия отд. рус. языка и елов, т. XVIII, кн. 3. с 356 сл. Автентичността му не подлежи на съмнение.
Слово св. Козмы пресвитера на еретики (ред. Попруженко). Козма говори за Петър, сякаш царуването му вече е свършило, но той е бил запознат с духовенството от времето на Симеон.
През Средните векове на Запад, както и на Изток, определението „манихейски“ се е употребявало просто като синоним на „дуалистичен“.
Писмото на Теофилакт, с 364. Крайното възтържествуване на Бога е предсказано в „Тайната книга“, Каркасонски препис, отпечатан y Benoest. Histoire des Albigeois, p. 295 и у Иванов. Цит. съч., с. 86.
Павликянските възгледи са разгледани у Conybeare. The Key of Truth, a също и в
