История на Първото българско царство

трактата на Петър Сицилиец.

370

Например тяхната република в Тефрика, която била превзета с големи усилия от Василий I през 871 г. Семейството на самия Василий било преселено от Армения в Адрианопол и е възможно първоначално да е изповядвало павликянството.

371

Nicolaus Papa. Response, p. 1015.

372

„??????????? ??? ???? ??????????? ????????“; писмото на Теофилакт, с. 363. Приемането на второ име (в случая — на името Иеремия от Богомил) е било обичай, възприет от павликяните.

373

Константинополските богомили изглежда са били последователи на течението, по-близко до павликянството. То вероятно е било т. нар. Драговичка църква, по името на с Драговица, близо до Филипопол, разположено в павликянска област. Същата разлика във възгледите изглежда е имало и между катарите и патарените на Запад.

374

Цитирана y Leger. Op. cit.

375

Слово Козмы, с. 36 сл.

376

Иванов, Leger, loc. cit. Иванов, с. 123.

377

Иванов. Цит. съч., с. 29—30. Имената на еретическите водачи са дадени в Синодика на цар Борис, цит. място.

378

За него се споменава в писмото на легат Конрад, писано през 1223 г. (Gervasii Praemonstratensis. Ep. 120, р. 116). Но действителното му съществуване не е доказано; на Запад погрешно се е смятало, че всеки източен селски свещеник се е наричал поп.

379

Слово Козмы, с. 40—1.

380

Някои изследователи отричат, че албигойската ерес е произлязла от богомилството — например H. Lea, в своята History of the Inquisition in the Middle Ages, (I, p. 90), в бележка под линия отхвърля връзката й с богомилството. Но средновековните писатели (например Райнер Сакони и Монета) откриват в него корените на албигойството, а самите еретици от Лангедок смятали България за родина на своята вяра. За някои историци всяко традиционно мнение е погрешно, но всякакво съмнение по въпроса би трябвало да отпадне при сравняването на славянската богомилска книжнина с латинската литература на катарите и патарените, както е направил Иванов, цит. съч.

381

Вероятно Козма е писал след смъртта на Петър (вж. по-горе, с 149–150), но аз се спирам на него тук, тъй като сам той се е смятал за ученик на Преславската школа от времето на Симеон.

382

Liudprandus. Legatio, pp. 185—6. Ибрахим-ибн-Якуб описва облеклото на българския пратеник в двора на Отон I през 965 г. по почти същия начин. Вж. по-горе, с 146.

383

Съображениеята ми за хронологията на Никифоровите войни с България са изложени в Приложение XII.

384

Leo Diaconus, p. 62.

385

Тезата на Златарски, че Никифор е насочил русите към България, за да ги отклони от Херсон, според мен е неубедителна. Херсон все още лесно е можел да бъде защитен с помощта на печенегите.

386

Явно това има пред вид „Нестор“, като твърди, че „там гърците му плащали данък“.

387

Chronique dite de Nestor, pp. 53—4.

388

Ibid., loc. cit.

389