Cedrenus, II, p. 529; Prokio, pp. 31, 36.
У Кедрин (II, с. 452) първият поход е с дата 999 г. Но от Яхия (у Розен, с. 42), който е меродавен извор по източните въпроси, знаем, че Василий се е върнал от Изтока едва през 1001 г. Следователно Кедрин сигурно греши с две години през целия този четиригодишен период.
Вероятно през януари, тъй като Видин паднал след осеммесечна обсада скоро след нападението на Адрианопол. Василий, както научаваме от Пеел, без всякакво колебание воювал и в най-дълбока зима.
Тук разбираме, че той бил наричан още и Симеон, по името на своя дядо, но няма причини да смятаме, че става дума за някой друг син на Петър, а не за скопеца Роман.
Cedrenus, II, pp. 452—6, относно целия поход.
Cedrenus, II, p. 451. Той разказва за това не на място — след като говори за завладяването и женитбата на Анют. Датата обаче откриваме у Лупус Протоспатарий, хронист от гр. Бари, на отсрещния бряг на Адриатическо море. (Lupus Protospatharius, ad ann. 1005, p. 41). Теодор, за когото ce споменава, че е извършил сделката, несъмнено е бил син на стария Йоан Хрисилий. Не е ясно кой всъщност е управлявял Драч. Не е много вероятно Йоан да е бил подчинен на мъжа на внучката си, който при това· бил чужденец, макар че това е загатнато у Кедрин, който нарича Хрисилий просто един от управителите. Но в епископ Михаиловия препис на Скилица той е наречен „????????“. Вероятно се е бил оттеглил поради напредналата си възраст.
Cedrenus, II, p. 475, съобщава, че Василий нахлувал в страната ежегодно. Матей Едески (с. 37) споменава, че Василий повел дълга война срещу българите през 1006 г.
За него се съобщава в житието на св. Никон Метаноите (Васильевский. Цит. съч., цит. място). Вж. Златарски. Цит. съч., с 849—50.
Cedrenus, II, pp. 475, 459. Според него пленниците са били 15 хиляди, а според Кекавмен (Strategicon, p. 18) — 14 хиляди. Michael Attaliates (p. 229) също споменава битката.
Ibid., II, p. 458. Датата на смъртта му се съобщава в преписа на епископ Михаил (Prokic, p. 30), Спомената е и y Lupus Protospatharius (p. 41, ad ann. 1015).
Cedrenus, II, p. 458—9. Той съобщава, че Гаврил Радомир бил провъзгласен за цар на 15 септември, индикт ?III. т.е. 15 септември 1015 г., но това трябва да е било записано погрешно вместо 15 октомври, индикт XIII, т.е. 15 октомври 1014 г. Тази дата съответствува на датата на Самуиловата смърт, 6 октомври, както и на 24 октомври, деня, в който Василий научил новината. Тук Кедрин греши по отношение на пленницата от Лариса. Както се посочва в преписа на епископ Михаил (вж. с 176), тя е била жена на Гаврил Радомир, а не на Самуил.
Ibid., II, pp. 459, 462. Петриск не е Петрич в долината на Струма. В Рилския манастир се пази един ръкопис от XV в. — възхвала на св. Димитър, — в който се описва подробно смъртта на Гаврил Радомир, а за нейно място се посочва Соск (Златарски. Цит. съч., с 850—2). Несъмнено царят е пребивавал в Соек, но е бил на лов край с Петриск на Островското езеро, където е станало убийството. Яхия (у Розен, с 58—9) предава събитието много объркано, като нарича участниците с имената на техните бащи. Датата би трябвало да е август 1015 г., тъй като Гаврил Радомир царувал по- малко от една година.
