— Жената, която се предполага, че съм убил, стои там с вързани ръце — каза Саймън. — Мисля, че всеки момент може да се върне и Реймънд. А ти ми открадна парите, мошеник такъв.
Инспектор С’Мърт се засмя:
— Откраднал съм ти парите?
— Да, така беше, сър — каза полицай Дерек. — Съвестта ми не може да се примири с кражбата на парите му. Той го направи, мадам шефе. Открадна печалбата на Саймън. Около половин милион. Скрити са в неговата барака.
Главен инспектор Лестрейд се усмихна със загадъчната усмивка на актрисата Хелън Мирен.
— Изпратена съм тук не само да командвам отряда за бързо реагиране, но и да разследвам обвиненията в корупция, повдигнати срещу вас, инспекторе. Мисля, че бихме могли да кажем, че вие сте арестуван.
— Мисля, че бихме могли да кажем, че успяхме. — Реймънд седеше начело на масата в големия салон. Корабът се движеше на автопилот или нещо подобно. Цирковата трупа, която бе насядала около трапезата, вдигна чаши. Тук бяха и държавните глави от вътрешната Земя, които също вдигнаха наздравица. Всички бяха тук с изключение на един, който лежеше в безсъзнание на пода в рубката.
Имаше и един завързан крал в трюма, заобиколен от двеста пазачи.
— Ти победи — каза професор Мерлин. — Сега всички от вътрешната Земя ще научат истината за онези, които живеят отгоре. Кралят е наш заложник, холограмите са унищожени и държавните глави се връщат на власт с новите знания, с които вече разполагат. Мисля, че жителите на Рай могат да бъдат убедени да променят държанието си. Освен това на Земята има много повече ядрени ракети, отколкото на Рай. Ако ги заплашим, че ще им изпратим няколко през отворите на полюсите, това може да се окаже един доста сериозен довод в полза на предложението ни да се вслушат в думите ни, в случай че не са склонни да отстъпят.
— Стига войни — каза Реймънд, — нека да живеем в мир. За трайния мир! — той вдигна чашата си. — За мира!
— По-добре вдигни тост за смъртта. Скоро сред вас ще има много, много мъртъвци — чу се глас свише.
Реймънд не беше обърнал особено внимание на силната миризма на риба, която се усещаше в големия салон. Вероятно се канеха да им поднесат рибена чорба.
Очите на всички се насочиха нагоре.
От големия свод на тавана висеше Абдула, летящата морска звезда от Уран.
— Добре, че ви спипах накуп — каза той. — Мога да ви грабна всичките наведнъж.
Отблъскващата средна част на тялото му ужасно се изду и от нея излезе нещо невидимо, но много здраво. Прозрачният купол обгърна всички долу.
— А сега — каза той — ще изтегля въздуха и ще пукнете до един.
— Не! Не! Не! — се чу на различни езици.
Последваха отчаяни удари по невидимата стена, а също и писъци.
— Кажете: сбогом, Абдула. — Летящата морска звезда пое дълбоко въздух.
И изсмука целия кислород от прозрачния купол.
— Сбогом. — Реймънд се хвана за гърлото.
Държавните глави се строполиха на пода, закашляха се и се запревиваха. Професорът се хвана за гърдите. Лицата на циркаджиите посивяха, те разтвориха безпомощно уста, запрепъваха се и се строполиха на земята.
— Не! — Реймънд се бореше за глътка въздух, но не беше останал никакъв въздух, който да може да глътне.
Край на всичко.
Колко ужасно несправедливо!
— Кажете „сбогом“, де — захили се Абдула.
— Сбогом, Абдула. — Какъв чуден глас. Губещият съзнание Реймънд едва го чу, а когато погледна нагоре, видя как на физиономията на Абдула се изписва ужас.
Една голяма риба-меч преряза летящата морска звезда през средата И и изкара вътрешностите, разпръсквайки навсякъде тъмна пихтиеста течност. След това прозрачният купол изчезна и въздухът нахлу отвсякъде. Абдула се строполи на голяма купчина върху подредената за банкета маса.
— Зефир? — усмихна се немощно Реймънд и изгуби съзнание.
27
Винаги и във всичко може да се намерят един-два пропуска. Дори три. А понякога и четири. Това си е традиция или някакъв отколешен обичай. Или нещо подобно.
Понякога хората казват: „Ами какво стана с
Трудно е да се повярва, но има и такива хора.
Те може да попитат например какво стана със сивчовците.
Ами…
— Свърших мунициите — каза сивчовец номер едно.
— Аз също — обади се сивчовец номер две.
— Имам само за един изстрел — обади се сивчовец номер три. — Главата на Саймън ми е точно на прицел.
— Тогава, застреляй го тоя педал и да си вървим.
Пръстът на сивчовец номер три докосна спусъка. Но в този миг една голяма здрава ръка го хвана за рамото.
— На твое място не бих го правил, дрисльо смрадлив.
Гласът беше груб, мощен и ехтящ. И много злобен.
Чували сме го някъде и преди. Ах, да.
— Остави оръжието — каза Черният Джек Ментарджията.
— Виж сега какво…
— Не ми обяснявай. — Черният Джек вдигна ръка, а огромният му питбул заплашително изръмжа. — Чух ви да казвате, че ще идвате насам. Дойдох да ви предам едно съобщение.
— Така ли? — Сивчовец номер три погледна нагоре към огромния мъж с огромното куче.
— Съобщението е от вашия шеф. Секретарката му се обади, за да съобщи, че той няма да се появи на работа, защото е обявен почивен ден заради рождения ден на краля. Но тя каза, че няма повече нужда от вашите услуги. Уволнени сте.
Черният Джек извади изпод палтото си пушка с рязана цев.
— Дръж! — викна той на кучето.
А какво стана с Великия херцог? — може да попита някой.
Ами…
— Люш-люш-люш — каза Великият херцог на своята сладурана. — Е, може и да загубихме битката, но остават още няколко часа от рождения ми ден. Така че нека се позабавляваме, красавице, а след това ще ни поднесат разкошна вечеря. Ще има пудели, жабешки бутчета и бог знае какво още. Какъв е този адски шум?
Вратата на спалнята се отвори с трясък и раболепният велможа се срути на земята. След него се втурна цяла навалица животни. Включително и жаби. Предвождаше ги един слон.
— Няма време за много приказки — каза Мойсей, — защото краят на света се отложи и след минута ще трябва да млъкна. Но
— Името ми не е Джек. Казвам се Бинки. Пусни ме. Мойсей смъкна Бинки от леглото и го изхвърли от прозореца.
