Най-страхотното шоу в космоса

двеста рицари с ръчно изработени оръжия и в много кофти настроение.

И рицарите видяха войниците.

И войниците видяха рицарите.

А войниците бяха облечени в червено и бяло.

Цветовете на „Манчестър Юнайтед“!

Хората от П. Р. Ъ. Ц. стреляха срещу мъжете и жената от З. В. Я. Р. Мъжете и жената от З. В. Я. Р. пък стреляха срещу хората от П. Р. Ъ. Ц. Сивчовците стреляха по хората от П. Р. Ъ. Ц. и по мъжете и жената от З. В. Я. Р. Тогава хората от П. Р. Ъ. Ц. и мъжете и жената от З. В. Я. Р. престанаха да се стрелят помежду си и откриха огън по сивчовците.

Жалко, че никой от тях не стреляше срещу Сатан-Кокошката, защото той се канеше да направи с Лайза нещо, което не е за разправяне.

— Готови! — изкомандва г-н Хилсейвайс факлоносците. — Ще се случи всеки момент.

И то се случи.

Когато ужасните нокти на Сатан-Кокошката се сключиха над главата на Лайза, изведнъж се чу страхотен трясък от счупено дърво и рев на мотор.

Мощната косачка изскочи от бараката, повличайки вкопчилия се в нея Саймън. Големите й яки колела от състезателна кола от 50-те години се затъркаляха по двора, разпръсквайки това, което беше останало от пилетата, а огромните, остри като бръснач ножове за рязане на трева затракаха все по-бързо.

Те направиха на парчета прътите, като че ли бяха от тръстика, разхвърляйки навсякъде стърготини, перушина и пилешки дреболии. Саймън продължи нататък.

— Какво е това? — Чудовището блъсна настрана коленичилата жертва и сви нокти. Лайза скочи на крака и побягна.

Химическото вещество в главата на Саймън нареди: „Утрепи го, приятелче!“

— Сега ще си получиш заслуженото — извика Саймън, когато Голямата Алън набра скорост.

— Факлоносци, напред! — нададе боен вик застаналият при портата господин Х. Селяните се втурнаха напред.

— Назад! — От очите на Сатан-Кокошката изскочи адски огън, а от човката му излезе дим с миризма на сяра.

Онези от пилетата, който бяха оцелели, изведнъж закрещяха:

— Не-не-не! — и се хвърлиха към лицето на Саймън.

Помощникът на градинаря и божи воин наведе глава и

Голямата Алън се устреми към Сатан-Кокошката. Но той не отстъпваше.

— Безбожнико! — извика той. Саймън натисна газта до край.

Голямата Алън захапа краката на Сатан-Кокошката. Косачката ги сдъвка. Накълца ги. Ужас! Чудовището пищеше и риташе. Всичко наоколо плувна в кръв. Голямата машина продължи да го разкъсва. Впи се в него и го разръфа. Кръв. Гной. Гнъс.

Но така му се падаше.

И тогава дойдоха селяните.

— Върни се, откъдето си дошъл. — Г-н Хилсейвайс държеше в ръка запалена факла. — Гори в пъкъла, където ти е мястото.

Селяните също хвърлиха факлите си. Съществото пламна и започна да гори със син пламък. Все още продължаваше да крещи и да рита. Пламъците докоснаха Голямата Алън. Заувиваха се около резервоара с горивото.

— Бягайте! — извика Хилсейвайс. — Спасявайте се! Чел съм какво ще стане.

Селяните побегнаха.

И тогава мъжете от П. Р. Ъ. Ц. и жената и мъжете от З. В. Я. Р., както и сивчовците на хълма, които бяха спрели да стрелят, за да не усложняват нещата, забиха глави в земята, очаквайки да се случи неизбежното.

Експлозията беше страхотна.

— Всички обратно на кораба! — извика Реймънд, след като на пристанището станаха още няколко експлозии. — Хайде, качвайте се на борда.

Привържениците на „Милуол“ разплакваха майката на войниците. И кой можеше да ги обвини? Много им се беше насъбрало. Трябваше да изпуснат малко пара.

— Хайде! — извика им Реймънд. — Води се война. Връщайте се на кораба и да си вървим вкъщи.

— А бе, това не е ли Арни? — попита един скинхед на име Вини, който риташе в лицето паднал войник.

— Ар-ни! Ар-ни! Арни! Арррррррни! Арррррррни!

— Хайде! Да си вървим!

Горе в небесата султанът на Уран се двоумеше.

— Стрелят по нас — каза раболепният лакей. — Това доказва, че самолетите имат превъзходство над корабите.

— Писна ми от теб — каза султанът, хвана лакея за гащите и го хвърли през борда.

— Аааааааааааааааааааааагх! — извика лакеят. И вие бихте направили същото на негово място.

— На добър час, досаднико. — Султанът завъртя кормилото на кораба и пое курс към дома.

Една летяща чиния от Сатурн изстреля по него ракетен залп.

Чу се: „Бум!“

И от султана на Уран не остана и следа.

— Хайде да си вървим! Не се шегувам.

Воините от „Милуол“, като видяха, че в пристанището навлиза доста голям контингент от червено-бели с бронирани коли, бронетранспортьори и т.н., направиха стратегическо отстъпление на палубата на „Саламандър“, откъдето започнаха да крещят мръсотии и да показват среден пръст на настъпващите войски.

— Корабът дали ще може да полети? — попита Реймънд.

— Разбира се, момчето ми. Аз ли да карам?

— Ти майтапиш ли се, професоре?

— Изкъм аз да съм кормчията — каза британският премиер.

Реймънд се обърна и направи това, което поколения млади британци винаги са искали да направят — заби едно круше в брадата на министър-председателя.

— А сега да тръгваме.

— А какво ще правим със самолетите горе и с космическите кораби?

В това време ракетните батареи на земята откриха огън към небето. Оцелелите самолети и космически кораби отпратиха надалеч, отлагайки сражението за друг път.

— Курс към северния полюс — каза професор Мерлин. — Хайде, братче, натисни кормилото!

* * *

Стрелбата във фермата на Дългия Боб бе престанала. Мургавите мъже с черното бяло на очите обискираха терористите от З. В. Я. Р., които стояха с вдигнати ръце и с лице към стената. Ентусиазмът им за съпротива изглежда се беше изпарил.

— Всички сте арестувани — каза инспектор С’Мърт. — Срещу вас има купища обвинения, които не мога да изброя. А ти къде си тръгнал, Саймън?

Саймън, който беше прихванал Лайза през кръста, тихичко се измъкваше.

— Да бе, и аз се чудя.

— Отива да заведе приятелката си вкъщи — каза главен инспектор Джени Лестрейд.

— Но той е арестуван — опъна се С’Мърт. — Той е сериен убиец.