тебе.
— Ти луд ли си? Нима можеш каза на краля колко струва, за колко време ще обиколи света и що мисли? И ако си знаел, защо ми не каза, ами ме остави да бия толкова път напразно?
— Нищо, дядо попе. Било, каквото било. Ако ти ме беше попитал, щях да ти кажа, но сега е вече късно. Гледай си работата! Аз ще наглася всичко. Утре заран ще отида на сеитба. Ти ще облечеш моите дрехи, а аз — твоите. Ти ще останеш на нивата да сееш, а пък аз ще вървя при краля. То се знае, че сеитбата не ще излезе добра, защото всеки занаят си търси майстора, ала — с божия помощ — и лошата сеитба все ще даде жътва. Аз ще се кача на мулето ти и ще отида в двореца, а ти стой на нивата, докле се върна, да не би да се узнае измамата. Кълна ти се, че ще те направя главен поп на столицата.
Свещеникът бил толкова измъчен и уморен, че му идело да се съгласи на всичко. За пръв път от дълго време насам той се наспал добре. На заранта направили, както било уречено. Доминго се явил в столицата. Пуснали го в двореца. Расото му стояло много хубаво.
Като го видял, кралят извикал:
— Боже господи! Колко си отслабнал, дядо попе, откак се разделихме! За един месец си се стопил. Можа ли поне да измислиш отговор на въпросите ми?
— Струва ми се, че съм успял, ваше величество.
— Много добре, отче! Кажи ми тогава колко струвам.
— Ваше величество струва 29 сребърника.
— 29 сребърника ли? — викнал кралят. — Не те ли е срам да оскърбяваш своя господар?
— В думите ми няма оскърбление. Нека си спомни ваше величество, че нашият господ Исус Христос е бил оценен за 30 сребърника. Мисля, че ваше величество ще да струва поне един сребърник по-малко от господа.
— Право е — казал кралят, като се успокоил отведнъж. — А за колко време ще обиколя земята?
— За 24 часа, ако благоволите да се качите на слънцето.
И кралят, и придворните му се засмели. Тоя отговор им се харесал. Те, види се, не знаели, че земята се върти около слънцето, а не то — около нея.
— Ееее, както си почнал, ти ще станеш придворен изповедник и главен свещеник на столицата — рекъл кралят. — Кажи ми тогава що мисля и къде ми е грешката!
— Господарю, вие мислите, че аз съм попът от Сан Блас…
— Тъкмо това мисля, дядо попе, и затова ще бъдеш бит с бич на магарето.
— Ба, още се не знае, защото ваше величество има грешка.
— Каква грешка? Да не би да искаш да кажеш, че имам грешка, като мисля, че си попът от Сан Блас?
— И наистина имате грешка, защото аз съм му клисарят.
В това време се раздал силен шум и глъчка отвън. В чертога влязъл запъхтян кметът на Сан Блас.
— Господарю, чудни неща стават в селото. Не знам що да правя.
— Що е станало?
— Хора видели тая заран нашия свещеник, че язди мулето си накъм столицата. А в същия час други го видели на нивата му, дето е и сега, че сее с пълни шепи пшеница и пее колкото му глас държи. Наистина той е облечен като клисар, но всички са го познали: кой не познава нашия дядо поп? Тук трябва да има някаква магия. Кралят не можал да сдържи смеха си.
— Познаваш ли тоя човек? — запитал той кмета, като му посочил клисаря.
— Бей, та това е Доминго, нашият клисар!
— Доминго — казал кралят, — ти успя да ме излъжеш. Защо дойде наместо господаря си? Страх ли го беше?
— Съвсем не, ваше величество. Но бива ли да се разваля спокойствието на поп като нашия за някакви си гатанки, които и прост човек като мене ще разгатне? Аз сам го помолих да ме замести в сеитбата, за да не бие път дотука.
— Да, хитрецо, ала ти по тоя начин го отърва и от камшика. Нищо, аз прощавам на господаря ти за твой хатър, но няма да го назначавам ни главен свещеник тук, ни придворен изповедник. Нека си стои в селото: той няма глава за градски поп. А на тебе давам тия сто жълтици награда. Па като си отидеш в село, кажи на дяда си поп, че е излязъл по-умен, отколкото го смятах, щом има такъв умен и верен клисар, какъвто си ти.
Информация за текста
© Николай Райнов
Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2008
Публикация:
Николай Райнов. Приказки от цял свят
Второ издание
Съставителство и редакция: Богомил Райнов
Литературна група V. Тематичен номер 2587
Редактор на издателството ЛИЛИЯ ИЛИЕВА
Художник ЛЮБЕН ЗИДАРОВ
Художник-редактор ВАСИЛ ЙОНЧЕВ
Макет и технически редактор ТОМА СТАНКУЛОВ
Коректор НАТАЛИЯ КАЦАРОВА
Дадена за набор 18. III. 1972 г. Подписана за печат 30. IX. 1972 г. Излязла от печат 20. XII. 1974 г. Формат 58?84/18 Печатни коли 44,50. Издателски коли 36,93. Тираж 50,125. Цена 3,60 лв.
Издателство „Народна култура“ — София, 1974
ДПК „Димитър Благоев“ — София
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4858]
Последна редакция: 2008-01-11 12:00:00
