глави, които се хапели една друга.

Тогава князът се затекъл към килиите на пленените моми. От ключове нямало нужда — вратите били широко отворени — и той влизал от стая в стая, за да освобождава девойките от техните окови. Княгините го срещали с викове на голяма благодарност, прегръщали го и му целували нозете.

Но той бързал. Когато освободил и последната затворница, змиите се били издушили вече една друга. Момъкът свикал девойките и им казал:

— Няма вече от що да се боите, мои сестрици. Змеят е убит. Мъртви са и змиите, които ви пазеха. Идете сега в змейовите градини. Там са наизлезли хвъркатите коне от оборите. Яхнете ги и им кажете да ви отнесат там, отдето ви е донесъл змеят. Хайде сега, със здраве!

След тия думи, юнакът побързал да се върне в змейовата спалня.

54. За златните ключове и духовете им

Като влязъл в стаята, дето оставил убития змей, князът видял голям куп от димяща пепел; чудовището било изгоряло в пламъците на своята кръв.

Момъкът почнал да рови пепелта и скоро в нея се лъснал златен ключ. Щом го взел, тутакси се явил едър роб, — гол, с червена кожа, със златна гривна на ръката.

Робът запитал:

— Какво ще ми заповядаш, царю на змейовете?

Като го видял, князът отведнъж си спомнил всичко, що бил преживял, преди да се озове в мъртвата гора. В ума му изплувал и дворецът на чумата, и Великият Дух на Водата, и оня роб с крилатия кон, и старият магьосник от бащиното му царство, и добрият изповедник, и младата магьосница. Всичко се явило живо пред очите му; умът му се прояснил. Той рекъл на меднокожият роб:

— Иди ми намери бронята, в която бях облечен вчера, заедно с шлема и костения меч!

Робът изчезнал. Малко след това, князът забелязал, че е облечен в ризницата, шлемът му е на главата и мечът виси на бедрото му.

Юнакът се навел отново над пепелния куп. Когато изровил втория ключ и го взел, явил се друг дух — белолик, облечен в железни дрехи. И той го запитал, какво ще му заповяда.

— Иди, — рекъл момъкът, — в Чертога на Мъдростта и ми донеси онова сандъче, което падна от моята чанта, когато пиех вода от Извора на Тайната!

Духът се изгубил, но миг след това се явил и казал, че това сандъче можел да му намери само някой воден дух; робите от царството на змейовете не можели да влизат в Чертога на Мъдростта.

55. За гнева на обръснатия магьосник

Тъкмо казвал това духът на втория ключ, ето че се показал на вратата белобрадият магьосник с обръснатата глава.

Като видял, че князът разговаря с роба, той се толкова ядосал, че позеленял от гняв.

Когато духът изчезнал, старецът викнал на момъка:

— Не те е срам! Тъй ли си устояваш на обещанието? Тъй ли се отплащаш за моята помощ? Не помниш ли, че — ако не бях аз — ти щеше да си останеш мъртъв на мястото, — ей в оня кът, дето те бе хвърлил змеят? Па и можеше ли да убиеш чудовището, ако ти не бях дал стъкленото гърне и иглата? Щяха ли да те оставят жив змиите, ако не беше получил от мене оная златна топка?

— Защо си се развикал такъв? — запитал кротко князът. — Признавам, че ти ми помогна във всичко, и ти благодаря. Ти ми поиска, в замяна на услугата и съвета, да ти дам четиридесетте ключа на змея. Ето — два съм намерил вече, вземи си ги! И другите ще намеря и ще ти ги дам. Няма защо да крещиш и да се лютиш.

— Няма защо ли? — викнал отново магьосникът. — Не ми ли обеща ти, щом намериш ключовете, да ми ги дадеш? А ето, че си си позволил да използваш вече властта на двата ключа, които са мои, защото съм ги откупил от тебе със своята помощ.

— Недей се гневи! — успокоил го отново момъкът. — Ще ти кажа, как стана това. Кълна ти се, че не знаех нищо за властта, която иде от тия ключове. Дори се почудих, когато се яви дух, без да съм го викал. Запита ме, що искам, — и аз го пратих да ми намери онова въоръжение, което бях изгубил и не знаех, къде да го търся. Нищо твое не съм взел. А втория дух пратих да ми донесе едно сандъче, което бях изпуснал в извора, където пиех вода. Но той не можа да го намери.

При тия думи магьосникът се поуспокоил, но все пак рекъл:

— Не биваше честен рицар да върши това. Ти трябваше да си стоиш на думата.

— Та не си ли устоях на думата? — запитал юнакът. — Ти поиска от мене обещание, че ще ти дам ключовете. Аз ти дадох двата, ще ти дам и другите, щом ги намеря. Нито си ми казвал, че с тях се явяват роби, нито съм ти обещавал да не им заповядвам нищо.

В това време момъкът изровил три ключа отведнъж. Три духа се явили — зелен, син и портокалов. И тримата го запитали, какво ще им заповяда, но той им отговорил, че ги вика — само да ги види. Тъй направил и с другите роби, които се явили, когато намерил останалите ключове.

56. За угощението в змейовата градина

Като получил всички четиридесет ключа, магьосникът ги сложил в голямата си кесия и казал на момъка:

— Сега вече аз съм цар на змейовете и господар на тоя лабиринт, а ти си ми гостенин. Ела да те нагостя, та да разбереш, че искам да си останем приятели.

Князът приел с голяма радост поканата; той бил много изгладнял, та искал и да се поразговори с магьосника.

Старецът извадил един от змейовите ключове и заповядал на роба, който се явил, да приготви веднага богат обяд в голямата градина, всред лабиринта. Когато отишли там, всичко било готово. Гозбите били вкусни, имало различни плодове, млинове, сиропи. Князът се нахранил и почнал да разглежда градината. Тя приличала на мъртвата гора; и цветя, и трева, и дървеса — всичко било каменно.

— Не може да се живее тука, — рекъл князът. — Мъртва е тая градина, а лабиринтът прилича на гробница. Аз ще си вървя.

— Добър ти час тогава, — казал магьосникът.

— А мене ми допада доста градината, па и в лабиринта ми е много добре. Не е горещо, като в Халдея. И сега не съм вече роб, а господар на цялото змейско царство. В ония четиридесет стаи, които се пазят от крилати духове, има какви ли не оръжия, колесници, дрехи, накити и съкровища. Змеят е събрал там най- скъпото, що е могъл да намери по земята. Само едно царство има по-богато от моето, доколкото съм чувал: то е царството на чумата. Много ми се иска да отида там.

И магьосникът извадил втори ключ. Явил се роб с теменужен цвят на кожата — също като перуника — и го запитал, що иска.

— Иди в оборите и ми доведи хвърковат кон, който би могъл да ме отнесе в царството на чумата.

Сетне извикал друг дух — кафяв — и му заповядал да му намери в съкровищниците на лабиринта оръжие, с което би могъл да влезе безопасно в двореца на чумата.

Духовете изчезнали. Тогава старецът рекъл на княза:

— Имам и друго желание, но не мога да ти го поверя. Ако сполуча, където и да си по света, ще пратя да те намерят и да те доведат при мене на гости. Тогава и ти ще се почудиш.

И той извадил нов ключ. Явил се шарен дух — на бели и черни черти.

— Иди ми намери дяволския бръмбар, — заповядал му старецът, — и ми го донеси веднага!

Тогава князът разбрал, какво ще да е желанието на магьосника, но не рекъл нищо.

57. За свадата между царя на змейовото царство и Рицаря на Черната Перуника

Малко след това, духовете почнали да се връщат един по един — все с празни ръце.

Вы читаете Княз и чума
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату