След тях подскачали отвратителни джуджета и замахвали към жените с бичове и тояги. И тези видения се стапяли в изпаренията под свода.
45. За змея с четиридесет глави и пленените девойки
Князът се спрял в тази широка стая — докле обмисли, накъде да тръгне. Не можел да реши, в коя посока ще е най-добре да върви. Умът му работел тежко, нищо не можел да измисли; усещал се затъпял, като че ли са го ударили с брадва по главата.
Докле седял до стената и мислел, ето че из водата изплувал грамаден змей с четиридесет глави. На всяка от главите му имало по една корона. Ръцете му били осемдесет — и във всяка ръка той държал по една мома.
Всички осемдесет моми били хубави, но бледни, с измъчени лица. Те гледали скръбно, а някои дори плачели. На главите им имало корони. От очите им капели едри сълзи във водата, а от устата им се късали въздишки. Някои съзрели княза и почнали да го молят да ги избави, но той нямал никакво оръжие, та не можел да им помогне. Голяма скръб му притиснала сърцето, като видял страдалческите им лица и чул горчивите им въздишки. Но — що да прави? Погледнал ги с жал и навел очи от срам, че е безсилен.
В това време змеят излязъл от водата и толкова силно тръснал опашката си, че вълните плиснали в стената и отвлекли княза във водоема. Момъкът едва успял да се вкопчи с две ръце в един камък. Като се обърнал, той видял, че змеят влиза в същия коридор, през който бил минал преди това самия той.
Князът побързал да излезе от водата и се затекъл по дирите на чудовището. Изминали голяма част от коридора. Змеят завил в широк проход, който водел надолу, и се спрял пред една затворена врата. Момъкът се боял, да не би да го забележи чудовището и да го разкъса, но той искал и да узнае — какво ще стане с девойките. Затова решил да се примъкне в тъмнината полека до змея и предпазливо да се покачи на опашката му. Това той успял да направи, без да го усети страшилището. Покатерил се и седнал между крилете му.
В това време змеят надал силен рев — и вратата се отворила. Влязъл в широко подземие, дето се виждали високи бесилки, а на тях висели трупове на мъже.
Една от пленените моми прошепнала на княза: „Тук висят обесени онези, които искаха да убият змея и да ни освободят“.
Сетне змеят влязъл в друга стая. Тя била кръгла и широка. Там четиридесет крилати духа пазели по една врата. Друга от пленените девойки рекла тихо на момъка:
„Зад тези врати змеят крие вълшебните оръжия, дрехи и колесници на онези, които видя обесени. Там са заключени и съкровищата му.“
Подир това чудовището влязло в трета стая — дълга, като коридор. Там се виждали четиридесет врати, една до друга. Пред всяка от тях се извивала по една голяма змия, която съскала и не давала никому да се приближи.
Отново една от момите прошепнала на княза:
„Ето, — тук са нашите килии, в които змеят ни затваря, по две в килия, през деня, а през нощта ни изнася, за да се разхожда с нас из градините, стаите и коридорите на тоя проклет лабиринт. Денем той ни пази, да не би някой да ни отнеме. С никакъв меч не може да се пробие бронята му. Но при него живее магьосник; ако се сприятелиш с него, той може да те научи, как да умъртвиш змея. Сега недей слиза от гърба на чудовището, ами влез с него в стаята му, защото иначе змиите ще те разкъсат.“
46. За придворния магьосник на змея
Малко след като девойката изрекла това, змеят започнал да пуща една по една момите и да ги заключва в килиите. Змиите, които пазели вратите, си отваряли една по една устата, и навръх всеки език се показвал по един златен ключ. Змеят отключвал с него килията, а после отново го слагал в устата на змията.
Тъй затворил той всички девойки. След това, се спрял в дългата стая, пред широка врата, и отново изревал. Изведнъж се явил висок белобрад магьосник. Той бил гологлав, косата му била обръсната до корен. Имал само една ръка.
Той извадил голям ключ и отворил с него стаята; там била спалнята на змея. След чудовището влязъл и магьосникът. Змеят бил уморен, па и след банята му се спяло. Той се проснал веднага на голямо легло от паунови пера и заспал дълбоко. Тогава князът слязъл от гърба му и се скрил в един ъгъл.
Вратата била отворена. Чудовището захъркало в съня си толкова силно, че целият лабиринт се разклащал и из коридорите и стаите отеквали дълго хърканията му, сякаш огромни чукове удрят канара. Магьосникът видял княза и му направил знак да дойде при него. Момъкът излязъл от ъгъла и се приближил до стареца. Оня му прошепнал да се пъхне под леглото. Змеят скоро се наспал, събудил се и викнал гневно на магьосника:
— Хей, робе! Мирише ми на човек. На човек ми мирише. На млад човек ми мирише. Я потърси навсякъде по стаята, къде се е скрил човекът!
Магьосникът почнал да обикаля по стаята — уж търси навсякъде. Той погледнал и под леглото и направил знак на момъка да лежи, без да мърда. Сетне рекъл на змея:
— Няма никого в стаята. Може някъде отвън да минава човек; той ти е замирисал.
Змеят се успокоил и заспал отново. Тоя път сънят му бил още по-дълбок и по-дълго траял. Но по едно време пак се събудил и отново викнал:
— Хей, робе! Защо ме излъга? В стаята има човек. На човек ми мирише. Мирише ми на млад човек. Я потърси още веднъж! Хубаво потърси!
И старецът се отново заел уж да търси по цялата стая. И тоя път той надникнал под леглото и дал на момъка със знак да разбере, че трябва да лежи неподвижно. Сетне се засмял и рекъл на змея:
— Ти си, види се, сънувал. Никакъв човек няма в тази стая — ни млад, ни стар, освен мене. Всичко е мъртво мъртвило, само ние с тебе сме живи.
Тогава змеят заспал за трети път. Тоя път съня му бил най-дълбок. Магьосникът извикал момъка и го въвел през една вратичка в съседната стая, дето живеел сам той.
— Що търсиш тук? — попитал го той, като затворил вратата. — Как си попаднал в тоя лабиринт? Кажи ми всичко, както си е — ако искаш да ти помогна.
Князът загледал стареца в очите и се помъчил да си спомни, къде е бил, преди да се намери в мъртвата гора. Но колкото и да си напрягал ума, все не можел да си спомни нищо.
47. За разказа на магьосника и за тайната на лабиринта
Пълна забрава била покорила ума на княза; той не можел да си спомни своето минало.
Магьосникът го погледнал още веднъж в очите, па му рекъл:
— Виждам те, че си не спомняш нищо. По това разбирам, че си престъпил никакво свое обещание. В тоя опасен лабиринт попадат повечето пъти ония, които са нарушили обета си. Те биват хвърлени тук от ръката на съдбата, за да изкупят своя голям грях с подвиг на смелост — или пък да загинат. Повечето от тях са царе, царици, князе или княгини. Змеят пази в плен осемдесет царски дъщери. Те са все млади моми и от тях той черпи сила. Като ги прегърне, част от тяхната младост минава у него — и те слабеят, а той се подмладява и засилва. Оня, който бъде пратен тук, за да изплати греха си, трябва да се реши на всичко — само да освободи момите. Ако извърши тоя подвиг, магията ще се разтури и човекът ще добие отново власт над своята памет. Ако ли не посмее да се реши, или пък не успее да извърши подвига, той ще бъде обесен от джелатите на змея. Ти си най-младият от всички, които са идвали тук. Аз имам кристална топка, в която се отразява всичко, що става в лабиринта. Додето ти се луташе из коридорите и стаите, аз те виждах и те следях. Струва ми се, че си юначен момък. Избери едно от двете: или опасния подвиг — или сигурната смърт!
Без много да обмисля, князът отговорил:
— Решавам се да извърша подвига. Додето има край мене люде, които страдат, аз не мога да живея щастливо.
