свада. Магьосникът искал да грабне трупа на Великия Дявол и да го изгори, ала момата се изправила над тялото на годеника си и не давала на баща си да се доближи до него: заплашвала го, че ще го убие, ако пристъпи само една крачка. Магьосникът разбрал, че дъщеря му се е озверила срещу него, проклел я и си отишъл.
А тя още същата нощ срещнала арабина-магьосник на едно бесовско сборище и с неговата помощ успала да пренесе трупа на годеника си в една от подземните стаи на тоя дворец. Ти видя и тази килия, дето трупът му лежи още. Около него денем и нощем бдят моми — да не би някой да влезе и да го грабне. Нощем идва и самата годеница на Великия Дявол; тя кара момите да свирят, пеят и танцуват около трупа, или да оплакват годеника й. Привлечен от тия песни и оплаквания, духът на Великия Дявол идва за малко и оживява тялото, но туй трае само един-два мига; веднага той се връща в тялото на бръмбара, където го тегли силата на магията.
Утре вечер ще трябва да се избира заместник на Великия Дявол. Държавният съвет на подземното царство реши — твоята сватба с княгинята да стане още тая вечер. Самата царица настоява да се побърза. Тя има намерение, доколкото разбрах, да предложи тебе за заместник на Великия Дявол. Съветът може да се съгласи с нея и да те избере, но — ако стане това — ти не ще царуваш честито над подземното царство.
Нашата сегашна царица — чумата, която замества временно Великия Дявол, — знае, че ти не си безсмъртен. Според нашите закони, престола на Великия Дявол може да заеме само безсмъртен. Чумата има намерение, когато изберем тебе, да освободи мъжа си от затвора, а трупа на Великия Дявол да изгори. Тогава ще те принудят да отстъпиш престола на бившия Велик Дявол; ако княгинята настои пред баща си, той — като поеме отново властта над злите духове, — може да те направи безсмъртен.
Но кой що мисли да прави, не мога да предвидя. В тоя дворец те очакват големи изненади. Ако си смел и ако си решил да станеш господар на подземното царство, аз ще ти помогна да успееш.
Това бях длъжен да ти кажа — от благодарност за услугата.
43. За нарушението на обета, за мъртвата гора и за новите премеждия на княза
Великият Дух на Водата млъкнал. Князът научил много от неговия разказ, но най-важното не можел да научи: как е баща му и що става в тяхното царство.
Като видял, че Великият Дух на Водата се готви да си отиде, той не могъл да се сдържи, отворил уста и го запитал, жив и здрав ли е баща му.
Но веднага, щом продумал, станало нещо страшно. Целият дворец се разклатил от основа. Чул се ужасен гръм — сякаш светът се срутва. Силна вихрушка се извила, грабнала княза и го понесла на някъде.
Момъкът се разтреперил от страх. Той не можел да се опомни. Усетил, че никаква чужда сила му затваря очите. После почувствувал в сърцето си отчаяние. Махал ръце, силел се да си отвори очите, но не можел. Черна мрачина го погълнала; той полетял над студена пропаст, в която съскали змии, хвърчали чудовища и ревали кръвожадни зверове.
След това изгубил свяст — нищо вече не чувал и не виждал. Когато се опомнил и отворил очите си, момъкът видял, че лежи на студен камък, всред мъртва гора. Нямало никого наоколо му. Небето било костено, въздухът — стъклен. Черни вкаменени дървета стърчали наоколо. В тая гора не течали потоци. Нямало ни един извор. Дори по листата на дървесата не блестели капки роса; като че ли всичко е от камък, въглен и желязо.
Такава скръбна гора князът не можел да си помисли, че има някъде. Той се озъртал наоколо — дано види нещо живо, но усилията му отишли напразно. Изправил се. Цялата му снага го боляла — сякаш е паднал от високо на плоския камък.
Тръгнал из гората — накъдето му видят очите. Като навлязъл между черните дървета, около него почнали да прелитат някакви едри птици, с косми вместо пера, като прилепи. Те летели глухо; от летежа им въздухът ставал студен.
Колкото по-навътре в гората навлизал, толкова по-тъмно ставало. По едно време притъмняло тъй много, че се не виждало вече нищо. Князът се изгубил. Напразно дирел той път — да излезе из страшната гора.
На едно място седнал да си почине. Дълго седял, но умората не минавала. Погледнал се: облечен бил в парцаливи дрехи, като ония просяци, които виждал по пътищата. Нямало ни костения му меч, ни бронята с черната перуника на рамото. Ужасен студ усещал, цялото му тяло треперело, зъбите му тракали. Паметта му била мъртва; той не си спомнял, що е станало преди това, къде е бил, що е направил и как се е озовал в тая тъмна и ледена гора.
По едно време пак станал и тръгнал през гората. Тогава забелязал между дървесата пътека и се запътил по нея. През много стръмни места трябвало да мине, сума канари трябвало да обходи, докле излезе из черната гора. Най-после се качил на един връх, отдето се виждало голямо замръзнало езеро.
Князът се спуснал по пътеката и седнал да си почине на брега на мъртвото езеро. Показала се месечината — като огромен кръг. Студената й светлина озарила замрелите талази на езерото и плоските скали край брега му.
Както гледал разсеяно наоколо си, князът забелязал на една голяма скала надпис. Буквите били издълбани. Лъчите на месеца падали върху тях и надписът се четял лесно.
44. За Лабиринта на Отмъщението
Князът прочел надписа. На скалата пишело:
„Нещастниче, аз ти нося спасение. В моите стаи и проходи живеят онези, който са престъпили своята клетва. Те идват тук, за да изкупят или с подвиг, или със смърт, своята грешка. Отчаяни царици или сгрешили царе минават боси по моите подземия, защото са забравили гласа на клетвата си. Ако искаш да изкупиш своята грешка, кажи си името и влез, без да се боиш“.
Момъкът трябвало да прочете няколко пъти този надпис, за да го разбере; толкова бил отслабнал умът му. Под голямата скала с надписа се виждала дупка — колкото да пропълзи човек и да се промъкне през нея. Отвъд бил лабиринтът от заплетени стаи и коридори, за които се говорело в надписа.
Князът решил да влезе. Той прочел още веднъж думите и си казал с висок глас името. Пред входната дупка на канарата избухнал голям пламък и осветил един широк проход навътре. Момъкът се пъхнал и влязъл в лабиринта.
Проходът водел към много стаи. Вратите на едни били отворени, а на други — заключени. На няколко места се разклонявали коридори, които водели към противоположни посоки. Много лесно било — човек да се изгуби. Князът разбрал това и се мъчел да запомня пътя, по който минава, както и положението на стаите и коридорите.
Дълго вървял той, без да срещне жива душа. Къде са ония царе и царици, за които говори надписът? Князът не виждал никого.
По едно време разбрал, че проходът слиза постепенно надолу, защото видял да тече от двете страни вода, която клокочела все по-силно и по-силно.
Откъде се стича тая вода, той не можел да разбере, но на един кръстопът видял, че тя образува цяла река, която се раздвоява.
Момъкът решил да тръгне по нея, за да види, къде ще го отведе. Тъй стигнал до широк водоем, в който се стичала от четири страни водата.
Над водоема се издигал голям свод. В едната стена на тази обширна стая имало пробив; от там бликала на силни струи гореща вода, която падала във водоема и се смесвала със студената. Мътни зеленикави изпарения се издигали от горещия извор и тъй се сгъстявали над водата, че образували чудновати и страшни образи. Сякаш многокрили призраци, наметнати с покривала, с корони на главите, боси, с разкривени лица, се издигали от водата, а към тях летели озъбени чудовища с дълги ноктести ръце и се силели да ги догонят. Всички тези видения се губели към свода, в сгъстения въздух, напоен със синкави пари.
От другаде пък се задавали образи на царици, пак боси, но без крила, с тъжни лица — сякаш плачещи.
