Велик Дявол тогава бил мъжът на чумата — с надежда, че оня ще го направи безсмъртен. Но Великият Дявол се боял, че — ако му даде такава сила — магьосникът (който се показвал много хитър) ще го лиши от власт и ще му заеме мястото. Като видял, че услугите му отиват на вятъра, магьосникът намислил нещо друго — много по-сигурно.
Той се наговорил с Великия Дух на Омразата да разбунтуват всички духове, бесове и магьосници против Великия Дявол и да го свалят. Спогодбата им била такава, че Великият Дух на Омразата ще бъде избран за Велик Дявол, а магьосникът ще получи за своята помощ безсмъртие. Уговорено било, обаче, и това, че магьосникът не ще се домогва до върховната власт над подземното царство цели сто години, докле управлява новият Велик Дявол.
39. За свадата между стария магьосник и Великия Дявол
— Всичко било нагласено, — продължил Великият Дух на Водата, — и повечето от уговореното се сбъднало. Магьосникът и Великият Дух на Омразата почнали да пречат на Великия Дявол. Той претърпял редица несполуки. Освен това, те насъсквали тайно срещу него всички негови подчинени, а заповедите му се не изпълнявали както трябва. Магьосникът се сдружил на земята с един постник — праведен мъж — и го карал по три пъти през нощта да чете в църква молитвите на свети Василия Велики, които са най-страшното проклятие за всички дяволи, особено — за Великия Дявол. Където и да се е намирал в това време царят на злите духове, каквото и да правел, — щом постникът зачете ония молитви, люти болки го пронизвали, той падал на гърба си, тръшкал се, като ужилен, пищял, надавал грозни викове, биел и ритал всекиго, който се доближи до него.
Всички бесове виждали това и много от тях ядели плесници и ритници, колчем поискат да помогнат на господаря си. Те го намразили. А магьосникът и Великият Дух на Омразата, които били нагласили всичко това, пръснали в подземното царство мълва, че Великият Дявол си е изгубил ума. Разбира се луд не можело да седи на престола — и колкото чумата и нейните приятели да настоявали, че господарят на духовете си е с ума, никой не искал да повярва.
Една нощ всички министри и главни сановници на подземното царство се събрали и решили да свалят от власт мъжа на чумата и да го заключат в една килия на придворния затвор. На негово место те избрали Великия Дух на Омразата. Бившия Велик Дявол те оковали във вериги и хвърлили в една тясна килия, чийто ключ взел новият Велик Дявол.
От всички се радвал най-много магьосникът. Щом великият Дух на Омразата заел престола, той му напомнил, че е обещал да го направи безсмъртен. Царят на духовете казал, че ще направи това, когато му дойде времето; още било рано. Магьосникът настоявал — да си изпълни веднага обещанието, но Великият Дявол му заповядал да напусне двореца и да го не безпокои вече с напомняния.
Магьосникът видял, че са го измамили втори път, и си отишъл, като се заканил на Великия Дявол. Тая закана не била само от уста. Когато се върнал в кулата си, магьосникът помолил инока да му даде частица от светото причастие — тя му трябвала, за да направи магия, та да превърне господаря на бесовете в бръмбар. Но постникът смятал за много голям грях това нещо; той не дал на магьосника и дума да издума. Тогава оня почнал да учи дъщеря си на магии. Когато тръгнала веднъж да се причестява той й поръчал да не гълта причастието, а да го подържи в устата си, па сетне скришом да го изплюе в кърпичката си и да му го отнесе.
40. За годежа между младата магьосница и Великия Дявол
— Магьосникът, — продължил Великият Дух на Водата, — взел частицата от свето причастие и приготвил с нея тесто, като примесил прах от черен мерджан, червен кехлибар, ечемично брашно и кръв от прилеп. Всичко това той замесил на топка и, когато изсъхнала, счукал я на прах.
Великият Дявол, комуто всички духове съобщават, къде що става, се научил скоро за това. Той изпратил неколцина от най-доверените си служители да намерят един прочут магьосник-арабин и да му го доведат в двореца. Арабинът дошъл с голяма радост; за него било висока чест, че сам господарят на бесовете го кани в своите чертози.
Когато магьосникът пристигнал, Великият Дявол наредил да го посрещнат, като скъп гостенин. Дали му угощение и големи подаръци. Накрая царят на злите духове му поръчал да отиде в оная земя, дето живеел магьосникът, и да се сприятели с дъщеря му, да й съобщи някои магични тайни й да я отведе два-три пъти на дяволското сборище. За награда обещал да отнеме престола от арабския халиф и да го даде нему.
Арабинът се съгласил, разбира се. Щом се върнал в царството, дето живеел, почнал да се стяга за далечен път. А в това време Великият Дявол пращал всяка нощ своите духове да надумват халифа да прати магьосника в далечното царство. Халифът сънувал чудни сънища. При него идвали мъдреци да му говорят, че трябва да сключи мир с еди-кой си цар и че тая работа ще свърши най-добре прочутият магьосник. Понеже тоя сън се повтарял всяка нощ, халифът решил да послуша мъдреците.
Той повикал магьосника и му поръчал да замине за онова царство, като негов посланик, и да свърже с царя съюз. Магьосникът отишъл, свършил каквото трябвало, срещнал се и с момата, водил я няколко пъти на дяволското сборище, па се върнал при халифа. Тоя път Великият Дявол не излъгал. Халифът бил бездетен. Царят на бесовете пратил Духа на Лудостта да му размъти ума. Царят полудял и магьосникът бил избран на негово място.
Великият Дявол почнал да се среща често с момата. Той се дори сгодил за нея. Тя много го обичала и се радвала, че ще стане царица на подземното царство. Тъй поне й говорел годеникът й, който й казвал, че — ако успее да направи едно нещо — той не само ще се ожени за нея, ами и ще отнеме на чумата престола, за да го вземе тя. Великият Дявол и чумата са най-високите големци в подземното царство; момата знаела това и на драго сърце се съгласила да изпълни поръката на годеника си.
41. За отмъщението на стария магьосник
— Какво било това, което трябвало да направи момата? То било много просто, но и много мъчно нещо. Трябвало да открадне от баща си оня вълшебен прах и да го изгори. Ако се изгорял прахът, Великият Дявол можел вече спокойно да управлява, защото знаел, че втори път врагът му не ще смогне да направи такова тесто; инокът узнал, че той е подучил дъщеря си да изплюе причастието и да му го отнесе; той се оплакал на царя, а царят повикал магьосника, скарал му се и му забранил — под страх от смъртно наказание — да се занимава занапред, с каквато и да е магьосна работа.
Но да се открадне прахът било много мъчно дори невъзможно. Магьосникът го носел все със себе си, в малка кожена кесия. Веднъж, когато спял дъщеря му влязла й почнала полека да му бърка в дрехите, за да вземе кесията. Но бащата се събудил, скочил и — като разбрал, що е намислила дъщеря му, — ударил й два силни плесника, па я изпъдил.
Тя разказала това на годеника си. Великият Дявол я утешил, че не бива да губи надежда; той щял да й помогне. Един ден те се наговорили да се срещнат в стаята на момата, след пладне, когато магьосникът имал обичай да си поспива. Великият Дявол обещал — с някакво особено средство да направи съня на стареца толкова дълбок, че той да не усети, когато дъщеря му ще влезе и ще открадне праха.
Ти може да запиташ, защото сам Великият Дявол се не заеме да го открадне, или защо не накара някой свой прислужник да стори това. Там е работата, че в праха имало частица от светото причастие, а до такъв прах никой от злите духове не може да се приближи.
Но тъй се случило, че в тоя ден старецът не заспал, ами — като се научил (кой знае, как), — че Великият Дявол ще отиде в стаята на дъщеря му, причакал го при кулата. С някакви тайни и свещени знаци той успял да го затвори в стаята и със силата на праха накарал духа му да напусне своето тяло и да влезе в трупа на бръмбар.
Тъй си отмъстил старият магьосник.
42. За тайната на втората килия в подземния затвор на чумата
— Но тогава, — продължил Великият Дух на Водата, — между стареца и дъщеря му се дигнала буйна
