нищо. Бива ли такова недоверие?
— Какво ще крия — рекъл Кулуф, — не виждаш ли, че нашата хубава господарка се шегува?
Те продължавали да пият. Царят се опил. Той забравил, че е обещал да постъпва като роб.
— Очарователна госпожице — рекъл той на Дилара, — Кулуф много ми хвалеше вашето пеене. Изпейте нещо.
Дилара запяла една песен, после друга, сетне трета. Царят слушал като омагьосан.
Той не можал да се сдържи и рекъл:
— Такова пеене слушам за пръв път. Исаак Музелли, моят пръв придворен певец, който се слави по цял свят с гласа си, не пее и наполовина колкото вас.
Като разбрала от тия думи, че онзи, който се е преструвал дотогава на роб, е самият цар, Дилара скочила отведнъж и побягнала при робините — да си заметне лицето с фередже.
— Ние сме изгубени — рекла тя. — С Кулуф не е дошъл роб, а самият цар.
И като се върнала при Мирдже хан, паднала при нозете му и с плач казала:
— Велики царю, прости ми. Аз съм млада и неопитна мома. Голяма грешка направих. Моля ти се, прости ми.
Царят бил в тоя миг вече сериозен. Той вдигнал момата, успокоил я — да не се бои от нищо — и тръгнал с Кулуф към вратата. Там се сбогувал с Дилара, благодарил й студено за вечерята и си тръгнал към двореца.
По пътя той не казал нищо на Кулуф. Но след шегите на Дилара почнал да подозира, че неговият любимец му изневерява с Гюлендам. Заповядал на доверени хора да ги следят. Макар че не могъл да се увери в правотата на своите подозрения, ревнивият цар извикал един ден Кулуф и му наредил да се махне от Каракорум и да не се вестява вече никога пред лицето му.
Кулуф бил невинен. Той знаел, че може би ако се защити пред царя, ще го увери в своята невинност. Но не поискал да стори това, защото бил горд.
Щом изслушал заповедта на своя господар, станал, напуснал двореца и без да има време да се види с Дилара, излязъл от града. Настигнал един керван, който пътувал за Татария, и с него тръгнал за Самарканд.
Кулуф бил търпелив. Той знаел, че сам човек е виновен за нещастията, които го сполитат. Затова понасял гордо и търпеливо всички беди, които му праща съдбата. Като пристигнал в Самарканд, той заживял скромно с парите, които имал. А когато средствата му се свършили, влязъл в една джамия и застанал в ъгъла.
Дошли духовниците и го запитали каква вяра изповядва. От отговорите му разбрали, че е умен и учен и много просветен по сведените книги. Отредили да му се дават на ден по два хляба и по една стомна вода, колкото да може да живее в джамията и да помага на духовниците.
Един ден в джамията влязъл един богат търговец, на име Музафер.
Търговецът се помолил. На излизане видял Кулуф и го запитал кой е, откъде е и как е попаднал в Самарканд.
— Господине — отвърнал момъкът, — аз съм от благородно семейство, от Дамаск. Тръгнах да пътувам. Но на няколко километра от Самарканд ме нападнаха разбойници, избиха слугите ми й ме обраха. Едва успях да се отърва и да избягам.
Музафер повярвал на Кулуф. Той му казал:
— Не тъжи, момко. Всяко зло за добро. Ела след мене. Аз ще ти намеря една хубава работа.
Той го отвел в своя магазин. Там имало цели лавици със скъпи платове, много хубава покъщнина, разни съдове от злато и сребро. Многобройни слуги работели. Купувачи влизали, излизали. Очевидно господарят печелел много.
Музафер поканил Кулуф в една стая, богато наредена. Почерпил го, нагостил го, поприказвал с него. Най-после го изпратил с богати подаръци.
На другия ден търговецът отишъл отново в джамията. Той отвел тоя път Кулуф у дома си. Там заварили един учен мъж, който се казвал Данишменд. И тримата седнали да обядват.
Като свършил обедът, Данишменд отвел Кулуф настрана и му казал:
— Момко, Музафер е намислил нещо, от което ти би спечелил много, ако се съгласиш да му услужиш. Знай преди всичко, че търговецът има един-едничък син, на име Тахер. Тоя мъж е много буен и сприхав. Преди няколко дни се ожени за една хубава мома, дъщеря на богат и благороден чужденец. Но нали си е буен, скарал се с жена си. Нагрубил я. А и тя излязла сприхава. Отвърнала му с такива горди и презрителни думи, че той се ядосал и я напуснал. Още на другия ден обаче се разкаял за постъпката си. Жената е много хубава и той я обича. Иска му се да я прибере, та да заживеят отново. Но нашите закони са такива, че това не може да стане лесно. Той ще има право да се ожени втори път за нея само ако някой друг момък се ожени за напуснатата жена и също я напусне. Това тъкмо и иска Музафер от тебе. Иска да се ожениш за бившата му снаха, да прекараш с нея до утре заран и на съмване да я напуснеш. За тая услуга ще ти брои петдесет жълтици. Не са малко пари, а?
— Съгласен съм — рекъл Кулуф. — Музафер ме прие много добре. Готов съм да му сторя тази услуга. Дори и без пари. Просто от благодарност за неговата човечна обноска.
— Мнозина биха сторили на драго сърце тая услуга на Музафера — казал ученият. — Всички го почитат и уважават. Но той предпочита някой чужденец да направи това, за да не знаят ни съседите му, ни познатите му, ни роднините. Па и Тахеровата жена е голяма хубавица. Снагата й е стройна като кипарис. Веждите й са, да ти кажа, като два лъка. Кожата й е по-бяла от сняг. Устата й е малка и румена като розова пъпка. Не е добре такава хубавица, дъщеря на знатен баща, да бъде посрамена, като се разбере, че два пъти се е омъжвала за един и същи мъж и веднъж — за друг. Аз съм наиб, сиреч помощник на съдията. Имам власт да те венчая с жената. Съгласен си, нали?
— Казах ти, че съм съгласен.
— Да, но трябва да обещаеш, че не само ще напуснеш жената утре заран, а и ще се изселиш от Самарканд. Затова ти и предлага Музафер парите. Нито нему, нито на неговото семейство ще бъде приятно, ако се научи, че след това ти си останал в града.
— Обещавам.
На Музафер било съобщено за съгласието на Кулуф. Търговецът дошъл с всички членове на семейството си и в тяхно присъствие наибът венчал Кулуф за жената. Но нито той видял нея, нито тя — него. Тъй поискал Тахер.
— По-добре ще бъде — рекъл той на Кулуф — да не се виждате никак. Ако видиш жената, ще ти бъде мъчно да я напуснеш. Затова ще прекарате и нощта на тъмно.
Но Кулуф бил любопитен.
Когато настъпила нощта и той бил въведен в стаята, дето се намирала жената, заключил вратата два пъти и казал:
— Коя си ти, жено, за която ме венчаха? Ела насам към прозореца, да ти видя лицето. Макар че в стаята е тъмно, все пак тук се вижда най-добре.
От единия ъгъл на стаята се чуло:
— Твоят глас ми е познат, момко. Кажи си името! Аз съм те виждала.
И Кулуф познал гласа на говорещата: оказало се, че тя е Дилара. Той й доверил, че е същият, който е идвал два пъти у тях.
— Колко съжалявам — рекла тя, — че станах със своето неблагоразумие причина цар Мирдже хан да те изгони от Каракорум! Моля ти се, прости ми! Уверявам те, че през цялото време съм мислила за тебе и често съм плакала, когато съм си спомняла за бедата, която ти причиних.
— Недей се извинява — рекъл Кулуф. — Щом съдбата е отредила да страдам, аз съм си го заслужил. Ти не си виновна. Слава Богу, че ни било съдено да се видим пак. Но кажи ми, как тъй хубавицата Дилара, дъщеря на Бойрюк, е станала жена на Тахер?
— Ще ти кажа, Кулуфе. Додето бил в Самарканд като посланик на царя, моят баща гостувал у Музафер, с когото били стари приятели. И тогава решили да ме омъжат за сина му. Щом се върна в Каракорум, баща ми ме прати с конници в Самарканд. Аз не бях съгласна да се омъжа за когото и да било освен за тебе, но смее ли дъщеря да се противи на бащината си воля? Па и никой не можеше да ми каже къде си ти. Плачех, когато ме венчаваха за Тахер. Па и отпосле плаках. Той се показа много груб към мене: сякаш подозираше,
