погиналия Нала.
Като чу жалбите на Нала, Дамаянти отговори:
— Ти ли, предпочетен пред боговете, ме оскверняваш с такова подозрение? Аз сама проводих брамина при Ритупарна с лъжливо известие за новия избор във Видарба. Сърцето ми узна, че ти, Вахука, си Нала, и невинната ми лъжа сполучи. Господарю, докосвам се до коляното ти, със спокойно сърце и с клетва казвам: любовта и верността към тебе съм спазила във всичката им чистота. Вятърът знае всичко: нека ми бъде обвинител, ако съм направила нещо, недостойно за вярна жена; слънцето, което всичко вижда, нека бъде мой обвинител; нека и небесните сили, които пазят небето и земята, повтарят самата истина.
Ето вятърът се отзова от небето и така гласи неговият отговор: „Като небето е чиста Дамаянти, вярвай в нея и подай й ръка!“
С такова чудно свидетелство, изцелен от своето подозрение, Нала си спомни онова, което му бе казал на прощаване змийският цар.
Погледна в дадения му огледален щит и в миг се яви предишният Нала, който простря ръце към своята Дамаянти. Дамаянти притисна главата на Нала до гърдите си.
Така, след толкова мъки, Нала се завърна при Дамаянти.
Рано, току-що се показа слънцето на изток, разбудиха царя с неочакваната радостна новина. „Нала се върна — каза царицата на Бима, — Дамаянти е пак с мъжа си.“
Бима, изумен от такова известие, повдигна вежди, царицата му откри с каква хитрост Дамаянти е примамила цар Нала във Видарба и с каква измислица е бил излъган цар Ритупарна. Бима се усмихна и отговори кратко:
— Аз ви прощавам тази женска хитрост само защото сполучихте.
Тогава се явиха Нала и Дамаянти заедно с децата си. Нала се приближи до дядо си, а Дамаянти — до майка си. Благодушният цар Бима ласкаво прие зетя си като син и с нежен поглед поздрави Дамаянти с възвърнатото щастие. Скоро след това дойдоха и братята, подадоха на Нала ръка и се прегърнаха със сестра си. След туй отвсякъде захванаха да се стичат сродници и близки; ето най-после и цяла Видарба се изпълни с тържествен шум: къщите се накитиха, по стрехите се развяваха знамена, всичките площади и улици закипяха от народ, а в храмовете горяха жертвеници. И сам Ритупарна се научи, че неговият коняр Вахука се преобърнал на Нала, че Дамаянти намерила мъжа си, че от нов избор тя няма нужда. Тогава той се приближи до Нала и му каза:
— Поздравявам те, благородни нишадски царю! Ако съм ти сторил нещо лошо, когато живееше у мене като слуга, то неволно съм го сторил: не знаех твоите тайни и те моля за прошка.
А Нала отговори:
— Царю Ритупарна, нито сянка оскърбление не съм видял от тебе; но и да съм бил оскърбен, неприлично е Нала да вземе върху си оскърблението, нанесено на Вахука. Ти беше благосклонен към мене, когато живеех под твоята стряха, а сега бъди благосклонен брат на нишадския цар Нала. Ти сам виждаш, че няма вече Вахука да ти бъде коняр; несъмнено е, че и Варшнея ще поиска да постъпи на предишната си служба. Но ти, царю Ритупарна, не ще изгубиш нищо: дара си да управлявам коне аз ти го давам, тъй както ти ми даде силата да смятам заедно с изкуството да играеш на зарове; и сега ти сам ще се върнеш в Айода с такава бързина, с каквато пристигна оттам с Вахука. А аз ще видя какво ще спечеля с изкуството, което ми даде.
Двамата си подадоха ръка и Ритупарна се върна в Айода. Нала гореше от желание да си възвърне престола, затова не остана дълго време във Видарба.
Като преседя един месец у дядо си, Нала тръгна с отбор храбра дружина за своето нишадско царство: той седна в бляскава колесница; могъщите коне се покоряваха на твърдата му ръка и летяха като хали; след тях вървяха 16 бойни слона с крепостни кули, пълни с войници; подир слоновете летеше един лек отред от 50 копиеносци; и най-после — дружина от добри стрелци. Не да се сражават ги водеше Нала, а да красят влизането му в Нишада. Така се приготви царят и на прощаване каза на Дамаянти:
— Ти остани под бащината си стряха, докато въздам ново щастие в нашия дом и го очистя от врага, който изтреби предишното щастие в него: тогава ти спокойно ще се върнеш в столицата ни с децата, както на небето се връща светлият ден, като изгонва тъмната нощ. Живей с радост и очаквай блажената минута на възвръщането ми за ново щастие.
Само с един поглед Дамаянти отговори на царя; но в този поглед имаше вече победа.
Нала полетя като буря и скоро стигна до царството, от което някога беше излязъл беден изгнаник. На брат си Пушкара, който владееше сега неговия престол, той каза:
— Аз те викам на нова игра: ще заложа жена си, а ти цялото нишадско царство — доволен ли си? Но по-преди трябва да се условя с тебе: ако ти изгубиш, всичко, което владееш, ще бъде мое, и над самия ти живот ще бъда господар; ако пък изгубя аз, то всичко, което владея, ща вземеш ти. Да не се бавим; според правилата на играта невъзможно ти е да ми откажеш на новата покана; сега свободен си да си избереш от двете игри, която обичаш: на желязо или на зарове. Ако искаш да опиташ меча си — излез, ще се радвам да се срещнем на едноборство: царството, наследство от бащите, трябва да пазим, докато е наше; когато сме го изгубили, трябва да умеем със сила да го възвърнем; тъй са ни учили прадедите. Настана часът. Залавяй се, Пушкара, за меча или за заровете. Пушкара се усмихна и отговори:
— Готов съм още един път да опитам щастието си. Дамаянти ще раздели с мене власт и богатство и скоро ще забрави миналото; аз и на нишадския си престол постоянно мислех за нея и се надявах, че ти ще дойдеш; ето, най-после ти дойде. Дамаянти ще бъде моя.
Разгневен от дръзкия отговор, Нала безмалко щеше да забие меча в сърцето на хулителя, но се сдържа и разтреперан, каза:
— Безумецо, стига си се хвалил, играй; ако изгубиш, ще заплатиш!
Заровете бяха хвърлени — всичко се реши: още с първото хвърляне Нала спечели нишадското царство от Пушкара. Победителят със смях погледна на победения:
— Какво ще кажеш сега? Моето законно царство, което ти мислеше да владееш, стана пак мое и отсега нататък ще бъде в силни ръце: между царя и царството трети не ще посмее да се вмъкне. Ти не си достоен и насън да видиш Дамаянти; ти си ми роб отсега нататък. Тъй реши съдбата. Но слушай: не с твоя власт аз някога бях свален от престола; изкусителят Кали, моят враг, ти помогна; ти това не знаеше, безразсъдни; знай, че аз не искам да ти отмъщавам за чуждо престъпление. Бъди свободен и живей в благоденствие много години.
Пушкара падна с плач на колене пред брата си:
— О, Нала! Милостта на боговете и всяко земно щастие да бъдат с тебе. В скромния си живот аз, твой поданик, по-спокойно ще живея, отколкото на престола, дето спокойствието ми беше основано върху удара на неверните зарове. Преди всичко ще изкъпя грешното си тяло в Ганг, като прокълна тези злокобни зарове, в които властват злите духове. А ти върни тук Дамаянти в блясъка на прекрасното слънце, кажи й да не таи гняв в сърцето си против мене: да забрави старите теглила, да бъде двойно блажена с очистеното от мъка щастие.
Информация за текста
© Николай Райнов
Сканиране, разпознаване и редакция: filthy, 2010
Издание:
Николай Райнов. Източни приказки
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Издателство „Захарий Стоянов“, 2005
ISBN 954-739-645-5
