— Сега царува във Видарба цар Бима, който доживя със слава до дълбока старост. А тази чужденка е Дамаянти, дъщеря на видарбинския цар, жена на нишадеца Нала. Тоя син на Виразена безумно проигра цялото си царство; от това време, като остави Нишада, изгуби се с жена си без следа. Бима ни проводи да търсим дъщеря му. И ето, случайно аз познах нашата изгубена княгиня… Та и кой не би я познал? При това тя има белег: на челото й под гъстите коси е скрита звезда, като месец под облак; тя се е родила с тоя знак. Брама я е отбелязал със знака на благодатта.
Судева млъкна. В това време Сунанда се приближи крадешком до дружката си, изведнъж смъкна булото от главата й, разкри къдравите коси, които осеняваха прекрасното чело на видарбинската княгиня и ясно като месец, който пронизва черен облак, блесна чудната звезда. Като видя това, просълзена от умиление, Сунанда падна на гърдите й. Царицата също заплака. Най-после майката царица каза:
— Дамаянти, ти си била дъщеря на моята сестра! Нашият баща бе прочутият дасарненски владетел Судаман. Бима избра сестра ми, а аз бях омъжена за Вирагу. Аз съм те виждала малка, когато заедно с майка ти посетихме в Дасарна баща си. Още тогава тази звезда светеше на челото ти. Щом те видях, когато се яви тук като тъжна чужденка, сърцето ми те нарече дъщеря. Остани при нас; моят дом е твой и всичко подвластно на сина ми е твое. Живей в любов и съгласие с нас: на мене бъди дъщеря, а на Сунанда — нежна сестра.
— Много време живях непозната и доволна тук — отговори Дамаянти; — аз не знаех нужда, бях под вярна защита и в тъгата си срещах веселие. Но по-весело ще ми бъде във Видарба, при баща ми и майка ми. Пусни ме с мир. Аз вече отдавна съм се разделила с ближните си. Чувам оттук как като сирачета плачат за майка си моите деца, викат ме отдалече и казват: „Ние сме без баща, защо ни е животът и без майка?“ Ако искаш да ми направиш най-голямото добро, дай ми по-скоро средства да се върна във Видарба.
— Ще бъде изпълнена волята ти, звездоносна хубавице — отговори майката царица.
След това тя приготви за път милата си гостенка: дадоха й коне с колесница, дадоха й също и стража да я пази по пътя. Подир това се разделиха с плач.
И ето, най-после Дамаянти се завърна при ближните си. Голяма веселба стана във Видарба при посрещането й. Когато Дамаянти се видя с всички, обляна с радостни сълзи, тя притисна към сърцето си своите деца. Бима изпълни обещанието си: той подари на брамина Судева сто тлъсти вола и едно село, богато като град.
След като прекара първата нощ в бащиния си дом, Дамаянти каза на майка си: „Ако искаш да ми запазиш живота, върни ми прекрасния Нала.“ Като чу това, царицата горчиво заплака и дума не можа да й отговори. Заедно с нея се наскърбиха и всички домашни и целият дом се изпълни със скръб. Ето след това какво каза царицата на Бима, господаря на много народи:
— Нашата дъщеря Дамаянти ми откри сърцето си: тъгата й по Нала е неизказана. Но де е той? Ще ни се удаде ли да намерим и него, както намерихме Дамаянти?
Бима свика отново всички брамини.
— Идете по всички пътища и градове да търсите Нала — им каза той. — Разделена от него, Дамаянти вехне.
Брамините се приготвиха за път и всички се събраха при Дамаянти да чуят нейната заповед. Тя ги прие и усмихната през сълзи, им каза:
— Където и да го търсите — дори и в най-бедната колиба, — навсякъде повтаряйте едно и също. Научете наизуст това, което ще ви кажа: „Къде си ти, играчо? Къде побягна с откраднатата дреха и остави жена си в гората? Тя все за тебе тъжи и нито веднъж не е мигнала, откак заспа в тази гора, дето беше изоставена тъй безжалостно от тебе. Това ли й обеща в съпружеската си клетва? Мъжът е прибежище и защита на жената, а ти какво направи с жена си?“ Помнете тези думи и навсякъде ги повтаряйте. Ако някой почне да ви разпитва, знайте, че е Нала. Тогава незабавно го разпитайте и вие кой е. Ако ли ви възрази с някоя дума, то по-скоро ми предайте тези думи. Идете, брамини, търсете Нала и повтаряйте навсякъде тъжната ми песен!
Брамините се пръснаха по всички пътища да търсят Нала и навсякъде повтаряха думите на Дамаянти.
Най-после, след дълго скитане, един от брамините, на име Парнада, се върна при Дамаянти с такова известие:
— След дълго дирене отидох в Айодия. Там пред царя Ритупарна произнесох твоите думи. Царят нищо не отговори, а също и никой от придворните. Когато се прощавах с Ритупарна, от царските стаи излезе да се срещне с мен един царски служител, човек с къси ръце и нисък ръст, на име Вахука, работата му била, както разбрах, да наглежда царските обори. Той не е хубавец, но затова пък е прочут готвач, умее да обуздава и коне. Този Вахука дълбоко въздъхна и задавен от сълзи, ми каза: „В бедност и тъга изоставени, безропотно търпят верните на съпружеския дълг жени. Тяхното кротко сърце с нежно великодушие отмъщава за обидата. Ала клетият престъпник е можал в безумието си сам да погуби всичките си радости, като се е разделил от вярната си другарка, ако отчаяният, без дреха, открадната от хитри птици, тайно се е отдалечил от спътницата си; ако от това време денонощно плаче и скърби за изгубената — той ще бъде съжален от добрата жена. Каквото и да се е случило с нея добро или зло, нежното и вярно сърце не ще се покаже жестоко. То ще помни само бедствието на мъжа, който поради тежката си вина е лишен от всяка утеха.“ Като чух тези думи, аз реших да се върна незабавно при тебе. Княгиньо, ти сега сама можеш да разсъдиш дали има нещо важно в моето известие.
Дамаянти изслуша Парнада, веднага отиде при царицата и й каза:
— Слушай, майко моя: искам да направя нещо, което баща ми не трябва да знае. Искам да проводя брамина Судева в Айодия. Той заслужи половината от наградата си, ето случая да заслужи и другата. Той ви възвърна мене; нека ви възвърне и Нала.
Майката се съгласи. Те уредиха всичко тайно и царят нищо не узна. Като награди щедро Парнада, княгинята му каза:
— Когато се върне моят цар, ще получиш двойна награда: ти пръв откри неговите следи.
И Парнада остана доволен от това обещание.
Тогава Дамаянти повика Судева и му каза:
— Судева, иди в айодийското царство при цар Ритупарна. Яви се при него, но така, щото той да си помисли, че случайно си изпаднал в айодийското царство, и ето какво ще му кажеш: „Бима отново свиква във Видарба всички князе и царе, за да може Дамаянти отново да си избере мъж; при нея са се стекли вече много младоженци.“ Ако той поиска да узнае скоро ли ще стане изборът и назначен ли е денят — отговори му: „Аз виждам, царю, че само на тебе не е известно онова, което е известно на цял свят: назначеният ден е утре, но ако сам ти искаш да изпиташ щастието си, може и тази нощ да пристигнеш вън Видарба. Ти имаш изкусен колесничар, който може да прекоси цяло царство за едно денонощие. Но само не се бави: утре, щом изгрее слънцето, Дамаянти ще обяви избора. За Нала няма никакво известие: навярно той е загинал. Това чух, царю честити, от самата Дамаянти.“
На другата заран рано Судева пристигна при Ритупарна. Щом изслуша лъжливия разказ на брамина, царят скочи от мястото си и извика: „По-скоро да дойде Вахука!“
Когато се яви Вахука, царят му каза:
— Верни конярю, аз трябва ей сега да тръгна за Видарба. Дамаянти си избира отново мъж: утре рано тя ще обяви избора си. Покажи ми сега изкуството си: ще видим можеш ли прекоси цяло царство за едно денонощие, без да спираш конете.
Тая царска реч изпълни с ужас Нала. „Какво ли крои Дамаянти? — мислеше си той. — Дали от скръб не си е изгубила ума? Или е измислила някоя хитрост? Възможно ли е да се реши тя на такава работа? Но женското сърце е непостоянно. Пък и аз съм виновен пред нея; аз погубих прекрасната й младост. Ала като е забравила мене, как е могла да забрави нашите деца? Трябва да разбера кое е вярно и кое е лъжливо в този слух. Затова ще изпълня волята на царя, но ще гледам да обърна всичко в своя полза.“ — Така той реши в ума си, скръсти покорно ръце на гърдите си и отговори:
— Ще бъде изпълнена царската ти воля, бездруго довечера ще пристигнем във Видарба.
Вахука отиде в обора да избере коне за път. Той избра най-мършави, тромави, с дълги шии, с четинести гриви. Този избор учуди царя.
— Ти се шегуваш, Вахука! — с гняв каза той. — Като че на подигравка, из целия обор си избрал най- лошите коне. Може ли да тръгнем на път с такива кранти?
