винаги стават по-любезни, когато предстои да получават пари.
Райън не стига дотам да ми протегне ръка, а посочва със снизходителен жест стола до металното бюро. Сетне вади от папката някакъв лист и ми го подава:
— Постарах се да направя известни корекции на първоначалните цени. Доста съществени корекции, мистър.
Един бегъл поглед върху проектофактурата ме убеждава, че твърдението на костенурката не е съвсем голословно. Новите цени са значително по-ниски от първоначалните и все още значително по-високи от тия на Томас.
— Това вече е друго — признавам. — Това вече е добра основа за разговор.
Главата на костенурката, протегната напред в очакване на реакцията ми, моментално се дръпва назад:
— Ако за вас „разговор“ означава пазарлък, трябва да ви предупредя, че такъв няма да има.
— Мисля, не все пак известна корекция, поне върху резервните части от първия вид…
— Изключено — поклаща решително глава Райън. — Офертата ни е окончателна.
Забивам поглед в листа със съсредоточения израз на човек, правещ сложни изчисления наум. Сетне произнасям с въздишка:
— Добре, тъй да бъде. Но бих искал да знаете, че отстъпвам само защото съм притиснат от обстоятелствата.
— Всички, които идват тук, са притиснати от обстоятелствата — кима невъзмутимо костенурката. — Хората не купуват резервни части за домашна украса.
— Имате право. По-силният винаги има право, мистър.
Последната фраза, изглежда, доставя известно удоволствие на Райън, което не му пречи да забележи:
— Надявам се, не забравяте, че направената ви отстъпка е реална само наполовина.
— Тоест как?
— Ами така: когато пиша, че за големите резервни части ви се прави 40 процента отстъпка, това означава, че отстъпката е всъщност само 20 процента. Останалите 20 процента трябва да ми бъдат изплатени за обичайните режийни разноски.
Тук, в тая стоманена каса, явно се говори на доста особен жаргон. Карабините се наричат резервни части, а рушветът — режийни разноски.
— Но това променя цялата картина…
— Нищо не променя — възразява все тъй невъзмутимо Райън. — Предполагах, че тия елементарни неща са ви известни.
— Режийните разноски са в реда на нещата — бързам да се съглася. — Но вие бихте могли лесно да ги покриете, като увеличите отстъпката на 60 процента. Така ще съчетаете своите интереси с моите.
— Казах вече, че пазарлък няма да има — напомня сухо костенурката. — Офертата е окончателна.
Отново забивам поглед в листа и отново давам вид, че пресмятам наум.
— Вие доста грубо ме притискате, мистър…
Костенурката мълчи, застинала в надменна поза.
— … За жалост, обстоятелствата също ме притискат.
Правя необходимата пауза, маркираща дълбока вътрешна борба, сетне запитвам:
— А как ще стане плащането?
— Ами вадите пари и плащате. Мислех, че носите сумата.
— Нося чековата си книжка.
Райън премества напред очилата, за да ме погледне над тях с невъоръжени очи. Малки очи, недоверчиви и присмехулни.
— Вие, изглежда, наистина сте новак в бранша, щом не знаете, че при нас чековете не са на почит.
— Допусках го и съм приготвил необходимата сума. Но туй са две чанти с банкноти. Съгласете се, че не мога да се движа из града с две чанти банкноти.
— Това са си ваши проблеми.
— Парите са депозирани в касата на хотела, а той е на пет крачки оттук. Бихме могли да прескочим и додето изпием по чаша…
— Аз не ходя по хотели. Не съм амбулантен търговец.
— В такъв случай мога да позвъня на секретарката си да донесе парите.
— Не — отсича все тъй категорично костенурката. — Не съм свикнал да допускам в бюрото си трето лице.
Тоя категоричен тон и тая малка глава, надменно вирната към потона, почват да ме дразнят.
— Вижте, мистър: може и наистина да съм новак, но не чак дотам, та да ви изсипя върху бюрото милион и половина долара срещу това листче, което дори не е редовна фактура.
— Редовната фактура е тук, в чекмеджето — произнася невъзмутимо костенурката, като потропва с пръсти по бюрото.
— Все едно. Вашата фактура не е нищо повече от един лист. Аз имам нужда не от хартия, а от…
— … от резервни части — подсказва Райън, за да не би в раздразнението си да изтърва нещо излишно.
— Именно: от резервни части, а не от сметки на книга.
Костенурката отново изпружва дългата шия. Малките очи отново ме поглеждат над очилата.
— Вие май нямате доверие в мене, мистър.
— В нашия бранш, както знаете, доверието не фигурира като стока.
— И все пак, без малко доверие…
— Смятам, че моето е доста по-голямо от вашето.
— Така би трябвало и да бъде — кима с достойнство костенурката. — Аз представлявам фирма с точно название и постоянен адрес, докато вие…
— Аз съм клиент, мистър. И платежоспособен при това.
— Обаче не сте настроен да плащате.
— Защо не. Но само при приемливи условия.
Шефът деликатно се почесва с два пръста по темето. Едно теме, леко удължено, като у всяка костенурка, и покрито с рядка черна косица, малко странна за тоя биологичен вид.
— Добре, ще ви предложа и приемливи условия. Оставете ме да помисля.
Не бързам за никъде, тъй че оставям го да мисли. Но за да не вземат мислите му погрешна насока, позволявам си да забележа:
— Нормално е, струва ми се, предаването на парите и на стоката да стане едновременно.
— Вие наистина сте труден като клиент.
— Можем да приключим сделката в склада ви. Изписват се частите и се броят парите.
— Нямам работа в склада. Оставете ме да помисля.
Мисленето не му отнема часове. Вероятно отрано е имал в главата запасните варианти, както и предварително е знаел, че няма да му изсипя пачките долари върху бюрото. След като оглежда известно време безупречно белия таван, който единствен тук не е от метал, Райън благоволява да сведе очи до нивото на скромната ми персона:
— Предполагам, че вие няма лично да се грижите за транспорта на частите.
— Не, разбира се.
— Доколкото разбрах, тази работа е възложена на някой си Ерлих.
— Именно.
— В такъв случай предаването на парите и на стоката може да стане точно според желанието ви, сиреч едновременно. Докато Томас и вашият Ерлих работят в склада, ние също ще свършим нашата работа, само че на друго място.
И той ми излага решението си, което приемам без възражения, защото е еднакво удобно и за двамата. Искам да кажа — за него и за Сеймур. Сгъвам сметката, слагам я в джоба си и ставам.
— Не отдавайте прекалено внимание на тоя документ — предупреждава ме за всеки случай Райън. —
