и е уловил едно от зърната й между пръстите си.
Отдръпна се рязко и го погледна с упрек.
— Господин Колфилд, на никой мъж не бих позволила такива волности — успя да изрече почти без дъх.
Той изглеждаше спокоен, докато се взираше в пламналото й лице. Какъв непоносим мъж!
— На никой мъж? — подигра й се. — Тогава ви съветвам да се откажете от търсенето на съпруг, скъпа.
— Аз… хм… разбира се, че ще изпълня съпружеските си задължения, след сватбата…
— Задължения? — Той се усмихна съучастнически. — Задължена ли се почувствахте преди малко, когато тръпнехте и стенехте в ръцете ми?
Джейн се скова. Тръпнеща? Стенеща? Проклятие! Тази сделка не беше като онези, които познаваше. Как ще контролира ситуацията, щом той можеше да я подчини само с една ласка?
— Достатъчно — заповяда, докато вдишваше дълбоко. — Мисля, че се забавлявате за моя сметка.
— Все още не, но ви уверявам, че ще ми достави огромно удоволствие — каза с поглед, насочен към деколтето й. — За слаба жена като вас сте изключително апетитна.
— Така ли се отнасяте с всички невинни госпожици?
— Разбира се, че не, но и никога не съм ухажвал някоя невинна госпожица. От друга страна съм достатъчно мъж, та да искам нещо повече от една възпитана целувка. Много повече.
Джейн не се съмняваше в думите му. И от разстояние се усещаше, че е страстен мъж. И вкусът му още стоеше на устните й.
— Това ухажване е само привидно — напомни му сурово. — Не е необходимо да стигаме до интимности.
Веждите му отново се свъсиха при този упрек, но очите му се задържаха на устните й.
— Госпожице Мидълтън, каквито и дефекти да имам, не съм дете, което да накажете в ъгъла за непослушно държание. Знам кога една жена харесва целувките ми. Даже — подигра й се с нисък глас — при малко повече настояване щяхте да молите за още. Чудесна идея, нали?
Джейн отвори уста. Не можеше да повярва.
— Господине…
Като я видя толкова ядосана, той я прекъсна с вдигане на ръка.
— Не, не, скъпа моя. Да не се караме. Исках само да се уверя, че няма да припаднете насред балната зала, когато се доближа до вас.
— Не ставайте смешен! Аз никога не припадам!
— Освен това, когато двама души се желаят, привличането между тях се усеща във въздуха, как се гледат, как се търсят, как се докосват всеки път, когато се доближат.
— Желая да ме смятат за порядъчна дама, не за някоя… — информира го ядосано.
Хелион не изглеждаше впечатлен от логиката й. Вместо това скръсти ръце на гърдите си и я погледна.
— Да изясним нещо още в началото, госпожице Мидълтън. Вероятно сте доста умна, що се отнася до сметки и списъци, но сте още зелена в изкуството на ухажването. Аз, напротив, съм експерт и предполагам, че затова ме наехте.
— Да, но…
— Никакво „но“. Трябва да следвате съветите ми, за да успеем.
— Много сте арогантен.
— А вие сте манипулаторка. И никога няма да си намерите съпруг, ако винаги държите да контролирате ситуацията — отговори й без извинение. — Никой уважаващ себе си мъж няма да пожелае властна съпруга, която пет пари не дава за неговото мнение.
Тя отвори уста да протестира. После през зъби преглътна импулсивните думи. Не беше чак такъв инат, че да не си признае, когато е сгрешила. Беше вярно — имаше силен характер и обикновено налагаше волята си. Тежката битка да задържи в ръце съдбата си не беше никак лесна. И продължаваше да се бори всеки ден.
— Трудно ми е. Свикнала съм да контролирам всичко.
— Тогава, може би, ще бъде по-добре да се върнете в Съри, скъпа моя. Никой мъж няма да се остави да го водят за носа.
— Не, не мога.
Той притвори очи пред рязкото отрицание.
— Защо? Толкова ли е важно да сте омъжена? Имате всичко, което повечето момичета мечтаят: сигурност, богатство и завидна независимост, особено за жена.
Джейн направи гримаса. Наистина се чувстваше достатъчно доволна от живота си. Кой не би бил? Както отбеляза Хелион, имаше свободата, обикновено недостижима за жените. Защо й трябваше да се товари излишно с някой мъж? Отговорът беше много прост. В дъното на душата си знаеше, че баща й е прав: беше сама, отчайващо сама.
— Обещах на баща ми, на смъртния му одър. И с времето си дадох сметка, че искам да имам семейство. Къщата ми в Съри е едно много самотно място.
Настъпи дълга пауза.
— Разбирам.
— Ще ми помогнете ли тогава?
— От вас зависи — направи крачка напред и хвана брадичката й, като по този начин я принуди да го погледне в очите. Тялото й потръпна при докосването му. — Ще следвате ли указанията ми?
Вече по-подготвена, успя да скрие вълнението си, но не можеше да контролира лудешкото препускане на предателското си сърце.
— Винаги, когато са в границите на разумното.
— Дявол го взел, много сте упорита!
Джейн го погледна предизвикателно.
— Не, само съм достатъчно благоразумна, за да не оставям късмета си в ръцете на един донжуан.
В очите му се появи неспокоен блясък.
— Скъпа моя, нали не вярвате, че добродетелността ви е застрашена?
— Смятам, че вие сте един много, много опасен господин.
Хелион се усмихна със задоволство и погали устните й.
— А вие, скъпа моя, сте създадена за ласки и притежавате уста, която ме подлудява.
Вмъкването в елегантната градска къща беше лесна работа. Прекалено лесна, призна Бидълс с въздишка, докато преглеждаше писмата, подредени в чекмеджетата на работната маса. След завръщането си в Лондон способностите му се бяха притъпили. И изпитваше ужасна скука.
Какво, по дяволите, го интересуваха надутите разговори на френските емигранти? Или на шепата дипломати, дошли наскоро в града? Какво предизвикателство имаше в преследването на наполеонови поддръжници, толкова тъпи, че не можеха да си държат устните затворени, когато бяха пияни? Дори кодираните съобщения, които прихващаше и разчиташе, бяха детска игра. Искаше предизвикателство, нещо, което да бъде истинско изпитание за интелекта му и да сложи край на дълбоката апатия.
С друга въздишка Бидълс провери купчината писма, натрупани върху бюрото от госпожица Мидълтън. Хелион му беше възложил забавна задача. Макар че скромната госпожица едва ли имаше някоя страшна тайна, той не губеше надежда. Знаеше, че дори и най-уважаваните членове на обществото имаха скандални навици. Скандални дори и за него.
В дъното на последното чекмедже Бидълс откри някакъв пакет. Извади го, обзет от надежда. Хартията бе по-различна от тази, използвана в Съри за писма и покани. Може би най-сетне беше попаднал на нещо интересно. Минаваше набързо по редовете и за малко да не чуе приближаващите стъпки. Някой идваше насам доста предпазливо, за да не бъде чут.
С бързи движения прибра пакета под сакото си, искрящо синьо на цвят, но не успя да затвори чекмеджето, когато в стаята влезе една девойка. Бидълс позна пълничката приятелка на госпожица Мидълтън, която я придружаваше на бала. Безпокойствието му изчезна на мига. Една лекомислена девойка.
