ухажването или в противен случай ще я остави.
За нещастие, тя беше разменила ролите. Докато я целуваше усети нарастваща възбуда. Припомни си невинните устни, извиващото се тяло, аромата на пролет. Още усещаше чувствителните гърди, притискащи се към тялото му.
Тръсна усмихнато глава. Тази жена го изненадваше. Но нямаше да довери всичко това на приятеля си, който в момента го гледаше с лукава усмивка. Ако му кажеше, щеше да направи живота му непоносим.
— Колкото по-скоро започне, толкова по-бързо и ще свърши — отговори му троснато и се намръщи, чувайки скрибуцането на една цигулка. — И ще мога да хвърля на боклука поканите за такива концерти.
— Да — отговори Бидълс със същото лукаво изражение. — Изобщо не се съмнявам, че следващите седмици ще бъдат истинско мъчение за теб.
— Мъчение?
— Ами да. Ще трябва да посещаваш скучни сбирки като тази, да я водиш на разходка в парка, да я посещаваш в дома й…
— Готов съм да направя необходимите жертви.
Бидълс поднесе бродирана кърпичка към носа си.
— И ще те преследват слухове. Много господа завиждат на популярността ти, а доста жени, пренебрегнати от теб, ще клюкарстват, че си толкова отчаян за пари, че си се принизил да ухажваш някаква незначителна селянка.
Хелион се намръщи при това пренебрежително описание на госпожица Мидълтън. Усети необяснимо желание да удари приятеля си.
— Ти нали беше „за“ да приема предложението й — каза вместо това.
— Разбира се. Само те подготвям какво да очакваш.
— Ти повече от всеки друг би трябвало да знаеш, че мнението на другите почти не ме интересува.
— Знам.
— Друг съвет?
— Ами трябва да те предупредя, че разговорите с тези прехласнати госпожици без капка ум в главата са доста скучни.
Смехът на Хелион изригна като фонтан.
— Мога да те уверя, че госпожица Мидълтън не е нито прехласната, нито глупава. Всъщност, е прекалено разумна за моя вкус.
— Разумна жена? Шегуваш се!
— Звучи странно, но тя не е като другите жени — усмихна се гордо. — Знаеше ли, че сама управлява богатството си и контролира инвестициите, направени от баща й?
Бидълс доста време размишляваше над чутото.
— Странно! Кой би си помислил нещо подобно за такова мишле.
— Мишле? Тя е акула с езика на палач и високомерието на аристократ.
— Това май е по-лошо от дебютантка с глупава усмивка.
— В действителност, не е толкова трудно да се справиш с нея, веднъж да покажеш кой командва — отговори Хелион, а изражението му се смекчаваше от сладките спомени за разменените инструкции.
— Така ли? И как точно й показа?
— Това е въпрос, който не искам да обсъждам дори и с теб, скъпи ми приятелю.
Бидълс се засмя през зъби и предупреди:
— Гледай само тази игра да не те заведе в най-близката църква, момче.
— Вярвам, че ти ще го предотвратиш.
— Не разчитай прекалено на мен. Досега още нищо важно не съм открил.
— Но все пак си открил нещо? — попита изненадано.
— Само някакви неясни договори, които мисля да разуча.
— Какви договори?
Бидълс сви рамене.
— Още не съм наясно. Засега.
Хелион искаше да узнае повече за мистериозните договори, когато усети да го полазват тръпки. Още преди да я види знаеше, че госпожица Мидълтън е влязла в салона. Обърна се и я видя, придружена от друга девойка и дама с тюрбан на главата. Усмихна се при вида на обикновената синя рокля и прибраната назад коса. Джейн Мидълтън не беше посветила часове, за да го впечатли с красотата си. Би обзаложил и последната си либра, че е чакала до последния момент, за да се облече и излезе. Би трябвало да се чувства обиден, знаейки колко много жени прекарват часове в разкрасяване, за да получат един негов поглед. В края на краищата, той беше Хелион. Но установи, че му е приятно, задето Джейн се интересуваше толкова малко от мнението му. Предизвикваше го по непознат начин.
Хелион се обърна без желание, за да открие подигравателно усмихнатия Бидълс.
— Кое е толкова смешно?
— Това, че си много убедителен в ролята си на претендент. Никога не съм те виждал така… нетърпелив.
За първи път през последните десет години Хелион трябваше да се бори с изчервяването.
— Пет хиляди либри могат да накарат всеки мъж да гори от нетърпение — отвърна студено.
— Както кажеш — дразнещата усмивка не слизаше от лицето му. — Отиваме ли при тях?
— Отиваме? — Хелион се намръщи. Радваше се на компанията на Бидълс, но искаше да бъде насаме с госпожица Мидълтън. — Не ми трябваш да ми държиш ръката, способен съм да флиртувам и без помощта ти.
— Идеята да държа ръката ти ме привлича, но си мислех за чудесната госпожица Халифакс. Смятам, че ме подозира.
— Бидълс, всеки разумен човек би те заподозрял.
— Много смешно — бе сухият отговор. — Страхувам се, че любопитството на госпожицата ще попречи на разследването ми.
— Аха, и очакваш да приспиш любопитството й с уменията си на съблазнител?
— Там съм особено добър.
— Че и скромен на всичко отгоре — подигра му се Хелион. — Хайде!
Без да изчака ексцентричния си приятел, Хелион се приближи с решителна стъпка към жената в тъмния ъгъл. Няколко ръце се протегнаха да го задържат, но той ги отблъсна с лекота, без да отклонява погледа си от лицето на Джейн. Почти беше стигнал, когато най-накрая тя го забеляза и отвори широко очи.
Въоръжен с най-омагьосващата си усмивка, Хелион й целуна ръка.
— Госпожице Мидълтън.
Усети, че тя настръхна при контакта, но изражението й си остана спокойно.
— Господин Колфилд, каква приятна изненада — промърмори.
— Без съмнение е приятна — Хелион се приближи малко повече от позволеното. Кръвта му закипя като усети аромата й. — Вече си мислех, че няма да дойдете.
Тя освободи ръката си с леко дръпване.
— Бях заета да преговарям за един парцел земя и не успях да се прибера навреме вкъщи — изведнъж чаровна усмивка озари лицето й. — Един много важен парцел.
— Малко дяволче — укори я той, въпреки че не сдържа усмивката си. Тази жена явно беше експерт в накърняването на мъжка гордост. За щастие, неговата беше предостатъчно. Разгледа лицето й и откри някакво напрежение, което се опитваше да скрие. — Изглеждате напрегната. Случило ли се е нещо?
Джейн посочи с глава множеството, което ги наблюдаваше от всички краища на салона.
— Всички ни гледат.
— Нали това искахте?
— Да, разбира се, само…
— Какво?
Нервно присви рамене.
— Предполагам, че са ме игнорирали толкова дълго, че сега съм ужасно притеснена да бъда център на внимание.
