— Сигурно.
Тъмните му очи дръзко обходиха слабата й фигура, обвита в обикновена сива рокля.
— Доволна сте да ме видите, нали? — промърмори.
Джейн извика на помощ волята си да задържи омекналите й колене. Беше сделка, напомни си с тъга. Само сделка. Винаги.
— В действителност, да — опита се гласът й да не трепери. — Може да сте ми от полза.
Очакваше Хелион да се обиди от твърдия тон и студенината. Не бе подготвена за следващия му ход: заобиколи писалището и хвана с две ръце лицето й.
— Това звучи интригуващо — заяви с дрезгав глас.
Джейн прокара език по устните си.
— Хелион, какво правите?
Той се засмя и леко прокара устните си върху нейните.
— Опитвам се да бъда полезен, разбира се.
Джейн остана без дъх. Тревожна искра премина по тялото й. Дявол да го вземе!
— Не исках да кажа…
Не успя да довърши, защото Хелион беше започнал да целува крайчеца на устата й.
— Отпуснете се, скъпа моя.
Да се отпусне? Джейн потуши изблика на истеричен смях. Как да се успокои, като всеки момент щеше да припадне от удоволствие?
— Хелион, това е абсурдно. Не е нужно да се преструваме, когато не ни наблюдават.
Той продължаваше да я целува и да гали пламналите й бузи.
— Разбира се, че трябва — промърмори, очертавайки долната й устна с език. — Трябва да практикувам.
— Не се съмнявам, че имате практика за цял живот.
— Ммм, тогава вие сте тази, на която й трябва.
Джейн се вкопчи в реверите на сакото му. В противен случай щеше да се свлече в краката му.
— Не ви вярвам.
Той леко отстъпи, предизвиквайки я с поглед.
— А може би не мога да устоя на изкушението — отговори и продължи да я целува настойчиво.
Джейн изстена, когато езикът му се стрелна в устата й. Нямаше нищо общо с невинните ласки от последните две седмици. Целуваше я с такава страст, като че ли наистина я желае и изискваше от нея да участва активно. Целуваше я отново и отново, а ръцете му галеха косите й. Джейн усещаше как вътре в нея се заражда някакво пулсиране и несъзнателно изви тяло в търсене на неговото.
Неспокойна и объркана, не знаеше какво търси, докато не го почувства твърд и горещ срещу стомаха си. Да, помисли замаяна. Тази твърдост беше това, което желаеше, от което имаше нужда, за да успокои болката й. Би трябвало да е ужасена. Вместо това продължаваше да извива тяло срещу неговото. Усетил нарастващото й желание, Хелион задавено изстена и здраво я хвана през талията.
— Джейн — промърмори, като притисна безсрамно таза си към нея — искам да почувствам устните ти върху кожата си.
— Какво?
— Целуни ме… опитай ме…
Прелъстителните думи замъглиха и без това неясното й съзнание. Започна да целува шията му. Тези леки, нежни докосвания причиниха бурна реакция и у двамата.
— Боже, каква опасна жена!
Джейн си пое въздух с голямо усилие. Това, което бяха започнали като игра, се превръщаше лавинообразно в нещо опасно. Нещо, което можеше да завърши катастрофално, ако не внимаваше. Притисна ръце към гърдите си и опита да се успокои.
— Вие сте опасен, не аз.
Хелион не отпусна прегръдката си.
— Страхувате ли се?
Джейн се усмихна, без да иска. Би трябвало да се страхува. Въпреки невинността си, знаеше, че страстта, която той така лесно разпалваше у нея, е опасна. Би било лесно да забрави всичко в прегръдките му. Да се откаже от благоразумието заради удоволствието.
И въпреки че здравият й разум я предупреждаваше да внимава, тя не усещаше страх, а само учудване и емоция. Може би ласките му бяха греховни, но й доставяха огромна наслада, за да съжалява.
— Не — призна накрая.
Очарователна усмивка освети лицето му.
— Мисля, че това най-много уважавам у вас, скъпа моя.
— Кое? — не разбираше.
— Непоколебимата ви смелост — продължи меко. — Някога сблъсквали ли сте се с някого или нещо, което да не може да победите?
Дойде неочаквано. Джейн се отдели от топлината на прегръдката му и застана с гръб, за да скрие ужаса на лицето си. Какво й ставаше? Не искаше да завладее този мъж, той беше донжуан и негодник. Никога нямаше да предложи на една жена нещо повече от мимолетно удоволствие. Бе влязъл в живота й само защото му предложи много пари. Ако забравеше този факт, щеше здраво да загази.
Застави се да контролира нервите си и се завъртя, за да срещне пронизващия му поглед.
— Лондон, например — каза. — Лондон ме ужасява.
— Но го превзехте, нали — напомни той. — Всички говорят за вас.
— Само благодарение на вас. И само за момента. Следващата седмица може и да ме забравят.
— Тогава ще трябва да го предотвратим. — Хелион скръсти ръце на широките си гърди. — Ако имам някакъв талант, то е да давам хляб на клюкарите.
— Да, но аз трябва да побързам.
— За какво става дума?
С решителен жест Джейн вдигна листа хартия от писалището. Бе наела Хелион с една цел: да си намери съпруг, не да я съблазнява. Много жалко, промърмори един глас в съзнанието й. Нямаше голяма надежда, че друг ще успее така да я развълнува. Но какво да се прави! Колкото по-скоро откриеше бъдещия си съпруг, толкова по-бързо щеше да се върне към Съри и здравия разум. Нещо, от което отчаяно се нуждаеше в този момент.
— Направих списък — опита се гласът й да звучи твърдо.
Хелион изкриви лице.
— За Бога! Още един?
— Казах ви, че за мен е начин за подреждане на мислите.
— За какво е?
— Ами, това е списък на ергените, които ми бяха представени тази седмица.
Ангелските му черти внезапно се втвърдиха.
— Хубаво.
— За нещастие, не знам за тях почти нищо, освен имената им. Надявах се, че вие ще ми кажете нещо повече.
— Аз?
— Ами познавате ги много по-добре от мен.
Хелион я погледна лукаво.
— Скъпа моя Джейн, може да съм светска личност, но мога да ви уверя, че интересите ми не са насочени към млади и уважавани господа.
Устните й потръпнаха, но успя да остане сериозна.
— Но би трябвало да знаете нещо за тях.
— Да, че са досадници.
Джейн смръщи вежди при подигравателния му тон. Не й беше от голяма полза.
— Поне не можете ли да хвърлите един поглед на имената? Може…
