тъмни като греха очи, докоснати от ангел черти. И елегантната стойка, караща всяка жена да въздиша подире му.
И въздъхна. И страда. И прокле съдбата, че доведе този мъж в живота и в сърцето й, само за да й го отнеме после.
— А… Джейн! — Въведе я в стаята, махна й шапката и ръкавиците и я настани на един стол. — Ако ми позволиш да отбележа, изглеждаш прекрасно, както винаги.
— Благодаря — едва отрони тя.
Той се подпря на бюрото, кракът му леко я докосна. Джейн стисна зъби при вълната от удоволствие, която я заля.
— Извини ме, че не дойдох да те видя, както ме помоли — започна спокойно. — Установих, че е трудно да напусна клуба, когато има толкова работа.
— Да — прочисти гърло. — Твоят човек ми каза, че си собственик на заведението.
— Заедно с Бидълс.
— Но… как?
Той тъжно се усмихна, виждайки я толкова изненадана.
— Като всеки друг инвеститор, предполагам. Купих собствеността на доста изгодна цена, както знаеш, и продадох къщата си, за да посрещна първоначалните разходи. После си беше чист късмет, че „Леговището на Хелион“ се превърна в предпочитания клуб на лондонските джентълмени.
Небрежното му отношение не заблуди Джейн дори за миг. Бе усвоила изкуството на бизнеса още като дете, никой не знаеше по-добре от нея какво коства едно такова начинание.
— Не. Успехът никога не е въпрос на късмет. Очевидно е, че имаш талант.
Той скръсти ръце притеснено.
— Изглеждаш изненадана.
Изненадана, зашеметена, абсолютно смаяна — малко бе да се каже.
— Предполагам, че ме завари неподготвена.
— Ти самата ми каза, че мога да постигна всичко, което си поставя за цел — напомни й.
— Аз… да.
— Разбира се, в онзи момент не ти повярвах. Защото ти бях ядосан и защото се чувствах наранен — намръщи се. — Когато имах време да успокоя наранената си гордост, реших, че най-лошото, което може да ми се случи, е да се проваля. Нещо, което не ми се струваше толкова ужасно, както преди.
Джейн отклони поглед към малкия пакет, забравен в полата й.
— Много се радвам за теб.
— Аз също — отговори. — За първи път от много време се гордея със себе си.
Усети думите му като нож в сърцето.
— И трябва да си горд. Успял си да постигнеш такъв успех, на който мнозина биха завидели.
— Не знам дали е за завиждане, но постигнах независимост — тихо се засмя. — И най-хубавото е, че чичо ми бълва пяна от устата си, тъй като смята, че петня името му с този бизнес.
С усилие на волята Джейн вдигна поглед и му се усмихна.
— Тогава значи си успял да му отмъстиш.
— Е, не както бях предвидил, но при всички случаи отмъщението е сладко.
На Джейн й бе трудно да преглътне. Боже, не издържаше! Не мислеше, че ще й е толкова трудно да го види отново. Или може би знаеше, но предпочете да не се вслуша в сърцето си. Раздвижи се неспокойно на мястото си. Трябваше да си тръгне, преди да се направи на глупачка. Но първо да свърши работата, за която е дошла.
— Предполагам, че не трябва да те задържам, когато си толкова зает — посочи тя към документите на бюрото му.
Хелион не помръдна, но Джейн усети как се напрегна елегантното му тяло. Като тигър в очакване, преди да нападне.
— Не бързам — хвърли й изпепеляващ поглед. — Любопитен съм да узная какво те води в Лондон. Помня като каза веднъж, че предпочиташ бесилката, пред това да се върнеш.
Лицето й доби сериозно изражение при излишното напомняне.
— Нямаше да дойда, ако не ставаше въпрос за нещо важно.
— Работа?
— В известен смисъл — и преди да прецени доколко е разумно, му връчи пакета с треперещи ръце. — Дойдох, за да ти върна това. — Той продължи да я гледа втренчено. — Петте хиляди либри, които изпрати в Съри.
Не можеше да предвиди как ще реагира. Изненада? Облекчение? Яд? Но не и това недоверчиво изражение.
— Дойде дотук, за да ми върнеш парите, които ти принадлежат?
По някакъв начин въпросът му я накара да се почувства глупаво.
— Имахме споразумение — каза през зъби.
— Което се провали, както си спомняш: не си намери съпруг — добави саркастично той. — Поне не такъв, какъвто желаеше.
Неприятна топлина започна да пълзи под кожата й. Проклятие! Предполагаше се, че не трябва да засяга такава деликатна тема.
— Договорът ни се ограничи в рамките на това, да ме приемат в обществото. Ти изпълни своята част и аз трябва да изпълня моята.
— И ако ти кажа, че не искам парите ти?
— Ще ти отговоря, че не са мои, а твои. Какво ще правиш с тях, си е твоя работа.
— Добре. Искам да ги дам на теб.
Джейн стисна здраво зъби. Не бе забравила впечатляващата му красота. Нито начинът, по който я караше да тръпне. Нито дори аромата му, изпълващ сънищата й в продължение на месеци. Бе забравила, обаче, колко лесно успява да я разгневи.
— Защо си толкова упорит?
Не отговори, само се изправи бавно с мрачно изражение.
— Защото не искам тези пари, или каквото и да било друго, да застават между нас.
Сърцето й пропусна един удар.
— Не разбирам.
Без да откъсва поглед от нея, Хелион махна пакета от ръцете й и я изправи.
— Защо дойде в Лондон, Джейн? — настоя.
Тя едва чу въпроса. А и как би могла? Бяха толкова близо един до друг. Прекалено. Цялото й тяло гореше. И тези проклети пръсти, които докосваха раменете й… Имаше късмет, че все още може да диша. Но не и да мисли.
— Казах ти…
— Глупости — прекъсна я, галейки с палец шията й. — Ако искаше да върнеш парите, можеше да ги изпратиш по куриер. Не беше нужно да биеш целия този път до Лондон.
Разбира се, че бе необходимо. Много необходимо. За нещастие, в този момент не можеше да се сети за причината.
— Защото… беше… аз…
Изражението му се разнежи, като видя как неистово се бори да запази самообладание.
— Защото искаше да ме видиш?
— Защо ще искам да те видя? — прошепна.
Хелион я прегърна, притискайки я към мускулестото си тяло.
— Очаквам да е, защото ме обичаш. Така, както аз те обичам.
Ако не я държеше здраво, Джейн щеше да се свлече на пода. Олюля се в ръцете му.
— Какво каза?
Той нежно й се усмихна.
