— За главата ви е обявена награда осемнайсет милиона долара! Мисля, че е свързано с проучването на НАТО за БНМР, което сте направили през деветдесет и шеста заедно с някой си Никълсън в Центъра за медицински проучвания! Какво значи БНМР?
Олифант се намръщи. Все още беше в шок и не беше лесно да осмисли този въпрос при положение, че животът му се намираше в опасност.
— Ами… значи…
Линейката продължаваше главоломното си изкачване.
Четвъртият етаж. После нагоре.
— Беше нещо… нещо като съветските тестове „Кобра“, тест за…
Младежът отново хвърли поглед към Зулуса — и не щеш ли видя, че дяволската фигура на наемника е по-близо, отколкото очакваше. Всъщност той вече
Нямаше спасение.
Мачетето засвистя напред.
И се заби в облегалката зад главата на Феърфакс — стоманеното му острие спря — неподвижно — на милиметър от дясното му ухо.
Но сега Зулуса беше до тях. Някак си бе успял да се придвижи напред въпреки постоянно завиващата линейка.
Петият етаж…
Феърфакс присви очи и се съсредоточи.
Настъпи газта до дупка.
Линейката увеличи скоростта.
Стигнаха края на спираловидната рампа с шейсет и пет километра в час — автомобилът още малко и щеше да се преобърне: движеше се само на две колела.
И тогава излязоха на покрива — в този час съвсем пуст. Феърфакс изправи волана и линейката отново се тръшна на четири колела. Рязката промяна на посоката накара Зулуса да отхвърчи към
Без да отпуска газта, Феърфакс насочи линейката право към ръба на пустия покрив и извика:
— Доктор Олифант! Пригответе се да скочите!
Понесоха се към ръба на покрива, към смешно ниския му парапет.
Феърфакс се размърда на мястото си.
— Готови… на три. Едно… Две… Т…
Зулуса се хвърли напред и сграбчи и Феърфакс, и Олифант!
Феърфакс се смая.
Ръбът на покрива се приближаваше към тях с невероятна бързина… и в отчаянието си той рязко завъртя волана и удари спирачки.
Линейката поднесе и диво се завъртя.
И вместо да се блъсне в парапета челно, както бе възнамерявал Феърфакс, тя с писък на гуми описа пълен кръг и се заби в оградата със
Задният й край проби парапета, линейката се стрелна от покрива на шест етажа над земята и заедно с Феърфакс, Олифант и Зулуса пропадна…
… само около три метра.
Когато движещият се назад автомобил изхвърча от ръба и проби оградата, предната броня се закачи за един оцелял парапетен стълб и задържа линейката за покрива.
Падането й рязко спря.
И тя увисна вертикално от последния етаж на паркинга. Отворените й задни врати се клатеха.
Всичко вътре, което трябваше да е хоризонтално, сега стана вертикално.
Олифант все още седеше на дясната седалка, само че с лицето нагоре, притиснал гръб към облегалката.
Феърфакс нямаше такъв късмет.
Когато се бяха блъснали в перилата, Зулуса го беше измъкнал от седалката и го бе изтеглил в задното отделение.
После обаче линейката беше заела вертикално положение и двамата се бяха прекатурили.
И докато падаха към отворените задни врати, под които се виждаше шестетажната пропаст, се бяха вкопчили кой в каквото намери.
Огромният наемник се бе хванал за носилката. Феърфакс се държеше за една лавица на стената.
И двамата висяха над зейналите под тях задни врати.
Ала Зулуса не беше свършил.
Посегна нагоре към мачетето си, забито в облегалката за глава на седалката.
— Не! — извика Феърфакс и се хвърли напред.
Късно.
Зулуса стисна дръжката на мачетето и го издърпа.
После погледна младежа с кръвясалите си очи и устните му се разтеглиха в зловеща жълтозъба усмивка.
— Чао-чао! — изломоти той и се приготви да нанесе последния удар с мачетето.
— Както кажеш, нещастник — отвърна Феърфакс.
Зулуса замахна.
Острието засвистя към главата на Феърфакс.
В същия момент младият мъж изрита ключалките, които задържаха колелата на носилката.
И тя пропадна като камък през отворените задни врати…
… заедно със Зулуса!
Пред погледа на Феърфакс чернокожият исполин полетя надолу с носилката и облещените му очи бързо се отдалечиха.
Носилката се преобърна във въздуха и Зулуса пръв се блъсна в земята. Падна върху бетона с отвратително тупване и вътрешните му органи се пръснаха. Ала все още беше жив.
Не задълго. След миг предният край на носилката се стовари върху главата му и я смаза като орех.
На Феърфакс и Олифант им трябваха пет минути, за да се измъкнат от увисналата линейка, но все пак успяха да се проврат през предното стъкло и задъхани да седнат на покрива.
Феърфакс надзърна надолу към линейката, все още увиснала от ръба на паркинга.
Изпадналият в шок възрастен лекар пелтечеше:
— Съкращението означава… бързина на… бързина на нервно-моторната реакция… тествахме американски и британски войници за бързина на реакцията, реакция към определени стимули… всевъзможни стимули: зрителни, слухови, осезателни…_рефлекси_… всичко се свеждаше до рефлексите им… Господи, тествахме над триста души и всички имаха различна бързина на реакцията… някои бяха адски бързи, други бяха несръчни и мудни.
— Началниците ни така и не ни казаха каква е целта на проучването… — продължи той. — Обаче, естествено, ние си имахме предположение. Повечето смятахме, че е за избор на отряд от командоси, само че някои техници твърдяха, че било свързано с нова система за сигурност, някаква
Фюют!
Все още втораченият в линейката Феърфакс чу звука зад себе си.
