Плашилото

Книга и Розентал стигнаха на покрива с платформата за миене на прозорци.

Надникнаха и видяха един от линксовете на Демона — беше кацнал на хеликоптерната площадка. Перките му се въртяха под проливния дъжд.

— Продължавай да разказваш — упорстваше Книга. — Тия от Великолепната дванайсеторка са написали списъка. И искат смъртта на Скофийлд, заради…

— Заради тестовете „Кобра“ — довърши изречението израелецът. — Защото е издържал тестовете „Кобра“. Въпреки че в НАТО ги наричаха по друг начин: тестове за бързина на нервно-моторната реакция. „Кобра“ беше руското им име.

— Бързина на нервно-моторната реакция ли? — попита Книга II. — Искаш да кажеш рефлекси?

— Да. Точно така — потвърди Розентал. — Всичко е свързано с рефлекси. Свръхбързи рефлекси. Рефлексите на хората в списъка са най-добрите на света. Те са издържали тестовете „Кобра“, а само човек, издържал тези тестове, може да изключи ракетната система за сигурност СинкЛок седем, която е в основата на плана на Великолепната дванайсеторка. Затова Ве дванайсет трябва да ги ликвидира.

— Ракетна система за сигурност…

— Да, да, но не се заблуждавай. Този лов на глави е само елемент от цялостния план на Великолепната дванайсеторка.

— И какъв е този план?

— Да унищожи съществуващия световен ред. Да предизвика световна война. Да изгори Земята, за да може да я възроди — отвърна израелецът. — Виж, долу имам папки за това. През последните два дни Мосад ме инструктираха по този въпрос. В папките има данни за лова на глави, Великолепната дванайсеторка, нейните членове и главно за цялостния й план…

Главата на Розентал експлодира. Взриви се като балон, пълен с кръв.

Без предупреждение.

Лицето му просто бе разкъсано на парчета от смъртоносен свръхскоростен автоматичен залп, идващ някъде иззад Книга II.

Той се обърна…

… и видя самия Ларкъм да стои на прага на аварийното стълбище на трийсет метра от тях, вдигнал автомат към рамото си.

Морският пехотинец сведе поглед към окървавения сгърчен Розентал. Агентът на Мосад нямаше да проговори повече — не и без лице.

И Книга хукна.

Към хеликоптера. Като стреляше с насочен напред пистолет.

Стъклената стена на асансьора се пръсна и Майка се залюля в кабината.

Сега се намираше на трийсет и осмия етаж откъм южната страна на небостъргача. Видя другите стъклени асансьори да висят неподвижно наравно с нейния.

Първият, вторият, третият и петият асансьор бяха спрели на трийсет и осмия етаж. На мястото на четвъртия зееше пропаст. Сигурно бе някъде по-надолу. Майка беше в първия асансьор откъм най-левия край на южната стена.

Тя натисна бутона за отваряне на вратата.

Все едно стоеше в аквариум — Майка знаеше, че линксът скоро ще се върне, и не искаше да е лесна мишена, когато…

Туп-туп-туп-туп-туп-туп…

Линксът.

Тя се обърна.

Хеликоптерът беше дошъл!

Висеше откъм западната страна точно пред стъкления й асансьор и сякаш я зяпаше.

Майка продължи да натиска бутона за отваряне на вратата.

— По дяволите, мамка му! Тоя бутон наистина ли е свързан с нещо?!

И тогава видя дима пред едно от ракетните гнезда.

Стреляха с ракета по нея!

Ракетата изхвърча от гнездото и полетя право към стъклената кабина на Майка.

Асансьорните врати започнаха да се отварят.

Ракетата ревеше към очите на Майка.

Тя се провря между двете отварящи се врати и се хвърли настрани от асансьора точно в мига, в който ракетата прониза разбитата западна стена на кабината, влезе в нея, свръхнажежената й огнена опашка овъгли цялата вътрешност и — тряс! — се стрелна от другата страна и се заби в следващия стъклен асансьор.

Гледката наистина бе зрелищна.

Подобно на падащо домино, ракетата прониза южната стена на Кингс Тауър, мина през всичките четири стъклени асансьора — тряс! тряс! тряс! тряс! — като предизвика последователни експлозии от стъкло — и накрая с възхитителен финален дъжд от стъклени парченца излетя от четвъртия асансьор, за да потъне в Темза, където експлодира с гигантски гейзер от пръски.

Майка тежко скочи в рецепцията на трийсет и осмия етаж и падна.

Просната на пода, тя вдигна поглед.

И видя четирима ловци на глави от ИО–88 да стоят в разрушената рецепция точно пред нея. Изглеждаха също толкова изумени от появата й, колкото тя от тяхното присъствие.

— От трън та на глог… — измърмори Майка.

Командосите вдигнаха автоматите си.

Тя скочи на крака и се хвърли в единствената посока, в която можеше: обратно в асансьора.

Там приклекна под контролното табло в същия миг, в който през отворените врати блъвна вълна свръхбърз автоматичен огън.

Дъждът и вятърът брулеха Майка в полуразрушената асансьорна кабина, от която беше останала само тясна платформа с изглед към целия Лондон.

Майка погледна към южната стена на небостъргача.

Пред нея имаше още три стъклени кабини в редица — стените им бяха разбити от ракетата.

— Нямаш друг избор, Майко — извика тя. — Мамка му!

И се затича.

Затича се с всички сили на трийсет и осем етажа височина, като прескачаше еднометровите празноти между полуунищожените асансьори.

Линксът отново се появи — още щом тя скочи върху втората платформа, — бързо се приближи, обстреля я с миникартечницата си и превърна цялата южна стена на сградата в ураган от разбито стъкло.

Ала Майка продължи да тича, изпреварвайки страховития огнен дъжд със сантиметри, и се метна върху третата асансьорна платформа.

Пред нея зейна бездната, където трябваше да е четвъртият асансьор.

Майка не забави ход.

Празнотата беше широка три и половина метра, но въпреки това тя скочи напред с протегнати ръце — надяваше се да се хване за пода на петия и последен асансьор.

Как ли пък не.

Още щом скочи, разбра, че няма да успее.

Не й достигнаха няколко сантиметра и Майка започна да пада надолу.

Но острозъбата глава на магнитната кука в ръката й не пропусна ръба на асансьора.

Проклетата кука може вече да не работеше, но удължаваше протегнатата ръка на Майка с трийсет сантиметра.

Точно колкото й трябваше.

Стоманените челюсти на куката се закачиха за пода на платформата и Майка се залюля под нея. Тъкмо