Бийтън презрително изсумтя.
— Организаторите имат много имена. Билдербергската група. Брюкселската група. Звездният съвет. Великолепната дванайсеторка. Ве дванайсет. Те са елитна група частни индустриалци, които управляват тази планета. Дванайсет души. Най-богатите мъже на света, мъже, които
Скофийлд се опули и се отдръпна.
—
— Дай ми имена — нареди Скофийлд.
— Не им знам имената — отвърна Бийтън. — Това не е моята област. Аз съм специалист по американската армия. Знам само, че Великолепната дванайсеторка съществува и финансира този лов на глави.
— А знаеш ли какво искат да постигнат с организирането на този лов?
— Не. Моята задача беше да измъкна Универсалния изключващ шифър от Уайцман и да го предам Ларкъм. Да се възползвам от лова на глави. Не знам нищо за самия лов, нито за причините, поради които го организира Великолепната дванайсеторка.
— Тогава кой в МИ6 знае?
— Алек Кристи. Той е нашият вътрешен човек. Знае всичко за Великолепната дванайсеторка и предполагам, за този лов на глави. Но проблемът е, че МИ6 вече не знае къде се намира Кристи. Той изчезна преди два дни.
„Кристи.“
Скофийлд си спомни името от списъка:
| 2. КРИСТИ, Алек П. | Великобритания | МИ6 |
— Но този Кристи трябва да се е разконспирирал — каза капитанът, — защото Великолепната дванайсеторка също го е включила в списъка.
После промени насоката на разпита.
— Какви са тези проекти „Корморан“ и „Хамелеон“, за които сте разпитвали Уайцман?
Бийтън потръпна — все още се мъчеше да се съпротивлява на наркотика.
— „Корморан“ е проект на американския военен флот. Строго секретен. През Втората световна война немският флот маскирал някои от бойните си кораби като товарни. Един от тях се наричал „Корморан“. Ние смятаме, че американският военен флот прави същото, но в съвременни мащаби: американците строят бойни кораби, способни да изстрелват интерконтинентални балистични ракети, само че тези кораби не приличат на бойни. Замаскирани са като супертанкери и контейнери.
— Леле! — промълви Гант.
— Добре, това е за „Корморан“ — каза Скофийлд. — Ами за проекта „Хамелеон“?
— Не знам нищо за такъв проект.
— Сигурен ли си?
Бийтън изпъшка.
— Знаем, че е свързан с „Корморан“, знаем, че е нещо голямо — засекретен е възможно най-строго. Но все още не знаем за какво се отнася.
Скофийлд замислено се намръщи.
Беше като да подрежда мозайка, част по част, докато бавно се оформяше картина. Имаше някои части, но не и цялата картина. Засега.
— Тогава кой знае, Бийтън? — попита той. — Откъде получава цялата тази строго секретна информация МИ6?
— От Мосад — простена агентът. — Те имат оперативно бюро на Канари Уорф в Лондон. Миналия месец успяхме да подслушваме офисите им за няколко седмици. Повярвайте ми, Мосад знаят
— Какво?
— Мосад знаят плана на Великолепната дванайсеторка за двайсет и шести октомври.
Книга II и Майка се изкачваха със скоростния стъклен асансьор на четирийсететажния Кингс Тауър.
Под тях лъкатушеше кафявата Темза. Забулен в пелена от дъжд, старият Лондон се простираше до хоризонта.
Канари Уорф рязко контрастираше на останалата част от града — чист делови квартал от стомана и стъкло, който се състоеше от небостъргачи, отлично поддържани паркове и най-високата сграда във Великобритания: великолепната Канари Уорф Тауър. На фона на викториански Лондон от XIX век Канари Уорф олицетворяваше кристалния футуризъм на XXI век.
Книга и Майка се издигаха високо в сивото лондонско небе. Още четири стъклени асансьора изкачваха и спускаха хора по стената на Кингс Тауър — еднакви прозрачни кутии, носещи се в двете посоки.
Морските пехотинци бяха цивилни: кожени якета, обувки, дънки и поло, чиито яки скриваха виброфоните им. И двамата носеха четирийсет и пет калиброви колтове отзад на кръста си.
В асансьора с тях пътуваше красива млада жена в делови костюм — изглеждаше съвсем дребна в сравнение с широкоплещестата и обръснатата до кожа Майка.
Майка дълбоко си пое дъх и потупа момичето по рамото.
— Парфюмът ви много ми харесва. Какъв е?
— На Исей Мияке.
— Ще трябва и аз да си купя — усмихна се Майка.
Бяха стигнали адски бързо.
След като бяха влезли в британското въздушно пространство под прикритието на стелт технологията, Руфъс ги бе свалил на една изоставена писта недалеч от лондонското летище. Оттам бяха взели чартърен хеликоптер, пилотиран от стар приятел на Руфъс. Петнайсет минути по-късно той ги беше оставил на хеликоптерната площадка в Канари Уорф.
Дзън.
Асансьорът спря на трийсет и осмия етаж. Книга II и Майка слязоха в огромната рецепция на Голдман, Маркъс & Майър, адвокати. Кантората заемаше последните три етажа на небостъргача — 38-и, 39-и и 40-и.
Само че това не беше обикновена адвокатска кантора.
Сред многобройните й офиси, заседателни зали и открити пространства на трийсет и деветия етаж имаше три стаи, в които адвокатите нямаха право да влизат — стаи, които се пазеха за единствено и изключително използване от Мосад, злополучно известната израелска секретна служба.
